Определение № 97 от 25.03.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. Монтана, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Олег Софрониев като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20251600600074 по описа за 2025 година

Производството е по Глава XXII НПК- чл. 341, ал.2 във вр. с чл.

249, ал. 3 във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и е образувано е по жалба на адв.В. - защитника на подсъдимата П. П. - ротив протоколно определение на Районен съд-Берковица, постановено на 13.02.2025 година година по нохдело № 80/2021 г. по описа на Районен съд-Берковица, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство по делото поради допуснати съществени процесуални нарушения и връщането му в досъдебната фаза за отстраняването им. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт; същият съдържа искане определението да бъде отменено.

Наследниците на пострадалото лице и прокурара изразяват писмени становища за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд, като провери правилността на протестираното определение във връзка с оплакванията в жалбата и като съобрази материалите по делото, приема следното:

Жалбата е допустима - подадена в срок; от легитимирана страна в процеса; срещу подлежащ на атакуване съдебен акт; разгледана по същество същата е неоснователна.

Съображенията на Окръжен съд-Монтана са следните:

Производството по нохдело № 80/2021 година по описа на Районен 1 съд-Берковица е образувано въз основа внесен обвинителен акт от срещу лицето П. П. за престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК – измама при условията на продължавано престъпление в периода от 14.01.2019 година до 25.01.2019 година.

С атакуваното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 НПК.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е правилно като резултат и следва да бъде потвърдено.

На първо място: Същественото е в обвинителния акт да се съдържа минимално изискуемият се набор от релевантни факти, а в диспозитива на обвинението да се съдържат всички признаци на престъплението от обективна и субективна страна и те да са отразени така, че подсъдимото лице да разбере обвинението и причините да е предадено на съд, за да може да се защити адекватно.

Конкретният обвинителен акт, въз основа на който е образувано първоинстанционното съдебно производство, отговаря на тези изисквания. В обстоятелствената му част достатъчно ясно са описани всички факти, които дават възможност на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, за да може в максимална степен да организира своята защита. Описано е конкретното поведение на подсъдимата, което, по разбиране на държавното обвинение, сочело на извършено от същата престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Дали фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, ще намерят потвърждение в хода на съдебното следствие, както и дали ще обосноват и изпълнят състава на предявеното обвинение, е въпрос по съществото на делото. Същественото е, че прокурорът е описал фактите, които той счита, че са установени и че подкрепят обвинителната теза, като за подсъдимата не съществува обективна пречка да ги разбере и да се защитава по тях.

На второ място: На досъдебното производство не са допуснати нарушения на правата на обвиняемото лице да научи за какво престъпление е привлечено в това качество; да дава или да откаже да даде обяснения; да 2 участва в производство; да има защитник.

На последно място: Според защитата на подсъдимата в обвинителния е допусната грешка , водеща за неяснота на обвинението.

Въззивният съд намира, че в обвинителния акт действително е допусната грешка, но същата не води до неяснота на обвинението; касае се за очевидна фактическа грешка. Видно е от съдържанието на обвинителния акт, че на л.втори от същия е отразено какво се е случило на 24.01.2019 година, след което е записано –„ На следващия ден - 01.03.2019 година. Явно е,че се касае за дата 25.01.2019 година, тъй като в края на лист втори от обвинителния акт е посочено – „Още на същия ден - 25.01.2019 година…“ На л.трети от обвинителния акт е посочени дата 01.03.2019 година , на която, според държавното обвинение, свидетелката К.а отишла в *, в апартамента и разбрала, че в него има наематели. Датата 01.03.2019 година не е включена в периода, очертан от прокурора като такъв на продължаваното престъпление посочен е период от 14.01.2019 година до 25.01.2019 година.

В тази насока въззивният съд намира, че в обвинителния акт е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл.248а НПК.

По горните съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а делото – върнато на районния съд за провеждане процедурата по чл.248а НПК.

Предвид изложените мотиви въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Районен съдБерковица, постановено на 13.02.2025 година година по нохдело № 80/2021 г. по описа на Районен съд-Берковица, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство по делото поради допуснати съществени процесуални нарушения и връщането му в досъдебната фаза за отстраняването им.

КОНСТАТИРА очевидна фактическа грешка, конкретизирана в обстоятелствената част на настоящото определение, допусната на л.втори от обвинителния акт, като връща делото на Районен съд-Берковица за 3 провеждане на процедура по чл. 248а НПК .

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4