Решение № 223 от 14.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Д.

Василена П. Мидова при участието на секретаря Виктория Тр. Х.а в присъствието на прокурора И. Г. Т. като разгледа докладваното от Кирил Г. Д. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100608444 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 462 от 24.10.2023 г., постановена по НOХД № 14977/2021 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, подсъдимата П. Я. Л. е призната за виновна в това, че за времето от 23:00 часа на 15.09.2017 г. до 02:50 часа на 16.09.2017 г, в гр. София, ж.к. „Овча купел“, в близост до детска градина „Сребърни звънчета“, като непълнолетна, но могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с Д.Д.С. (извършител, спрямо когото производството е приключило със споразумение) и С.В.И. (извършител, спрямо когото производството е приключило със споразумение), отнела чужди движими вещи - 1 (един) брой мъжка кожена чанта за носене през рамо, на стойност 31,50 лева, съдържаща: парична сума в размер на 350,00 лева, 1 (един) брой мобилен телефон, марка „Нокиа“, на стойност 40,00 лева, 1 (един) брой мобилен телефон, марка „Нокиа“, модел „1100“, на стойност 36,00 лева, 3 (три) броя чипове за достъп, всеки на стойност по 6,30 лева, 8 (осем) броя 1 секретни ключове, всеки на стойност по 2,10 лева, всичко на обща стойност 493,20 лева, от владението на Г.А.М. с намерение противозаконно да ги присвои, като за осъществяване на деянието е употребена сила - нанасяне на удари с ръце и крака по главата и тялото на Г.А.М. - престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като на основание чл.

55, ал. 1, т. 2, б. „б“, вр. чл. 42а, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 42б, ал. 1, ал.

2 и ал. 4 от НК й е наложено наказание „пробация“, включващо следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и „Включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие“ за срок от една година. Подс. Л. е призната за невиновна и е оправдана в това да е осъществила престъплението в съучастие с Л. Д. Г.. С присъдата подсъдимата П. Я. Л. е осъдена да заплати на СДВР сума в размер на 394.98 лв., представляваща направени разноски в досъдебното производство, както и полза на СРС сума в размер на 180 лв., представляваща направени разноски в хода съдебното производство.

Със същата присъда подс. Л. Д. Г. е признат за невиновен в това, че за времето от 23:00 часа на 15.09.2017 г. до 02:50 часа на 16.09.2017 г, в гр.

София, ж.к. „Овча купел“, в близост до детска градина „Сребърни звънчета“, в съучастие като съизвършител с Д.Д.С. (извършител, спрямо когото производството е приключило със споразумение), П. Я. Л. (извършител) и С.В.И. (извършител, спрямо когото производството е приключило със споразумение), отнел чужди движими вещи - 1 (един) брой мъжка кожена чанта за носене през рамо, на стойност 31,50 лева, съдържаща: парична сума в размер на 350,00 лева, 1 (един) брой мобилен телефон, марка „Нокиа”, на стойност 40,00 лева, 1 (един) брой мобилен телефон, марка „Нокиа”, модел „1100”, на стойност 36,00 лева, 3 (три) броя чипове за достъп, всеки на стойност по 6,30 лева, 8 (осем) броя секретни ключове, всеки на стойност по 2,10 лева, всичко на обща стойност 493,20 лева, от владението на Г.А.М. с намерение противозаконно да ги присвои, като за осъществяване на деянието е употребена сила - нанасяне на удари с ръце и крака по главата и тялото на Г.А.М. и е оправдан в извършване на вмененото му престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

2

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест, с който се иска нейната частична отмяна и изменение поради незаконосъобразността й в съответните части. На първо място е изложено, че атакуваната присъда е незаконосъобразна поради определяне на несправедливо наказание на подс. Л. без да бъдат отчетени лошите й характеристични данни, изразяващи се в прилагани множество възпитателни мерки по ЗБППМН. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са посочени причиняването на лека телесна повреда на пострадалия, извършване на престъплението от няколко съучастници в тъмната част на денонощието, както и упражнената значителна принуда при сломяване съпротивата на пострадалия с цел отнемане на инкриминираните движими вещи. В тази връзка е посочено, че наказанието на подс. Л. е следвало да се определи при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а не както неправилно е процедирал районният съд - в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК. В този смисъл във въззивния протест е посочено, че наложеното на подс. Л. наказание е явно несправедливо. По отношение на подс. Л. Г. е посочено, че атакуваната присъда се явява незаконосъобразна, доколкото възприетите от първостепенния съд фактически положения не кореспондират със събраната доказателствена съвкупност. В този смисъл е посочено, че от показанията на пострадалия М. се установявало, че докато е бил удрян е усещал бъркане в джобовете му, които действия са показателни за субективните намерения на извършителите към отнемане на намиращите се в него вещи. Твърди се, че показанията на пострадалия се подкрепят от показанията на полицейските служители от 06 РУ-СДВР и на св. С.И., който е заявил, че подс. Г. е участвал в нанасянето на удари на пострадалия М.. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционната присъда в частта й, в която подс.

Л. Д. Г. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение, като вместо това се постанови нова присъда, с която бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като му се наложи съответно наказание към минимума, предвиден в посочената разпоредба. От въззивния съд се иска също така да отмени присъдата в частта й, в която подс. Л. е призната за невинна по повдигнатото й обвинение да е извършила престъплението в съучастие с подс. Л. Г., като бъде призната за виновна й в тази част на първоначално повдигнатото й обвинение.

На последно място се иска изменение на първоинстанционната присъда в 3 частта й относно наложеното на подс. Л. наказание, като на същата се определи наказание в хипотезата на чл. 54, ал. 1 НК, а именно „лишаване от свобода“ към предвидения максимален размер, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 69, ал. 1 НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба, ведно с допълнение към нея, от служебния защитник на подсъдимата П. Л., с която се иска отмяната й като незаконосъобразна и необоснована в частта, в която последната е призната за виновна по повдигнатото й обвинение и й е наложено съответно наказание. Релевирани са доводи, че събраните по делото доказателства не формират категоричен извод за авторството на подс. Л. в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 НК. В този смисъл, на първо място, е посочено, че районният съд неправилно се е доверил безкритично на показанията на св. А.Р., чийто показания са съмнителни и влизат в явна конфронтация с други доказателствени източници по делото. Твърди се, че показанията на посочения свидетел представляват оговор, като със същите последният цели да избегне наказателно преследване спрямо себе си. На следващо място е посочено, че показанията на св. А.Р. влизат в противоречие с обективните показания на св. Г. М., С. П. и С.И.. В този смисъл св. Р. твърди, че подс. Л. е отнела вещите от пострадалия в момента, в който другите са нанасяли удари върху него, което категорично се отрича от самия пострадал в дадените от него показания в хода на досъдебното производство, приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281 НПК. Посочено е, че св. С.И. е категоричен, че подс. Л. е избягала в момента, в който е започнал побоят над пострадалия. Твърди се, че показанията на св. Р., че пострадалият не е бягал, противоречат на показанията на св. С.И. и С. П., които са категорични, че пострадалият е бягал и е бил гонен от нападателите му. Релевирани са доводи, че мотивите на районния съд, че от показанията на св. С.И. и св. Д.С. се установявало, че подс. Л. се е опитала да дръпне чантичката на пострадалия, след което е паднала на земята, не кореспондират с показанията на посочените двама свидетели, вкл. и на пострадалия М.. Акцентирано е върху противоречието в показанията на св. Р., който, от една страна, твърди, че си е тръгнал веднага след започване на нападането, а от друга – че е възприел случилите се събития след това, вкл. и поведението на подс. Л.. На следващо място във въззивната жалба е посочено, че неправилно районният съд се е позовал на протокола за извършения следствен експеримент, който следвало 4 да се изключи от доказателствената съвкупност по делото, доколкото не е изготвен по реда на НПК, а именно провеждане на същия като способ за проверка на дадени от Л. показания или сведения при проведен с нея разпит или оперативна беседа. Посочено е, че освен това П. Л. е придобила качеството на обвиняем след провеждане на следствения експеримент, поради което последният е следвало да бъде изключен от доказателствената съвкупност по делото. Акцентирано е и върху обстоятелството, че в протокола за следствен експеримент не са положени подписи от всички лица, които са участвали в извършването му, а именно от инспектор „ДПС“ към 06 РУ-СДВР.

С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени атакуваната присъда, като постанови нова такава, с която да оправдае подсъдимата по повдигнатото й обвинение или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С определение в разпоредително заседание от 08.01.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага допълнителен разпит на св. С. П., както и допускане до разпит на допълнителни свидетели, вкл. събиране на писмени доказателства касателно предмета на доказване по делото.

Въззивното производство по делото е разгледано в отсъствие на подс. П. Л. на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ НПК.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста на СРП, като, на първо място, намира, че първоинстанционният съд е възприел правилна фактическа обстановка, но при формирани неверни правни изводи въз основа на нея. В този смисъл е посочено, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че се касае за ексцес на умисъла при подс. Г. и че осъдените И. и С., както и подс. Г., са упражнили сила по отношение на пострадалия с цел лична саморазправа. Твърди се, че от факта, че пострадалият е извадил портфейла с и пред присъствалите на място пълнолетни и непълнолетни лица, предоставил е парична сума на подс. Л., за да купи бира, може да се изведе извод, че останалите лица са забелязали паричните средства в портфейла на пострадалия. Изложено е, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че подс. Г. не е участвал в общността на умисъла за извършване на съставното престъпление, тъй като последният е успял да спре „отскубването“ на св. М., както е възприето и описано в 5 мотивите на районния съд вследствие на свидетелските показания на пострадалия, след което подс. Л. е успяла да вземе чантата му. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, като признае подсъдимите Л. и Г. за виновни по обвинението, което са имали на първа инстанция, като на подс. Г. се наложи наказание в размер около 1 година, което да бъде отложено при условията на чл. 66 НК за срок от 3 години. Представителят на СГП напълно се солидаризира с мотивите на първоинстанционната присъда относно определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимата Л., като не се поддържа протестът в частта му, в която се иска увеличаване наказанието на подс. Л., тъй като са изминали почти 7 години и половина от извършване на деянието.