Решение № 1079 от 18.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1617/2024
- Вид
- Решение № 1079
- Подписан
- 18.07.2025
- В сила
- 21.08.2025
- Състав
- Мария Янкова Иванова Вранеску
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149,ал.1,т.3 · Закон за енергетиката
- чл.154 · Закон за енергетиката
- чл.155,т.1 · Закон за енергетиката
- §1, т. 43 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1079 гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско дело № 20241100901617 по описа за 2024 година
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 гпк вр.чл.124 ГПК, вр.чл.154 вр.чл.155,т.1 от ЗЕ.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на §1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ за топлоснабден имот – УМБАЛ Александровска ЕАД ЕИК 831605795- Втора вътрешна клиника /клиника по психиатрия/,аб.№ 2099, инсталация 4000153928.
Твърди, че има сключен договор с ответника за продажба на топлинна енергия съгласно чл.149,ал.1,т.3 от ЗЕ . Твърди, че за процесния период /м. 06.2021г. – 06.2022г./ ответникът е ползвал топлинна енергия за неговата Клиника, но не е заплатил цената й, нито е подал възражение срещу начисляването й. Посочва, че за процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлоенергия за стопански нужди, одобрени с решения на ДКЕВР. В глава IV от ОУ - "Заплащане на ТЕ", чл. 40, ал. 1 е определен редът и срокът, в който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/ са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставка след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Фактурира се общото количество топлинна енергия доставено до общия топломер. Твърди, че доставената топлинна енергия до обекта се фактурира на равни месечни вноски и една изравнителна фактура. В таблица в уточнителната молба сочи по номера 14 броя фактури, издадени по месечно за процесния период от 13 месеца и една фактура за изравнителна сметка, от които е видно, че претендираното вземане за главница е в общ размер от 116 794.14 лв. и лихви в размер на 28 913.14 лв..
Посочва, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение 1 по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16781/24 г. по описа на СРС, 31 състав, за следните суми: 116 794.14 - цена за доставена топлинна енергия за периода м.
06.2021 г. - м. 06.2022 г., вкл. стойност на изравняването, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2024 г. до окончателното плащане, и 28 913.14 лв. лихва за забава за периода от 31.07.2021 г. до 11.03.2024 г. . Присъдени са й направените разноски за ДТ от 2 914.15 лв. и 15 лв. за юристконсултско възнаграждение.Посочва, че след подадено от длъжника възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са дадени указания на ищеца за предявяване на искове за установяване на съществуването на вземанията по заповедта.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата: 116 794.14 - цена за доставена топлинна енергия за периода м. 06.2021 г. - м. 06.2022 г., вкл. стойност на изравняването, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2024 г. до окончателното плащане, и 28 913.14 лв. - лихва за забава за периода от 31.07.2021 г. до 11.03.2024 г.. претендира разноските за двете съдебни производства.
Ответната страна оспорва исковата молба. Не оспорва сключения между страните договор, но оспорва това да е доставената и потребена твърдяната топлоенергия и нейната стойност. Прави възражение, че не се следва лихва върху лихва, тъй като нямат уговорка за това в договора. Моли иска да се отхвърли. Претендира разноски за юристконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от намиращите се по заповедното дело, присъединено към настоящото, документи, въз основа на заявление от 21.03.2024 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.04.2024 г. по образуваното ч.гр.д. № 16781/2024 г. по описа на СPC, издадена на ищеца срещу ответника в настоящото производство, за следните суми: 116 794.14 - цена за доставена топлинна енергия за периода м. 06.2021 г.
- м. 06.2022 г., вкл. стойност на изравняването, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2024 г. до окончателното плащане, и 28 913.14 лв. - лихва за забава за периода от 31.07.2021 г. до 11.03.2024 г., както и държавна такса в размер на 2 914.15 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 15 лв.
Заповедта е била връчена на 26.04.2024 г., като на 22.05.2024 г. е било подадено възражение от длъжника.
С разпореждане от 03.06.2024 г., връчено на заявителя на 04.06.2024 г., е била указана необходимостта от предявяване на установителен иск за вземането, предмет на заповедното производство.
Исковата молба по чл. 422 от ГПК е депозирана на 17.06.2024 г., на която дата са представени доказателства за това пред заповедния съд. Същата 2 е предявена в законовия едномесечен срок, поради което е допустима.
Настоящия състав е приел, че е компетентен да разгледа спора, след изпращане на делото на настоящия съд по компетентност от СРС с опр.от 18.06.2024г. , с оглед на това, че се касае за трайни търговски отношения между страните предвид сключените договори и почти десетгодишния период на действието им, макар и стойността на всяка фактура да е под 25 000 лв.
Съгласно представения по делото договор от 01.06.2020 г. ищецът се е задължил да доставя топлинна енергия за стопански нужди с топлоносител гореща вода за топлоснабдяване на имот , собственост на УМБАЛ Александровска ЕАД, съгласно нотариален акт № 24, том.2,рег.№ 2995,д.№ 191 от 2009г. на нотариус В., между които е процесната клиника, с аб.
2099/инсталация 4000152928, при депозирани общи условия(ОУ). Срокът на договора е пет години от датата на сключването му, като е представен и друг такъв договор за предходен пет годишен период.
По делото са приети като доказателство приложимите към договора Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София. С исковата молба е представена и покана до ответника за заплащане на цената на доставената топлоенергия съдържаща списък на издадените от ищеца фактури, които не са заплатени.Поканата е връчена на 14.07.2024г.. С молбата уточнение на иска ищеца е представил и издадените от него фактури по процесните доставки за 13 месеца и изравнителната такава.
По делото е изслушано заключение на СТЕ, което съдът кредитира с оглед останалите събрани по делото доказателства. От заключението се установява, че: топлоподаването към АС съответства на нормата и общите условия на ТЕЦ. Топлинната енергия отчетена по общ топломер съответства на действително потребената топлинна енергия в СЕС. Следователно ищецът е доставил количеството топлоенергия на ответника, което твърди. Цените на топлинната енергия са правилно заложени от ТЕЦ в сметките. Спрямо абонатите в СЕС няма други неточности, освен установените в тази СТЕ.
Обект на изследването за оценка на съответствието са входните и изходните параметри, количествените, качествените и процедурните изисквания и ограничения на нормите. Според вещото лице топлинната енергия е начислявана ежемесечно по неизвестен критерий не са ползвани данни от отчетите на топломера в АС, каквото е изискването по договор. Според вещото лице спрямо абоната не е спазена НТ, както и методиката към НТ.
Правилно начислената на абоната за процесния период топлинна енергия, определена по показанията на топломера в абонатната станция, възлиза общо на 131135,81 лв. с ДДС. Според вещото лице в случая не следва да се прави дялово разпределение на топлинна енергия. Фактурирането на суми за топлинна енергия на абоната е правено от ищеца ежемесечно, на равни месечни вноски за определени периоди, определени по неизвестен за експертиза критерий. Според тази експертиза, не са начислявани 3 изравнителни суми. Вещото лице приема, че фактурираните на абоната суми са верни, но само доколкото съответстват на данните от общия топломер в абонатната станция и от ТЕЦ, като по пера, за процесния период те са по констатациите за възложените на абоната суми. Топломерът в абонатната станция е отчитан ежемесечно, към първо число от ищеца. Данните за отчетите и начисленията в абонатната станция са по приложение 3, където е видно, че ищецът, съгласно нормата, не е приспаднал за своя сметка технологични разходи на топлоенергия. Вещото лице приема, че общият топломер е снабден с европейска оценка за съответствие, одобрен тип от БИМ и е подложен на редовна последваща метрологична проверка, при оформяне на нужните протоколи.
По делото е изслушано заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като обосновано, от което се установява, че: вещото лице не установява данни за постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период.
Според вещото лице по партидата на абонатен номер 2099 титуляр УМБАЛ Александровска ЕАД на адрес гр. София, ул. „Георги Софийски“ №1- втора вътрешна клиника за периода от месец юни 2021 г. до месец юни 2022г. включително, са фактурирани 116 794.14лв. с ДДС. Мораторната лихва върху главница 116 794,14лв. за периода от датите на падеж на съответните фактури до 11.03.2024г. е в размер на 28913,14лв.
В тежест на ответника е и същият не е ангажирал доказателства по делото да е заплатил изцяло или отчасти цената на доставената му топлоенергия
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Въз основа на обсъдените доказателства, съдът приема за доказано съществуването на договорно правоотношение между страните със съдържание задължение на "Топлофикация София" ЕАД да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия и задължение на ответника, в качеството му на потребител на топлинна енергия за стопански нужди да заплаща нейната цена. От събраните по делото доказателства – издадени фактури, приети съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертизи се установява по безспорен начин, че ищеца е изпълнил своите задължения и е доставил твърдяното количество топлоенергия за процесния период.
Възраженията на ответника се свеждат до неправилно изчисляване на исковите суми в нарушение на действащото законодателство, тъй като доставеното количество топлинна енергия в процесната сграда е извършено неточно и не отговаря на реалната консумация.
Във връзка с установяване на количеството топлинна енергия вещото лице изготвило техническата експертиза е констатирало, че отчитането е било осъществено с технически изправни, преминали метрологичен контрол средства за търговско измерване. Това мотивира съда да приеме, че измереното посредством уредите количество топлинна енергия отговаря на 4 реално доставеното. Отклоненията посочени в тази експертиза касаят определяне стойността на доставената топлоенергия и че на вещото лице не е предоставена методика по която ищеца формира еднаквите месечни вноски.
Липсват обаче констатации топлоенергията да не е доставена или да е неправилно отчетена. С оглед изложеното следва да се приеме за недоказано възражението на ответника, че дължимите суми за потребена топлинна енергия за процесния период са начислени неправилно и в нарушение на действащото законодателство.
Въз основа на кредитираните заключения и заявеното искане на ищеца, което е за присъждане на сума за главница в по-нисък размер от този, установен от вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, съдът намира за основателен иска за пълния предявен размер от 116 794.14 лева за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 06.2021 г. до 06.2022 година. ССЕ е приела, че е извършено правилно фактуриране на месечните доставки и техните равни месечни стойности, респективно месечни цени. Има и една изготвена 14 фактура с изравнителна вноска.
Предвид изложеното предявеният иск следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2024 г. до окончателното плащане. Установи се по безспорен начин, че ответника е потребил фактурираната му, доставена топлинна енергия, не е заплатил нейната цена и следователно я дължи и правилно за главницата е издадена заповед за изпълнение, което следва да се признае за установено с настоящото решение. Върху сумата се следва и законната лихва за забава от подаване на заявлението -21.03.2024г. на осн.чл.86 от ЗЗД и до окончателното изплащане на главницата.
Разпечатката съдържа 35 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f625e10-c9a2-435b-a73c-6104e9a20038