Решение № 99 от 17.06.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора Я. Вл. П. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600163 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.

С Присъда № 29 от 18.12.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 232/2024 г. по описа на РС – И., подсъдимата Н. С. М. е призната за виновна, в това че на дата 11.10.2023 г., в стая в къща, находяща се в село К., област С., на ул.

„Р.“**** № **, без надлежно разрешително, каквото се изисква съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държала високорисково наркотично вещество, поставено под контрол в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във връзка с чл. 3 ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, а именно – държала е коноп с нетно тегло 11,19 грама, с концентрация на активния действащ компонент тетрахидроканабинол 2,52%, на стойност 223,80 лева /двеста двадесет и три лева и осемдесет стотинки/, съгласно Постановление № 106 от 02.08.2023 г. за 1 изменение на Постановление № 23 на Министерския съвет от 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, което деяние представлява престъпление по чл. 354а, ал.

3, пр. 2 т. 1, пр. 1 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и чл.

55, ал. 2 НК, състав на този съд й е наложил следните наказания: „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца и „глоба“ в размер на 1000 / хиляда/ лева. На основание чл. 66 ал. 1 НК, изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ от девет месеца е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.

Със същата присъда на основание чл. 354а, ал. 6 НК, е отнето в полза на държавата, вещественото доказателство по делото, представляващо коноп с нетно тегло 11,19 грама, с концентрация на активния действащ компонент тетрахидроканабинол 2,52%, предадено от разследващите органи в ЦМУ.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата Н. С. М. е осъдена да заплати на ОД на МВР София сумата от 747.59 лева /седемстотин четиридесет и седем лева и 59 стотинки/, представляващи сторените разноски за изготвяне на експертизи.

Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба от а. Х., защитник на подсъдимата М., с искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова въззивна такава, с която подсъдимата да бъде оправдана, или делото да бъде върнато на прокурора или на първоинстанционния съд.

В депозираното допълнение на въззивната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието.

Защитникът счита, че в случая се касае за маловажен случай, което би обосновало различна правна квалификация, а именно по чл. 354а, ал. 5 НК, съответно – подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК.

В тази връзка е и искането за изменяване на постановената присъда по реда на чл. 334, т. 3 НПК, като деянието бъде преквалифицирано и съответно на основание чл. 78а НК подсъдимата М. да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение оспорва подадената жалба, като счита същата за неоснователна и пледира първоинстанционната присда да бъде потвърдена.

2

Защитникът на подсъдимата – адв. Х., поддържа възражението за нарушение на материалния закон, а именно, че деянието представлява маловажен случай и прави искане съдът да измени първоинстанционната присъда относно приложения закон и правната квалификация на деянието, като го преквалифицира в такова за престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК, както и в частта относно наложеното наказание, като подсъдимата М. бъде освободена от наказателна отговорност и й бъде наложено административно наказание, съгласно нормата на чл. 78а НК. Алтернативно твърди, че в случая е налице посредствено извършителство.

Подсъдимата Н. С. М. пред въззивния състав се присъединява към защитника си, а в последната си дума моли за справедливост.

С. окръжен съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с чл.

314 от НПК, констатира, че не са налице основания за неговата отмЯ., като съображенията за това са следните:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Безспорно са установени фактите, включени в предмета на доказване, като са направени правилни фактически изводи по отношение на авторството на деянието, както и по отношение на времето, мястото и начина му на извършване. Въпреки това след сасмостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на основание чл. 316 НПК, настоящият въззивен състав намира, че фактическата обстановка следва да бъде частично изменена и допълнена, като приема за установено следното:

Подсъдимата Н. С. М., ЕГН **********, е родена на ******* в град С., българка е, българска гражданка, неомъжена, със средно образование, неосъждана е, не е трудово ангажирана.

От месец април 2023 г. подсъдимата М., заедно със сестра си – свидетелката Г. С. М., обитавали къща в село К., ул. “Р.“ №**, собственост на тяхната майка и техния вуйчо – свидетелят А. Г. К.. Последният също живеел в посочената къща, като обитавал първия етаж.

Вечерта на 11.10.2023 г. Подсъдимата М. се прибрала в къщата със 3 свидетеля Г . Б . И., като се качили на последния етаж от къщата, където започнали да употребяват алкохол и пуснали силна музика. Около 23,00 часа свидетелят К. подал сигнал в РУ - К., поради силния шум. На място били изпратени свидетелите Й. Б., Й. Б. и П. К.. Полицейските служители установили на място, че подсъдимата М. и свидетелят И. употребяват алкохол.

Попитали дали присъстващите притежават вещи, забранени от закона, при което свидетелят И. ги информирал, че под възглавницата на леглото в стаята имало найлонов плик, съдържащ суха зелена на цвят тревиста маса, наподобяваща коноп. Предвид това била уведомена ОДЧ към РУ – К. и на място бил изпратен и свидетелят Г. Н.. Подсъдимата М. предала на свидетеля К. гореописания плик посредством протокол за доброволно предаване.

От назначената в рамките на проведеното досъдебно производство физико-химична експертиза се установява, че предаденото с протокол за доброволно предаване от подсъдимата М. вещество (растителна маса) е коноп с нето тегло 11,19 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2,25%, който е поставен под контрол в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във връзка с чл. 3 ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Подсъдимата Н. С. М. не е имала надлежно разрешение за държането на инкриминираното количество наркотично вещество.

Стойността на посоченото високорисково наркотично вещество, изчислена съгласно Постановление на МС № 106 от 02.08.2023 г. за изменнени на Постановление №23 на МС 1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството е 223,80 лева.

Съгласно заключението на вещите лица по допуснатата в досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, при подсъдимата М. не се установяват качествени отклонения в психичното функциониране, но същата страда от синдром на зависимост към алкохола със съответния комплекс от промени на физиологичното, когнитивното и поведенческо ниво, които обуславят психически недостатък, ограничаващ възможността й самостоятелно да защитава правата си. Според експертите 4 към мометна на деянието подсъдимата се е намирала в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна към тежка степен и е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, а към момента на изследването - психическо й състояние не е пречка за нейното участие в наказателния процес, като може да дава достоверни обяснения.

На пръв поглед фактическите изводи на двете инстанции не се разминават съществено. Разликата във фактическата обстановка, възприета от въззивния съд, се основава главно на обстоятелството, че настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля Г. И., в частта им, с която последният посочва, че преди полицейските служители да пристигнат в жилището на подсъдимата Н. М., тя е извадила полиетиленовия плик, съдържащ наркотичното вещество, и е свила една цигара, като му е предложила заедно да я изпушат. Свидетелят посочва още, че при идването на полицаите свитата цигара просто изчезнала. Подобно обстоятелство не се установява нито от показанията на свидетелите полицейски служители, нито от другите доказателства по делото, като следва да се отбележи, че липсва дори индиция за съществуването на друг обект, различен от полиетиленовия плик, съдържащ наркотичното вещество. Доколкото обаче именно посоченото обстоятелство е в основата на правните изводи на първоинстанционния съд, свързани с определянето на деянието като немаловажен случай, настоящият въззивен състав намери за необходимо да акцентира на посочената промЯ.та във фактическите изводи.

Изложената в настоящото решение фактическа обстановка, въззивният съд намира за установена след съвкупен анализ на следните доказателствени източници: показанията на свидетелите А. Г. К., Г. Б. И., П. Г. К., Й С. Б., Г. К.

Н., А. К. Д. и В. Р. П., както и обясненията на самата подсъдмия М., протокол за доброволно предаване, протокол за оценка на наркотични вещества, заключенията по изгответните физико-химична и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, както и справка за съдимост на подсъдимата М..

Правилно първоинстанционният съд е констатрирал, че доказателствената съвкупност в своята цялост е кореспондираща и безпротиворечива, като по несъмнен начин се установява извършването на 5 деянието и неговият автор.

В тази насока първоинстанционният съд е подложил на дължимия коментар доказателствените източници по делото като при преценка на доказателствената им стойност не е допуснал едностранчивост и превратно тълкуване.

Както се посочи по-горе, показанията на свидетеля Г. И. не се кредитират в пълнота от настоящия състав. Въпреки това посоченото от свидетеля по отношение на времето, мястото и авторството на деянието, кореспондира напълно с останалите доказателства по делото.

В тази връзка са както свидетелските показания на полицейските служители, така и обясненията на самата подсъдимата М., като следва да се посочи, че фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт в нито един момент не е оспорена от нея или от защита й.

Следва да се посочи още и че пред първоинстанционния съд, в дадените от подсъдимата М. обяснения, същата категорично заявява, че е знаела къде се намира полиетиленовия плик, както и какво е съдържанието му - марихуана, макар да поддържа, че е донесено в къщата от друг. Настоящият съдебен състав прецени тези обяснения на подсъдимата с оглед тяхната двуяка същност. От една страна чрез тях подсъдимата М. цели изграждането на една защитна версия, която е свързана със собствеността на наркотичното вещество. От друга страна, ценени като доказателствено средство, обясненията на подсъдимата допълват фактическите изводи на двете инстанции по отношение на обстоятелството, че именно тя съзнателно и безпрепятствено е упражнявала фактическата власт върху предмета на престъплението в обитаваното от нея жилище.