Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261414 от 26.11.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3831/2020
Вид
Решение № 261414
Подписан
26.11.2020
В сила
12.02.2021
Състав
НИКОЛАЙ ДИЯНОВ ГОЛЧЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е № 261414 гр. Пловдив, 26.11.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3831 по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба се твърди, че ищецът е полагал труд при ответното дружество на основание трудов договор № ******* г., на длъжността „*******“. Твърди, че изпълнявал трудовите си задължения съвестно и точно, като нямал налагани дисциплинарни наказания. Въпреки това, на ******* г. му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като със заповед № ******* г., трудовото правоотношение между страните било прекратено на посоченото правно основание.

Заявява, че заповедта не е мотивирана, като не са спазени условията на чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като работодателят не е изпълнил задължението си да извърши подбор. Сочи, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено основание – чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, което е „намаляване обема на работа“, но нито това е изрично посочено в заповедта, нито е мотивирано и обективирано от изрично посочени обстоятелства, нито в действителност е било така, от гледна точка на задачите, които ищецът изпълнявал и продължават да се изпълняват във фирмата – работодател. В тази връзка, то се оспорва наличието на намален обем на работа при ответното дружество. Твърди, че длъжността „*******“ се заемала от повече от едно лице, което превръщало правото на подбор на работодателя по чл. 329, ал. 1 в негово абсолютно задължение, а в заповедта не е изрично посочено дали е извършен подбор и какъв е резултатът от него. Заявява, че при липса на мотиви в заповедта и неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ, което изрично следвало да бъде посочено в заповедта, последната се явявала незаконосъобразна.

Моли се, съдът да признае за незаконно уволнението и като такова да го отмени, да бъде възстановен на предишната работа, като му бъде присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода ***** в размер на сумата от 9 180 лева. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което възникнало въз основа на трудов договор № ******* г. Не е спорно и, че на ищеца му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на ******* г., поради намаляване обема на работа, както и това, че на ******* г. му била връчена заповед № ******* г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество. Оспорва се твърдението на ищеца, че работодателят не извършил подбор. Твърди се, че в изпълнение на нормата на чл. 329 КТ работодателят извършил подбор, като със заповед № ******* г. е утвърдено щатно разписание, съгласно което за длъжността „*******“ били установени 10 щатни бройки, от които били заети 8. Със заповед № ******* г. работодателят във връзка с намаляване обема на работа в направление „*****“ премахнал 3 щатни бройки от длъжността „*******“, с което щатните бройки от тази длъжност са намалени от 10 на 7 и е утвърдил ново щатно разписание. Към момента на издаване на тази заповед били заети 8 щатни бройки от длъжността „*******“, поради което работодателят следвало да прекрати трудовото правоотношение на един служител, заемащ длъжността „*******“, от общо 8-те служители на тази длъжност. Със заповед № ******* г. работодателят разпоредил извършеното на подбор по чл. 329 КТ, който следвало да се извърши от ******* на дружеството в периода 08.01.2020 г. – ******* г. Установил критериите, въз основа на които следвало да се извърши подбора – „образование и квалификация“ и „ниво на изпълнение на работата“, съобразно изискването на чл.

329 КТ. Отразена е скала и точки за оценяване, които се дават по всеки критерий и подкритерий. За всеки служител, заемащ длъжността „*******“ била извършена оценка по зададените със заповед № ******* г. критерии и подкритерии. Оценяването на всеки от служителите е обективирано в индивидуална карта за оценка. Резултатите от оценяването били обобщени в Протокол от ******* г. След извършеното оценяване служителят с най-ниска оценка се е явил ищецът, поради което и трудовото правоотношение с него било прекратено в изпълнение на нормата на чл. 329 КТ, която постановява, че на работа следва да останат тези служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представените по делото информационни източници се установява, че между страните е съществувало надлежно учредено трудовото правоотношение по повод на сключен Трудов договор № *******г. По силата на посочения трудов договор, ищецът е заемал при ответника длъжност „*******“ с работно място- ****************, при определен 8 / осем / часов работен ден. На дата *******г. на ищеца е било връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на установеното между страните трудово правоотношение, поради намаляване обема на работа / чл. 328, ал. 1, т.

3 КТ/. На *******г., ищецът е получил от работодателя Заповед № *** *******г., в която е отразено, че трудовото правоотношение между страните се прекратява считано от *****г. Като основание за прекратяването му отново е посочена нормата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. В цитираната заповед е отразено и че на *******г. работникът е получил своята трудова книжка.

От Заповед № *******г., издадена от ******* на ответното дружество и приложеното към нея щатно разписание / л. 29-30/ се изяснява, че работодателят е разпоредил съкращаване в щата на „Балкан Биосерт“ ООД- направление „*****“ като са премахнати считано от ****** г., три щатни бройки от длъжността „*******“. От същата дата е утвърдено и новото щатно разписание.

От приетата по делото Заповед № *****г.,

Протокол от процедура за подбор по чл. 329 КТ и съпътстващите ги удостоверения и сертификати за придобита квалификация / л. 29- 79/ се установява, че ответното дружество е осъществило подбор сред лицата, заемащи длъжност „*******“.

За целите на подбора е установена точкова система за оценяване с обективно заложени критерии, както и скала за оценяване. След анализ на резултатите от подбора, в протокола е отразено, че с най- нисък резултат е ищецът В., като се предлага да бъде прекратено трудовото правоотношение именно с него.

От показанията на св. Г. / л. 257 гръб-

259/ се установява, че последният работи в дружество „Балкан Биосерт“ ООД, като задълженията му включват инспекция и сертификационна дейност. Поддържа, че в дружеството е извършван подбор във връзка със съкращаване на щата. Сочи, че в извършения подбор е бил включен ищецът В., който е получил и най- ниска оценка. Св. изтъква, че ищецът се е справял по- бавно с възложените му задачи, предвид което е реализирал забавяния в предаването на документите и организацията на инспекциите. Поддържа, че ищецът притежава нужното образование и квалификация за заеманата от него длъжност, но има пропуски в работата и поведението му спрямо клиентите на дружеството търпи критика. Ищецът не е имал проблеми със своите колеги, но не е особено активен и инициативен. В своите показания, свидетелят съпоставя и качествата на ищеца с тези на останалите лица, заемащи длъжност „*******“ при ответното дружество.

Съдът кредитира изложеното от свидетеля, като счита че поднесената от него информация е логически последователна, обективна и съответстваща на останалия, приобщен по делото доказателствен материал. Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че макар и свидетелят детайлно да описва факти, свързани с осъществения от работодателя подбор, то той не излага информация свързана с наличието на отразеното в процесната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно- намаляване обема на работа.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно- счетоводна експертиза / л. 146- 148/ се установява, че за периода от 01.01.2019г. до 16.09.2020г., „Балкан Биосерт“ ООД не е назначавало лица по граждански договор, чиито трудови функции да покриват тези на длъжността „*******“. Допълнително, от датата на прекратяване на трудовия договор на ищеца, до 16.09.2020г. няма назначени лицата в ответното дружество на длъжност „*******“. В заключението е посочено, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение възлиза на 1557, 54 лв. Отразено е и че след прекратяването на трудовия договор с ответното дружество, ищецът не е сключвал друг трудов договор. В рамките на проведената защита на заключението / л. 256/, вещото лице изтъква, че общият размер на обезщетението за шест месеца, през които ищецът е останал без работа възлиза на 9345, 24 лв.

От допълнителното заключение на вещото лице / л. 263- 264/ се установява, че няма данни в счетоводството на дружеството лицата Р.М. и А.К. да са въвеждали или качвали данни в електронния регистър към Министерство на земеделието. През периода от м.02.2020г. до м.05.2020г. посочените служители не са извършвали инспекции регулярно, доколкото подобно задължение не е включено в трудовите им характеристики. В този период, М. и К. са осъществявали инспекции инцидентно, по разпореждане на ******* на ответното дружество и при възникване на необходимост.

Съдът кредитира в цялост заключенията на вещото лице като счита, че същите са обективни, обосновани и изготвени в съответствие с поставените задачи.

В последното по делото открито съдебно заседание, съдът е осъществил констатация в трудовата книжка на ищеца, от която се изяснява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество, ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател / л. 280 гръб/.

Този извод се потвърждава и от приетата по делото справка от ТД на НАП- Пловдив / л. 244/, в която е отразено, че последният вписан трудов договор на ищеца е с дружество „Балкан Биосерт“ ООД, който е прекратен на *****г.

Следвайки това, към дата 18.09.2020г., в информационните масиви на НАП не са регистрирани последващи трудови договори на ищеца В..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Претенцията на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Основаният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на уволнението, а тази законност се обуславя от наличието на предпоставките за приложение на нормата на чл. 328 ал.1 т. 3 КТ и в частност- налице ли е намаляване на обема на работа в ответното дружество. Намаляване обема на работата представлява редуциране на количеството на произвежданата продукция, спаднал обем на стокооборота, на вършените услуги и изобщо на обема от работа, с която типично е ангажирана длъжността, заемана от ищеца. С исковата молба, последният изрично е оспорил факта на намаляване обема на работа. Предвид това, работодателят следва при условията на пълно и главно доказване да установи твърдяното от него намаляване в обема на работата, както и че това намаляване е свързано с изпълняваните от ищеца функции.

Намаляването на обема на работа следва да се установи като обективен факт към момента на предприетото уволнение, като за него могат да свидетелстват както писмени, така и гласни доказателства и заключения на вещи лица / в тази насока Решение № 703 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 90/2010 г., III г. о./. Както вече бе посочено, тези доказателствени средства следва да бъдат ангажирани от работодателя, тъй като процесуалната тежест от доказване на правнорелевантния факт е негова. В настоящия случай, от приобщените по делото доказателства, не се установи да е намалял обемът на работа при изпълняваната от ищеца трудова функция „*******“. Всъщност, ответното дружество не ангажира почти никакви доказателства в подкрепа на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с ищеца.