Решение № 262675 от 11.08.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 11.08.2022 година

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №276 по описа за 2021 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №182646 от 24.08.2020г., постановено по гр.дело №50165/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, е осъдена Р.П.П. да заплати на М.Д.И. на основание чл.45 ЗЗД сумата от 1600 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от деликт – ухапване от куче, собственост на ответницата, настъпил на 20.05.2018г. в гр.София, по ул.“********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 20.05.2018г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3000 лв.. С решение №*********/25.09.2020г. е изменено решение №182646/24.08.2020г. в частта за разноските, като е осъдена Р.П.П. да заплати на М.Д.И. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 504.10 лв., направени по делото разноски, изчислени съобразно уважената част от предявените искове. С решение №*********/25.09.2020г. е изменено решение №182646/24.08.2020г. в частта за разноските, като е осъдена М.Д.И. да заплати на Р.П.П. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 181.82 лв., направени по делото разноски, изчислени съобразно отхвърлената част от предявените искове.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата

- Р.П.П. /по съпруг С./, чрез адв.В.Д., с която се обжалва решение №182646 от 24.08.2020г., постановено по гр.дело №50165/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, в частта, в която е уважен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 1600 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 20.05.2018г. до окончателното й заплащане, както и в частта на възложените в тежест разноски. Инвокирани са доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част. Твърди се, че по делото не е доказано, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, причинени от противоправното поведение на ответницата. Излага се, че неправилно първоинстанционният съд, без да излага мотиви, не е кредитирал показания на разпитаните по делото свидетели Г.М. и Иван Станев, поради което е обосновал погрешен извод, че по делото е доказано, че ищцата е било ухапана от кучето, собственост на ответницата. Твърди се още, че от показанията на сочените свидетели се установява по несъмнен начин факта, че кучето е било с намордник и е водено на къс повод, поради което не е възможно да е ухапало ищцата. Допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението, че ищцата не е била ухапана на посочената дата от кучето на ответницата е факта, че по делото е установено, че въпреки че ищцата е била насочена за преглед и лечение против бяс, същата не е посетила такъв кабинет и съответно не си е поставила инжекция против бяс. Излага се още, че от показанията на свидетелите се установява факта, че по време на инцидента кучето е било водено от свидетелката Г.М., а не от ответницата, поради което липсва основание за ангажиране на деликтната отговорност на последната.

Поддържа се още, че по делото не са доказани и вредите, които ищцата твърди, че е претърпяла в резултат от ухапването на кучето – силен стрес и страх, които изпитвала след инцидента докато преминава покрай кучета. Твърди се, че по делото са останали недоказани елементите от сложния фактически състав на нормата на чл.45 от ЗЗД – не е доказано противоправно поведение на ответницата, респективно не са доказани нанесените вреди на ищцата. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и постанови друго, с което отхвърли изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна – М.Д.И., чрез адв.П.П., в законоустановения срок депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба на ответника.

Поддържа се, че първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване с приетите по делото доказателства. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд след анализ на събраните доказателства е обосновал извода, че по делото са доказани всички кумулативни предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност на ответницата. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение в частта, предмет на обжалване с въззивната жалба на ответницата. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищцата - М.Д.И., чрез адв.П.П., с която се обжалва решение

№182646 от 24.08.2020г., постановено по гр.дело №50165/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, като са инвокирани доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваната част, като постановено в противоречие на материалния закон. Твърди се, че първостепенният съд при определяне на размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди не е спазил принципа за справедливост, регламентиран в нормата на чл.52 от ЗЗД. Излага се, че не са преценени в съвкупност всички доказателства относими при определяне на справедлив размер на обезщетението. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното съдебно решение в обжалваната част и уважи изцяло предявения иск като присъди претендираното в пълен размер от 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответницата по насрещната въззивна жалба - Р.П.П. /по съпруг С./, чрез адв.В.Д., взема становище за неоснователност на подадената насрещна въззивна жалба от ищцата - М.Д.И..

Излагат се доводи, че първоинстанционният съд при постановяване на решението в обжалваната част е анализирал събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон като е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли за разликата над присъдената сума от 1600 лв. до пълния предявен размер 3000 лв.. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно решението на СРС в обжалваната част. Претендира направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Предявени са от М.Д.И. срещу Р.П.П. /по съпруг С./ искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищцата от деликт – ухапване от куче, собственост на ответницата, настъпил на 20.05.2018г. в гр.София, по ул.“********.

С оглед предмета на постъпилите въззивна и насрещна въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която съдът се е произнесъл по предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства и правилно са обсъдени и преценени в тяхната съвкупност.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната и насрещната въззивна жалба са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, съответно в срока по чл.263, ал.2 от ГПК, от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество въззивната и насрещната въззивна жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от

СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявения от М.Д.И. срещу Р.П.П. /по съпруг С./ иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от деликт - ухапване от куче, собственост на ответницата, настъпил на 20.05.2018г. в гр.София, по ул.“********. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което частично е уважен предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД и е присъдено в полза на ищцата обезщетение в размер на сумата от 1600 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпян деликт - ухапване от куче, собственост на ответницата, настъпил на 20.05.2018г. в гр.София, по ул.“********, и е отхвърлен предявеният иск за разликата над присъдената сума от 1600 лв. до пълния предявен размер 3000 лв., първостепенният съд е анализирал събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон като е приел, че са се осъществили фактите, включени във фактическия състав на претендираното вземане - доказани са претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в получено травматично увреждане на тъкани и органи - рани по левия крайник в резултат от ухапването на кучето, собственост на ответницата, което е предизвикало отрицателни емоционални преживявания - болки и страдания, емоционален дискомфорт – силен стрес и страх от кучета. Обоснован е извод, че е доказана причинна връзка между причинения деликт и претърпените от ищцата неимуществени вреди. Прието е, че са налице предпоставките, предвидени в нормата на чл.45 ЗЗД за възникване деликтната отговорност на ответницата за заплащане на ищцата на обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК изцяло препраща към тях, като намира, че не следва отново да преповтаря изводите на СРС в обжалваното решение, които са правилни и законосъобразни. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с правилността на обжалваното решение.

Наведените доводи във въззивната жалба на ответницата за недоказаност на елементите от фактически състав на нормата на чл.45 от ЗЗД са изцяло неоснователни.

Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД носят физически лица, които са причинили вреда, чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда с оглед основното задължение на всеки да не вреди другиму. То произтича непосредствено от закона (чл.45 от ЗЗД). В този смисъл следва да се приеме, че противоправно се явява всяко поведение, което нарушава изискванията на посочената императивна правна норма, като при деликтите то се изразява в накърняване на предписанията на тази норма да не се вреди другиму.

Разпечатката съдържа 32 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f610ee9-5e99-4675-b469-35ad1c0949d8