Решение № 291 от 22.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Стара Загора, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20245500500578 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на П. П. Г. – длъжник по изпълнително дело № 1496/2017г., по описа на ЧСИ М.Д., с район на действие - Окръжен съд - Стара Загора против действието на частния съдебен изпълнител – отказ за прекратяване на принудителното производство на основание чл. 433, ал.1,т. 8 ГПК, в постановление от 30.07.2024г.

Жалбоподателят счита, че отказът е неправилен. Твърди, че неправилно служител в кантората на ЧСИ връчил съобщението за длъжника на адреса на баща му, вместо на посочения в молбата му адрес. Моли да бъде прекратено воденото срещу него изп. дело поради това, че не са извършвани изпълнителни действия в период повече от две години.

В срока за отговор другата страна – ОД на МВР – Стара Загора не е подала писмен отговор и не взема становище по жалбата.

В мотивите си частният съдебен изпълнител М.Д., с район на действие Окръжен съд – Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания и разгледа приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:

Жалбата е допустима.

1

Съдът намира, че е подадена в законния двуседмичен срок за обжалване, тъй като съобщението, с което се отказва прекратяване на изп.д., получено от бащата на длъжника на 22.08.2024г., е връчено на адрес, различен от посочения в молбата на длъжника от 29.07.2024г. Внесена е държавна такса по сметка на ОС – Стара Загора и обжалваното действие подлежи на обжалване от длъжника по изпълнението.

Изпълнителното дело е образувано на 26.10.2017 год. въз основа на изпълнителен лист, издаден от Районен съд - Казанлък по н.о.х.д. № 197/2017 год. със страни ОД на МВР –Стара Загора - взискател и П. П. Г. - длъжник.

Взискателят е възложил на ЧСИ извършването на действия съобразно чл. 18 ЗЧСИ. След извършени справки за длъжника за актуални трудови договори, банкови сметки и задължения на 07.11.2017г. ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в ОББ и на 08.11.2017г. е изпратил запорно съобщение. Изпратил е ПДИ на 08.11.2017г., която не е връчена на длъжника.

Тъй като изпратената по пощата ПДИ до длъжника е непотърсена, след справка в НБД, ЧСИ е изпратил ПДИ до друг адрес на длъжника в гр.Казанлък, на който пратката също не е потърсена. На 29.01.2018г. е залепено уведомление на постоянния и настоящ адрес на длъжника. На 07.10.2019г. ЧСИ е наложил запор на банкови сметки на длъжника в Общинска банка. На 07.09.2021г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в Изипей АД. На 07.08.2023г. ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в Пейнетикс АД.

Молбата от П. П. Г. с искане за прекратяване на делото е постъпила при ЧСИ на 29.07.2024г. На 30.07.2024г. ЧСИ е постановил отказ за прекратяване на делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК са изброени изрично хипотезите, при наличието на които изпълнителното производство се прекратява. Срокът по чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК е 2 - годишен и започва да тече от последното изпълнително действие по изп. дело. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по почин на ЧСИ при възлагане съгласно чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са насочването на изпълнение чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан, постъпването на парични суми от проданта или запора или плащания от трети задължени лица. Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се 2 прекратява на основание чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК.

В настоящия случай видно от изпълнителното дело не е налице изтекла давност в продължение на две години от извършване на всяко едно от изпълнителните действия, предприети по изп. дело. По делото ЧСИ е извършвал изпълнителни действия – налагане на запори върху банкови сметки на длъжника в различни институции. Посочените подробно по - горе изпълнителни действия, предприети по изпълнителното дело от образуването му през 2017г. до настоящия момент обуславят извод, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал.1 т.8 ГПК, тъй като между тези действия не е налице изтекъл 2 - годишен срок, през който да е установено бездействие от страна на взискателя или СИ. Ето защо съдът намира, че не е налице предпоставката на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като липсва бездействие в продължение на две години. Напротив по делото са извършвани изпълнителни действия от ЧСИ, които прекъсват двугодишния давностен срок.

Предвид гореизложеното, окръжният съд намира, че обжалваното действие на ЧСИ е правилно и законосъобразно, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. П. Г. – длъжник по изпълнително дело № 1496/2017г., по описа на ЧСИ М.Д., с район на действие - Окръжен съд - Стара Загора против действието на частния съдебен изпълнител – отказ за прекратяване на принудителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, отразено в постановление от 30.07.2024г. като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3