Решение № 328 от 24.04.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Сливен, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20222230105834 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за паричен заем А1 Бърз кредит № 11012755/16.06.2022 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, съгласно който същата получава заемната сума от 900 лева, при срок на кредита 12 вноски. Във връзка с Договора за паричен заем, ищцата сключва Договор за предоставяне на гаранция № 11012755 с „Файненшъл България“ ЕООД, по който същата дължи възнаграждение в размер на 464,88 лева, платимо на 12 вноски, всяка от които е размер на 38.74 лева.

Твърди се, че Договор за предоставяне на гаранция №11012755, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл. 143, ал.1 от ЗЗП поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК.

Твърди се на първо място, че същият е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави, като се излагат аргументи в тази насока и се цитира съдебна практика.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитния ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато е налице явна не еквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В настоящият случай, такава не еквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата, която се претендира чрез него е в размер на 464.88 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над ½ от сумата на отпуснатия кредит от 900.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на 1 добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Отделно от това, тази сума от 464.88 лева, се заплаща без ищцата да получава нищо насреща. Напротив, същата е принудена да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да й бъде отпуснат заем, т.е. чрез Договора за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 50%, без каквато и да е насрещна престация.

Твърди се на следващо място, че Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Файненнгьл България“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.

В настоящия случай възнаграждението, което следва да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство в размер на 464.88 лв., е следвало да бъде отразено в определения ГПР. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Видно от чл.2 от Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, на падежа за плащане на всяка вноска, съгласно ал.1 от настоящия член, дължимото възнаграждение става незабавно дължимо и платимо, без да е необходимо изпращането на писмено уведомление от Гаранта до Потребителя за настъпването на падежа.

Дължимото възнаграждение за издаване на гаранцията, както и всички други плащания по този договор, дължими от Потребителя на Гаранта, се заплашат но начините, установени в Договора за кредит за плащане на задълженията на Потребителя по същия.

С подписване на този договор Гарантът декларира, че „Аксес Файнанс“ ООД е овластено да приема вместо Гаранта изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по този Договор по ал. 1 на настоящия член и всички други вземания на Гаранта по този Договор. В случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на Потребителя към „Аксес Файнанс“ ООД и на задължението на Потребителя към Гаранта по този Договор, страните се съгласяват, че задължението по настоящия договор се погасява след погасяване на всички суми и разходи, дължими вследствие на допусната забава и/или неизпълнение по Договора за кредит от страна на Потребителя, т.е. от съдържанието на чл.2 от Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, излиза, че сумата дължима за поръчителство се заплаща директно на „Аксес Файнанс“ ООД.

С оглед това обстоятелство се счита, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство 2 се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Аксес Файнанс“ ООД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, а се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство.

Твърди се на следващо място, че Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата като потребител.

В настоящият случай, такава не еквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез него е в размер на 464.88 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над ½ от сумата на отпуснатия кредит от 900 лева.

По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Предвид изложеното се моли съда да приеме, че Договор за предоставяне на гаранция № 11012755 сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл. 143, ал.1 от ЗЗП и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, в който се твърди, че така предявения иск е процесуално допустим, но изцяло неоснователен, поради което и се оспорва.

Възразява се срещу искането на ищеца целият Договор за предоставяне на гаранция да бъде обявен за недействителен, както и срещу исканията отделни негови клаузи да се обявят за нищожни. Счита се, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Допълнително, доколкото се твърди нищожност на отделни договорни клаузи, то дори да бъдат уважени аргументите на ищеца, тяхната недействителност не следва да влече нищожност на целия договор, доколкото неговото изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание. Твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са напълно неоснователни и недоказани.

Сочи се, че „Файненшъл България“ ЕООД е търговско дружество, вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.За ЗКИ, с основен предмет на дейност - предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество - на търговец, Дружеството следва да получава съответно възнаграждение 3 по всяка сключена от него гаранционна сделка, с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на Потребителя, възникнали съгласно сключен от последния Договор за паричен заем с трето лице, различно от „Файненшъл България“ ЕООД. С оглед на изложеното следва да се преценяват приложимите към това правоотношение законови разпоредби, а именно тези на Търговския закон.

Твърди се, че насрещната страна, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора за паричен заем, сключен с „Аксес Файнанс“ АД, с което да избегне неблагоприятни последици (търсене на обезщетение за неизпълнение на задълженията по чл. 3 от Договора за заем или разваляне на договора поради неизпълнението) е потърсила услугите на Дружеството да издаде гаранция с цел гарантиране изпълнението на задълженията й по Договора за заем. Именно изпълнението на договорното задължение на Заемателя за обезпечаване на вземанията по Договора за заем е породило сключването на Договора за предоставяне на гаранция, а Дружеството е сключило Договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга.

Твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен в противоречие на добрите нрави е неоснователно поради това, че в българското действащо право в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива.

Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са критерии там, където обществените отношения не са уредени с императивни правни норми. В този смисъл се счита, че процесният договор се явява действителен, като се сочи съдебна практика.

Не се счита, че престациите са явно нееквивалентни, тъй като с Договора за предоставяне на гаранция, „Файненшъл България“ ЕООД поема задължение, което изпълнява издавайки гаранцията, предмет на Договора в полза на „Аксес Файнанс“ АД с реквизити, съобразно чл.1, ал.2 от Договора. Дружеството, издавайки гаранция, не получава нещо в повече от това, което предоставя, а дори напротив. Длъжникът, срещу възнаграждение в не голям размер, получава сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията към Заемодателя, последният ще ангажира отговорността на Гаранта по издадената от него гаранция. От своя страна издадената гаранция гарантира и всички последици от неизпълнението на задълженията на г-жа Ж. по сключения между нея и „Аксес Файнанс“ АД Договор за кредит, включително и разноските по събиране на вземането, с оглед на което престациите може да бъдат разглеждани като нееквивалентни, но не в полза на ищцовата страна, а в полза на Гаранта, чиято отговорност може да бъде ангажирана в размер, надвишаващ с много полученото възнаграждение. Възнаграждението 4 на Гаранта е определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би следвало да е сключила Договора.

С предоставяне на гаранция, „Файненшъл България“ ЕООД извършва възмездна услуга в полза на Заемодателя. Видно от договора за паричен заем и по-точно от чл. 3 от същия, Заемодателят не е поставил изискване към Заемателят да обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружество-гарант. Дори напротив, действайки добросъвестно и отчитайки индивидуалните предпочитания и възможности на всеки заемател, заемодателят му е предоставил възможност да избере един от три възможни начина за обезпечаване на договора, а ако прецени да не изпълни задълженията си, отговорността на заемателя би била реализирана по общия ред.