Решение № 1909 от 13.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1909 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20211100109341 по описа за 2021 година

Предмет на производството са предявени от „У.Л“ ЕАД гр.София срещу „Г.И.Д.-7“ ЕООД гр.София осъдителни искове с правно основание чл.345, ал.1 ТЗ за връщане на предадени въз основа договор за лизинг л.а.Фолксваген Кади с рама WV2ZZZ2KZ9X091490; вътрешен номер 1001010720, и л.а.Фолксваген Кади с рама WV2ZZZ2KZ9X091493; вътрешен номер 100101721, съединен в условията на евентуалност с иск по чл.57, ал.2 ЗЗД за присъждане паричната им равностойност от 10 000лв. /по 5000лв. за всеки един/ и иск с правно основание чл.347, ал.2 ТЗ вр. чл.236, ал.2 ЗЗД за сумата 84 000лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване за периода м.11.2015г.-12.10.2020г., ведно със законната лихва върху това обезщетение от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията на ищеца са за сключен с ответника договор за финансов лизинг на 20.03.2013г., по силата на който му предоставил за ползване посочените два автомобила срещу заплащане на уговорена месечна лизингова цена и изпълнение на други произтичащи от договора задължения. Срокът на договора бил осемнадесет месеца, който изтекъл на 02.09.2014г., но към тази дата не били налице предвидените в него условия за прехвърляне правото на собственост, тъй като ответникътлизингополучател останал задължен за лизингови вноски и не изпълнил други произтичащи от договора задължения. На 27.10.2018г. и 14.09.2020г. отправил покани с предоставен срок за плащане на задълженията и връщане на автомобилите, което и до момента не било изпълнено. Вместо това и въпреки прекратяването на договора продължил да ползва автомобилите, намиращи се и понастоящем в негово държане, като по този начин лишил ищеца от възможността да ги ползва и реализира доходи.

Въз основа тези обстоятелства обосновава интерес от предявения осъдителен иск за връщане на двете превозни средства, а в случай, че се установи да са погинали претендира паричната им равностойност, както и осъдителен иск за заплащане на 1 обезщетение за времето, в което е бил лишен от право на ползване, съответстващо на уговорените с договора лизингови вноски за процесния период /уточнителна молба от 16.06.2021г./.

Ответникът не оспорва ползването на автомобилите въз основа сключения с ищеца договор за финансов лизинг, както и към момента да са в негово държане.

Оспорва исковете с възраженията, че всички задължения по договора да платени, а ищецът неоснователно не прехвърлил правото на собственост върху тях, както е било уговорено. Противопоставя възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Между страните е сключен договор за финансов лизинг № 97681/20.03.2013г., по силата на който ищецът-лизингодател се задължил да придобие собствеността върху л.а. Фолксваген Кади с рама WV2ZZZ2KZ9X091490; вътрешен номер 1001010720, и л.а.Фолксваген Кади с рама WV2ZZZ2KZ9X091493; вътрешен номер 100101721 и да ги предостави за ползване на ответника-лизингополучател за срок до 02.09.2014г. От своя страна последният се задължил срещу ползването да заплати лизингова цена от 13 119.75 евро на месечни вноски съгласно погасителен план. В чл.8 от договора е предвидено правото на лизингополучателя да придобие правото на собственост върху автомобилите по време на договора или след изтичане срока му при изпълнение на визираните в чл.9, ал.1 и ал.2 условия-да е платил всички дължими лизингови вноски и другите произтичащи от договора задължения за неустойки, такси, разходи, данъци, застраховки и др., и в 7-дневен срок да отправи писмено заявление до лизингодателя за прехвърляне на собствеността.

Съгласно чл.9, ал.3 от договора в случай, че лизингополучателят не придобие собствеността при условията на чл.9 е длъжен да върне обекта на лизинга на лизингодателя в седемдневен срок след изтичане на уговорения срок за окончателно плащане на задълженията. Задължение за връщане е предвидено и при прекратяване на договора-чл.18, ал.17.

Не се спори и събраните по делото доказателства установяват изпълнение задължението на лизингодателя за придобИ.е правото на собственост върху автомобилите /договори за покупко-продажба-стр.19 и стр.22, свидетелства за регистрация-стр.102 и 103/, както и предаването им на лизингополучателя с приемопредавателен протокол от 20.03.2013г.

Срокът на договора изтекъл на 02.09.2014г. при липса на твърдения и доказателства действието му да е било продължено за следващ период. В тази връзка не е спорно още, че правото на собственост не е било прехвърлено на ответника съобразно условията по чл.9.

С нотариална покана от 08.10.2018г. ищецът уведомил ответника за неизпълнени по договора парични задължения и прекратяването му поради изтичане срока, като му предоставил 7-дневен срок за връщане на автомобилите и плащане на задълженията.

Поканата е връчена на 27.10.2018г. на И.И.С., който е съпруг на управителя и представляващия ответното дружество Г.М. С.. Идентична нотариална покана ищецът отправил и на 14.09.2020г., връчена на 28.09.2020г. отново на посоченото лице.

При тези фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

Отношенията между страните са основани на сключен договор за финансов лизинг по чл.342, ал.2 ТЗ, към който са приложими правилата на ЗЗД за договора за 2 наем-лизингодателят има задълженията на наемодател по чл.230 ЗЗД /чл.344, ал.1 ТЗ/, а лизингополучателят на наемател по чл.232 ЗЗД и чл.233, ал. 2 ЗЗД, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора /чл.345, ал.1 ТЗ/.

При установеното, че ищецът е изпълнил задълженията да придобие от трето лице и предаде на ответника процесните автомобили, с изтичане уговорения срок 02.09.2014г. съобразно чл.345, ал.1 ТЗ за последния е възникнало задължението да ги върне. Дали към тази дата са били платени всички произтичащи от договора парични суми, налице ли са били предвидените в него условия за прехвърляне правото на собственост, респ. причините, поради които това не е станало е ирелевантно. С факта на изтичане уговорения срок действието на договора се прекратява и лизингополучателят дължи връщане на лизинговата вещ. Изключение е налице само в хипотезата на упражнено право на изкупуване по чл.342, ал.3 ТЗ, какъвто не е настоящия случай.

Признанието на ответника процесните автомобили да се намират в негово държане и понастоящем означава, че не е изпълнил посоченото задължение.

Правото на лизингодателя по чл.345, ал.1 ТЗ да иска връщане от лизингополучателя на лизинговата вещ поради прекратяване на договора е облигационно вземане, за което е приложима общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. На основание чл.114, ал.1 ЗЗД течението й в случая е започнало от прекратяване договора за лизинг-02.09.2014г., защото от този момент е възникнало и станало изискуемо задължението на ответника да върне двата автомобила, съответно правото на ищеца да търси изпълнение. Давностният срок е изтекъл на 02.09.2019г., а исковата молба подадена на 13.10.2020г., т.е. след неговото изтичане при липса на данни да е бил спиран по чл.115 ЗЗД или прекъсван по чл.116 ЗЗД. Във връзка с последното предприетите от ищеца действия по отправяне на покани за доброволно изпълнение и сезиране на прокуратурата за търсене на наказателна отговорност поради невръщане на вещите не попада в нито едно от основанията по чл.116 ЗЗД. Предвид това релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземането по чл.345, ал.1 ТЗ е основателно с последица отхвърляне на този иск.

На отхвърляне подлежи и съединения в условията на евентуалност осъдителен иск по чл.57, ал.2 ЗЗД за сумата 10 000лв. при безспорното, че процесните автомобили не са погинали или отчуждени, а продължават да се намират в държане на ответника, поради което не е налице основанието на посочената правна норма за присъждане паричната им равностойност.

Съгласно разпоредбата на чл.236, ал.2 ЗЗД, към която чл.347, ал.2 ТЗ препраща, ако наемателят продължи ползването на вещта въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения договор.

Ответникът е продължил до ползва автомобилите след прекратяване на договора на 02.09.2014г. при установено от събраните доказателства противопоставяне от ищеца-отправяне на две нотариални покани и подаден сигнал до прокуратурата.

Ползването е без правно основание и поражда правото на ищеца да получи заместваща облага в обезщетение на ползата, от която е бил лишен, съизмерима с размера на лизинговите вноски за периода м.11.2015г.- 12.10.2020г. общо от 88 756.67лв.

/1494.22лв. месечно/. Претенцията е за сумата 84 000лв., поради което и в съответствие с диспозитивното начало следва да се уважи в този размер.

Общата давност по чл.110 ЗЗД е приложима и към вземането по чл.236, ал.2 ЗЗД 3 вр. чл.347, ал.2 ТЗ, доколкото е извъндоговорно, но на плоскостта на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД. С оглед началния момент, от който се претендира-м.11.2015г. и датата на подаване на исковата молба13.10.2020г. този срок не е изтекъл, поради което възражението за погасителна давност в тази част неоснователно.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски от 3710.83лв. съобразно уважената част от исковете.

Възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото.

С оглед отхвърлената част на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски от 2133.34лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Л“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.*******, против „Г.И.Д.-7“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.******* иск с правно основание чл. чл.345, ал.1 ТЗ за връщане на предадени въз основа прекратен договор за лизинг от 20.03.2013г. л.а.Фолксваген Кади с рама WV2ZZZ2KZ9X091490; вътрешен номер 1001010720, и л.а.Фолксваген Кади с рама WV2ZZZ2KZ9X091493; вътрешен номер 100101721, и предявения евентуален иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД за сумата 10 000лв., представляваща паричната равностойност на двата автомобила.

ОСЪЖДА „Г.И.Д.-7“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.******* да заплати на „У.Л“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.*******, сумата от 84 000лв. на основание чл.236, ал.2 ЗЗД вр. чл.347, ал.2 ТЗ, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване за периода м.11.2015г.-12.10.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-13.10.2020г. до изплащането.

ОСЪЖДА „Г.И.Д.-7“ ЕООД, ЕИК ******* гр.София, да заплати на „У.Л“ ЕАД, ЕИК *******, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 3710.83лв.

ОСЪЖДА „У.Л“ ЕАД, ЕИК *******, гр.София, да заплати на „Г.И.Д.-7“ ЕООД, ЕИК ******* гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 2133.34лв.

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4

5