Решение № 78 от 27.05.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Велико Търново, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ М.

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20214001000347 по описа за 2021 година докладвано от съдия Илияна Попова, намери за установено следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 25/7.07.2021 г., постановено по т.д. № 104/2020 г. Плевенският окръжен съд отхвърлил като неоснователен предявения от „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ - гр. София срещу „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ - гр.

Плевен, представлявано от „Фърст Априлци“ ЕООД, чрез Р. И. и срещу „Търново Риал Естейт“ ЕООД – гр. Велико Търново, представлявано от управителя Ц. Б. Ц., главен иск с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ за обявяване за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ гр. Плевен на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1861, том 10, рег. № 9751, дело № 1154/2019 г. от 26.08.2019 г. на Т. Б. – нотариус с район на действие Районен съд – Велико Търново, сключен между „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ - гр. Плевен, представлявано от синдика И.М., като продавач и „Търново Риал Естейт“ ЕООД – гр. Велико Търново, като купувач, с който е продаден собствения на продавача недвижим имот, а именно: 1303,95/1873 идеални части от УПИ III, кв. 88, находящ се в гр. Велико Търново, *******, ПИ ***, отреден за жилищни нужди, обществено и делово обслужване/трети/ в квартал 88 по подробния градоустройствен план на града за сумата от 102 700 лв., както и свързания с него акцесорен иск за осъждане на „Търново Риал Естейт“ ЕООД – гр. Велико Търново да върне в масата на несъстоятелността същия недвижим имот.

Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ - гр. София срещу „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ - гр. Плевен и срещу „Търново Риал Естейт“ ЕООД – гр. Велико Търново, евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване 1 нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1861, том 10, рег. № 9751, дело № 1154/2019 г. от 26.08.2019 г. на Т. Б. – нотариус с район на действие Районен съд – Велико Търново, сключен между „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ - гр. Плевен, представлявано от синдика И.М., като продавач и „Търново Риал Естейт“ ЕООД – гр. Велико Търново, като купувач, с който е продаден собствения на продавача недвижим имот, а именно: 1303,95/1873 идеални части от УПИ III, кв. 88, находящ се в гр. Велико Търново, *******, ПИ ***, отреден за жилищни нужди, обществено и делово обслужване за сумата от 102 700 лв., като сключен в нарушение на чл.

657, ал. 2 от ТЗ, чл. 660, ал. 1 от ТЗ и чл. 718 от ТЗ, както и свързания с него акцесорен иск за осъждане на „Търново Риал Естейт“ ЕООД – гр. Велико Търново да върне в масата на несъстоятелността същия недвижим имот.

С решението е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ - гр. София срещу „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ - гр. Плевен и срещу „Търново Риал Естейт“ ЕООД – гр. Велико Търново евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1861, том 10, рег. № 9751, дело № 1154/2019 г. от 26.08.2019 г. на Т. Б. – нотариус с район на действие Районен съд – Велико търново, с рег. № 283 на НК, сключен между „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ - гр. Плевен, представлявано от синдика И.М., като продавач и „Търново Риал Естейт“ ЕООД – гр. Велико Търново, като купувач, с който е продаден собствения на продавача недвижим имот, а именно: 1303,95/1873 идеални части от УПИ III, кв. 88, находящ се в гр. Велико Търново, *******, ПИ ***, отреден за жилищни нужди, обществено и делово обслужване за сумата от 102 700 лв., като накърняващ добрите нрави, както и свързания с него иск за осъждане на „Търново Риал Естейт“ ЕООД – гр. Велико Търново да върне в масата на несъстоятелността същия недвижим имот.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ с оплакване за неправилност на същото. В жалбата се излага, че изводът на съда, че предмет на иска по чл. 646, ал. 1, т .3 от ТЗ може да бъде само сделка, извършена от длъжника, е незаконосъобразен и е резултат от неправилното тълкуване на цитираната норма. Посочва се, че действията и сделките, предмет на исковете по чл. 645, чл.

646 и чл. 647 от ТЗ са такива, с които се извършва разпореждане с права и вещи от масата на несъстоятелността, но когато законодателят е въвел ограничение относно субекта, извършил разпореждането, това е посочено изрично в съответната норма, докато в разпоредбата на чл.

646, ал. 1 от ТЗ няма такова ограничение, поради което следва извод, че сделката може да бъде извършена и от синдика. В тази насока жалбоподателят се позовава на съдебна практика на ВКС. Излага се, че в хипотезата на оспорена по реда на чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ продажба по чл. 718 от ТЗ, решаващият съд е длъжен да прецени дали синдикът, като продавач, е осъществил или не оптималната възложена му с чл. 660 от ТЗ дължима грижа, в която по необходимост се включва и начинът на определяне продажната цена на вещите или имуществените права на длъжника. Твърди се, че синдикът е нарушил конкретни разпоредби на ТЗ, приложими при продажбата по чл. 718 от ТЗ, поради което съдът следва да осъществи контрол единствено по отношение на законосъобразността на действията на синдика, какъвто контрол се извършва и при предявяване на иск по чл. 663, ал. 3 от ТЗ. Като неправилен е възприет и извода на съда, че по отношение на продажбите по чл. 718 от ТЗ не се прилагат правилата на чл. 717а от ТЗ. Твърди се, че в случая от страна на синдика не е положена грижата на добрия търговец в дължимия обем, тъй като първоначално проданите са обявявани по реда на чл. 717а от ТЗ, а последните преговори чрез пряко договаряне, насрочени за 27.03.2019 г., 12.04.2019 г. и 30.04.2019 г., не са разгласявани в специалния бюлетин на Министерство на икономиката. Посочва се, че синдикът не е положил изискуемата от чл. 660, ал. 1 от ТЗ грижа, което е довело до накърняване на интересите на 2 кредиторите и до невъзможност за справедливото им удовлетворяване чрез продажбата на имота на цена, съответстваща на или близка до пазарната. В жалбата се излага също, че за период от една година и три месеца пазарната стойност на имота е намалена почти четири пъти, без оценителят да посочи каквито и да било обективни факти и да изложи доводи защо приема, че оценката на имота е толкова ниска спрямо предходната, а синдикът от своя страна е приел безкритично тази оценка, като с това си действие е застрашил интересите на кредиторите на несъстоятелността, които в крайна сметка са увредени, тъй като недвижимият имот е продаден за цена от 102 000 лв., която е многократно по-ниска от реалната пазарна цена на притежаваните от длъжника идеални части. Посочва се, че с оглед невъзможността на кредиторите да оспорват оценката, единствено в правомощията на синдика е да я приеме за компетентно изготвена и обектива и съответно да се съобрази с нея или да изиска нова оценка, като в случая синдикът не е изпълнил задължението си да положи дължимата грижа при преценката относно годността на оценката, поради което в нарушение на установения ред е провел преговори и извършил продажба въз основа на необоснована оценка, която определя значително занижена цена на имота. Неправилен бил и изводът на съда, че процесната сделка не противоречи на императивни правни норми (чл.

718 и чл. 660, ал. 1 от ТЗ). Жалбоподателят счита също, че договорът за продажба е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като е сключен при изключително неравностойни престации; договорената цена е повече от три пъти по-ниска от пазарната, поради което излиза извън пределите на нравствената допустимост, което накърнява добрите нрави и обуславя нейната нищожност. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което процесния договор за покупкопродажба да бъде обявен за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ на основание чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ, както и да бъде осъдено „Търново Риал Естейт“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността недвижимия имот. В случай, че съдът приеме главният иск за неоснователен, е направено искане да бъде уважен евентуалният иск по чл. 26, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД, съответно втория евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Претендира се присъждане на разноските за производството пред двете инстанции.

Против решението е постъпила въззивна жалба и от М. И. Н.., синдик на „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/, чрез адв. О.Л., с оплакване, че същото е постановено в противоречие с материалния закон. В жалбата се излага, че правните действия по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 646, ал. 1 от ТЗ имат много по-широк обхват от обсъдения от окръжния съд и биха могли да бъдат извършени както от длъжника, чрез неговите органи, така и от синдика във всеки момент, следващ откриването на производството по несъстоятелност. Твърди се, че няма причина назначеният синдик да бъде изключен от кръга на лицата, които могат да изпълнят увреждащо действие, което да бъде нищожно спрямо кредиторите, след като отговаря на останалите критерии на нормата на чл. 646, ал. 1 от ТЗ; без значение било и обстоятелството, че синдикът носи потенциална имуществена отговорност по чл. 663, ал. 3 от ТЗ, тъй като тази отговорност не представлява алтернатива на разглеждания иск. Посочва се, че договорът за продажба по чл. 718 от ТЗ, разгледан като сделка с вещ или имуществено право от масата на несъстоятелността, не притежава особена изключителност, която да предпоставя неприложимостта на иска по чл. 646, ал. 1, т .3 от ТЗ спрямо него.

Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на ВКС, от която се извежда допустимостта на съдебния контрол спрямо сключен от синдика договор по чл. 718 от ТЗ при предявен иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Оспорва се също изводът на първостепенния съд, че атакуваната продажба е проведена по надлежния ред. В тази насока се излага, че в нарушение на чл. 717а, ал. 2 от ТЗ обявлението за продажбите чрез пряко договаряне, насрочени за 27.03.2019 г., 12.04.2019 г. и 30.04.2019 г. не са обявени в специалния бюлетин на Министерство на икономиката, а още по-малко в срок от 14 дни преди посочения в обявлението ден за продажба. Твърди се, че синдикът е извършил действия не по 3 установения в глава 46 на ТЗ ред, тъй като е обявена продажба по чл. 718 от ТЗ на 27.03.2019 г. и повторна на 12.04.2019 г. при цена, която се различава от даденото разрешение на съда по чл. 718, ал. 1, изр. последно от ТЗ; след като е поискал и получил разрешение да проведе продажба на идеални части от имота при цена от 155 000 лв., то синдикът бил обвързан от нея и не е можел да я намалява по свое усмотрение. Твърди се, че предвид данните по делото относно стойността на процесния имот, синдикът е следвало критично да прецени достоверността на няколкократно по-ниската повторна пазарна оценка и да прояви необходимата грижа за реалното установяване на действителната цена, чрез която да бъде удовлетворен ипотекарния кредитор на несъстоятелния длъжник. Извода за липса на положена грижа на добрия търговец по чл. 660, ал. 1 от ТЗ жалбоподателят обосновава и с обстоятелството, че синдикът е допуснал плащането на договорената цена от 102 700 лв. да бъде извършено след изтичане на установения в чл. 718, ал. 4 от ТЗ срок. Във връзка с евентуалния иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се посочва, че с атакуваната сделка са накърнени добрите нрави, тъй като не е постигната нито една от легитимните цели на фазата по осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник, като този резултат е функция от недобросъвестното поведение на продавача, отличаващо се от дължимото и изисквано по закон. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на съдебен акт, с който да бъде уважен главния иск, съответно евентуалния такъв по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. С уточняваща молба синдикът М.Н. е заявил, че обжалва решението изцяло.