Решение № 206 от 25.06.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Шумен, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20243630200333 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №23-0869-001316 от 21.07.2023 год. на Началника на сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция, с което на М. Г. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, предл.второ от ЗДвП, “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно В съдебно заседание същият се явява лично и с упълномощен от него процесуален представител, като поддържат жалбата на посочените в нея основания, като в съдебно заседание излагат подробно мотивите си в тази насока.

Процесуалният представител на Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага конкретни мотиви по съществото на спора.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на 1 изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М. Г. М. на 01.07.2023 год. в 12.15 часа управлявал мотоциклет модел „Кимко Пийпъл“ с рег.№Н0592К, собственост на Д.В.Д., с ЕГН**********, като се движел в гр.Шумен, в Промишлената зона, по ул.“Индустриална“ в посока от път I-7 към кв.Тракия. В района до фирма „И.К.“ водачът се движел зад лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с рег.№РР0113ВН, управляван от свидетеля В. Д. С.. Последният в района на посочената по-горе фирма намалил скоростта, за да извърши маневра завой наляво, с оглед влизане в базата на „И.К.“, при което жалбоподателят, движещ се зад него и управлявайки посочения мотоциклет, не успял да спре и се блъснал в задния ляв калник на автомобила. Без да спре, за да установи дали има настъпили щети от станалото съприкосновение между двете превозни средства, жалбоподателят заобиколил автомобила и продължил движението си. В този момент свидетелят В. Д. С. го последвал с помощта на управлявания от него лек автомобил, като го настигнал в района на базата на фирма „БГ Агро“. След като мотоциклетът спрял и жалбоподателят слязъл от него между двамата водачи се провел кратък разговор, при който С. му показал щетите по лекия си автомобил. Въпреки това М. се обърнал в обратна посока и бутайки мотоциклета се отдалечил. Свидетелят С. се върнал обратно на местопроизшествието, като подал сигнал на телефон 112. След установяване самоличността на жалбоподателя и проведен повторен разговор с него от пристигналия на место полицейски екип бил съставен Протокол за ПТП №1845659/01.07.2023 год., който бил подписан от двамата участници. На жалбоподателя бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение серия GA №1008019 от 01.07.2023 год., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на М. са нарушени разпоредбите на чл.23, ал.1 от ЗДвП, чл.123, ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, без да изложи възражения по него. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени пояснения и възражения, в които оспорва да е участвал в ПТП, като твърди, че е била създадена опасност за ПТП от рязкото спиране на водача на автомобила, но че между двете превозни средства не е имало съприкосновение. Не оспорва факта, че впоследствие е бил последван от водача на лекия автомобил до базата на фирма „БГ Агро“, където между тях се е провел разговор във връзка с претендираните от последния щети по автомобила. Във връзка с депозираните възражения е била извършена допълнителна проверка, във връзка с която е съставена Докладва записка. Възражението е счетено за неоснователно, като за резултата от допълнителната проверка е бил уведомен жалбоподателя с писмо рег.№86900011523/18.07.2023 год. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в 2 административно-наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление №23-0869-001316 от 21.07.2023 год. на Началника на сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция, с което на М. Г. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, предл.второ от ЗДвП, “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Е. С. Б., на свидетелите С. Б. С., С.Р.Х. и В. Д. С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства и предявените на страните на основание чл.284 от НПК веществени доказателства посредством възпроизвеждането им чрез техническо средство.

При преценка на представените по делото и предявени на страните записи от охранителни камери съдът съобрази обстоятелството, че същите следва да се третират като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Същите имат качеството на предмет, върху които има следи от нарушението, поради което без съмнение може да бъдат използвани. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, могат да се ползват като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 от НПК. При възпроизвеждане на същите бе установено, че автомобилът на свидетеля В. Д. С. плавно спира, подавайки ляв мигач за извършване на маневра завой наляво, при което мотоциклетът на жалбоподателя, движещ се зад него не успява да спре и се блъска в задната лява броня на автомобила, след което, без да спре заобикаля автомобила и продължава движението си, а автомобилът потегля след него, като между двамата е осъществен разговор в района на база „БГ АГРО“, след който жалбоподателят се обръща, взима мотоциклета си и се отдалечава.

По отношение показанията на свидетелите Е. С. Б., С. Б. С. и В. Д. С. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от посочените свидетели е имал преки впечатления над фактите, за които свидeтелства. В същото време показанията им са последователни, еднопосочни, кореспондират помежду си и с останалия събран по делото доказателствен материал и с изложената по-горе и приета от съда фактическа обстановка.

По отношение показанията на свидетеля С.Р.Х. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани единствено досежно обстоятелството, че между жалбоподателя и свидетеля С. е воден разговор относно нанесените на автомобила на последния щети, както и относно факта на самите щети, които свидетелят Хюсни твърди, че е възприел лично.

3

В останалата си част показанията на свидетеля С.Р.Х. не допринасят съществено за изясняване на делото от фактическа страна, доколкото същите не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и най-вече от показанията на посочените по-горе свидетели. Разпитът на свидетеля Хюсни, касаещ станалато ПТП до голяма степен пресъздава факти, които са му станали известни от разговор с жалбоподателя, а не са лично възприети от него.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в пункт първи на наказателното постановление съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че движейки се в гр.Шумен, в Промишлената зона, по ул.“Индустриална“ в посока от път I-7 към кв.Тракия в района до фирма „И.К.“ жалбоподателят, управлявайки мотоциклет модел „Кимко Пийпъл“ с рег.№Н0592К, собственост на Д.В.Д., с ЕГН********** се е движел зад лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с рег.№РР0113ВН, управляван от свидетеля В. Д. С.. В същото време при спиране на последния, за да извърши маневра завой наляво М. не е успял да спре и се е блъснал в спрелия пред него лек автомобил и по-конкретно в задната лява част на същия. От разпита на свидетелите Е. С. Б., С. Б. С., В. Д. С. и С.Р.Х. се установява, че вследствие на станалото ПТП са били причинени имуществени вреди и по двете превозни средства, като щетата на лекия автомобил е била в задната лява част на бронята, а по мотоциклета – по предния калник. В същото време свидетелите Е. С. Б. и С. Б. С. в съдебно заседание заявяват, че след пристигането си на место са съпоставили щетите по двете превозни средства и същите напълно са съвпадали. Същите се възприемат ясно и от изготвения по време на огледа снимков материал. В подкрепа на това обстоятелство е съставения протокол за ПТП, в който подробно са отразени щетите по двете превозни средства.

Налице е и субективния елемент от състава на нарушението, доколкото от предявените на страните видеозаписи ясно се вижда, че жалбоподателят с управлявания от него мотоциклет се блъска в спрелия пред него автомобил, като след удара, мотоциклета се връща назад и заобикаля автомобила.

Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.2, предл.второ от ЗДвП, предвижда наказание “глоба” в размер на 200 лева, за водач, който поради неспазване на дистанция причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на 4 предвидената в нормата на чл.179, ал.2, предл.второ от ЗДвП санкция.

По отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното постановление съдът съобрази от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От материалите по делото и по изложените по-горе правни съображения се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е участник в описаното в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното постановление ПТП. В същото време от материалите по делото и поконкретно от разпита на свидетеля В. Д. С. става ясно, че жалбоподателя е възприел станалото ПТП, но е продължил движението си, без да спре, за да установи дали има последици от него. В същата насока са и предявените на страните видеозаписи, от които се установява, че непосредствено след станалото ПТП, водачът на мотоциклета заобикаля спрелия бек автомобил и продължава движението си, без да спре, за да установи дали са налице имуществени вреди от ПТП-то.