Решение № 315 от 24.09.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Русе, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Йордан Дамаскинов

Васил Петков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско дело № 20264500500594 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ „Въззивно обжалване“ от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 596/27.04.2026 по Гражданско дело № 20254520103045 по описа за 2025 година признава за установено на основание чл.422 от ГПК, че С. Д. М. с ЕГН:********** дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК:000694749 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Д.Б.Ш. - и.д. и П.Н.Д. - и.д. сумата от 19114,16 лева (9772,91 евро), - главница по Договор за потребителски кредит № FL********, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2024г. до окончателното й изплащане, предмет на Заповед №93/15.01.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 о т ГПК, издадена по ч.гр.д. №184/2025г. по описа на Русенски районен съд. Отхвърля като неоснователен предявения от „Юробанк България" АД, ЕИК:000694749 срещу С. Д. М. с ЕГН:********** иск с правно основание чл.422 от ГПК за сумите: над 19114,16 лева (9772,91 евро) до 1 предявените 21632,24 лева (11060,39 евро) - главница по договор за потребителски кредит № FL********, дължима за периода 11.07.2022г. – 20.11.2024г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2024г. до окончателното й изплащане; 1790,20 лева - възнаградителна лихва за периода 11.08.2022г. – 16.06.2024г. и 816,25 лева - мораторна лихва за периода 11.08.2022г. – 20.11.2024г., предмет на заповед №93/15.01.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №184/2025г. по описа на Русенски районен съд.

Производството пред Русенски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от „Юробанк България“ АД ЕИК 000694749 чрез адвокат М. Ц. срещу решението в отхвърлителната част като неправилно поради нарушение на материалния закон и с искане вместо него въззивният съд да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Жалбоподателят сочи, че районният съд не е отчел, че всички компоненти на цената са били предварително известни и приети от потребителя, а стойността на ГПР е математически вярна. В чл. 3, ал. 9 от Договора за кредит изчерпателно и детайлно са посочени допусканията, въз основа на които е изчислен ГПР в съответствие с методиката на ЗПК.

С. Д. М. ЕГН ********** чрез особен представител адвокат Е. К. е подал отговор, че жалбата е неоснователна.

Въззивна жалба е подадена и от С. Д. М. ЕГН ********** чрез особен представител адвокат Е. К. срещу решението в частта, с която предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК е уважен. Жалбоподателят счита решението в обжалваната част за неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Направените в решението правни изводи противоречат на събраните доказателства и на задължителната съдебна практика. Жалбоподателят поддържа възраженията си досежно използвания от банката способ за връчване чрез ЧСИ на уведомлението за предсрочна изискуемост. В съдебно заседание заявява и ненадлежно упълномощаване от Банката на адвокатите, които я представляват.

„Юробанк България“ АД подава отговор, че въззивната жалба е неоснователна. Връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост е редовно.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на 2 страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбите са подадени в законния срок от надлежни страни по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същите са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

Предмет на делото е установителен иск с процесуално-правно основание чл.422 ал.1 от ГПК да бъде установено, че „Юробанк България“ АД има валидно и изискуемо вземане срещу С. Д. М., ЕГН: **********, в размер на:

21632,24 лв. главница, дължима за периода от 11.07.2022 г. до 20.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до пълното погасяване; 1790,20 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода от 11.08.2022 г. до 16.06.2024 г.; 816,25 лв. мораторна лихва, дължима за периода от 11.08.2022 г. до 20.11.2024г.

Ответникът С. Д. М. е призован по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което в производство му е назначен особен представител на разноски на ищеца. Ответникът счита договора за потребителски кредит за недействителен поради наличието на неравноправни клаузи, оспорва реалното предаване на процесната сума, оспорва, че е настъпила изискуемостта на вземането, тъй като липсва уведомление от банката за процесната предсрочна изискуемост.

На 11.03.2022г. „Юробанк България" АД и С. Д. М. са сключили Договор за потребителски кредит № FL********, по силата на който Банката предоставя на Кредитополучателя потребителски кредит в размер на 22304 лв. за текущи нужди, а Кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.

Погасителният план предвижда 96 месечни вноски (като първите 95 са в размер на 295,28 лв., а последната 96-та вноска - 295,70 лв.) с краен срок на договора - 11.03.2030г. Лихвеният процент за първите дванадесет месеца е фиксиран 6,2% годишно, а след това променлив с включен променлив референтен лихвен процент Прайм на Банката за необезпечени кредити.

Годишният процент на разходите (ГПР) е 7,67%, а общата сума, дължима от Кредитополучателя, е 29503,90 лв. Стойността на ГПР е изчислена при описани с думи допускания.

Погасителният план включва застраховка в размер 2304 лв.

3

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза пред първата инстанция, кредитът е усвоен на 11.03.2022 г. по разплащателна сметка на ответника. Кредитополучателят е извършвал редовни плащания до юни 2022 г.

Договорът предвижда в чл. 14, ал.1 при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Банката е отправила покана за изпълнение до С. Д. М. на адрес с. С., ул. „Б.“ ** на сумата 24006,15 лв. включваща главница 21632,24 лв. и договорни лихви 2373,91 лв., която длъжникът да заплати в седемдневен срок. Банката изрично е посочила, че обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено чрез ЧСИ В.М.. Връчителят М. И. е посетил адреса на 30.05.2024г., не е намерил кредитополучателя С. Д. М., но е получил сведение от съсед Д. М., че С. Д. М. от повече от две години живее в чужбина. Връчителят е залепил уведомление до адресата в двуседмичен срок от 30.05.2024г. да се яви в канцеларията на ЧСИ В.М. за получаване на уведомлението и предупреждение, че ако не се яви, съобщението ще се смята връчено с изтичане на срока на основание чл. 47, ал.5 от ГПК.

Окръжният съд приема, че Банката е изпълнила договорното си задължение да уведоми предварително Кредитополучателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Връчването на уведомление чрез частен съдебен изпълнител е сигурен начин за връчване. Правилото за три посещения на адреса в рамките на един месец не се прилага когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса – чл. 47, ал.1 ГПК.

Кредитополучателят е длъжен да получава съобщения на адреса, който сам е посочил в договора.

Банката е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем на 16.06.2024 г. като е изчакала двуседмичният срок за доброволно получаване на уведомлението в канцеларията на ЧСИ. Към 16.06.2024 г. не са били погасени 17 вноски по главницата в размер на 3088,39 лв. и 17 вноски за лихва в размер на 1722,67 лв. Следователно, Банката е имала основание да предизвика това едностранно изменение на договора – обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем.

Годишният процент на разходите е изследван от вещото лице.

4

Експертизата установява, че ГПР 7,67 % включва: възнаградителна лихва в размер на 6043,30 лв. и такса за оценка на кредитоспособността в размер на 390,00 лв., но не включва застрахователна премия в размер на 2304,00 лв. Ако тя бъде включена като разход, годишният процент на разходите става 10,24%.

Изхождайки от предмета на договора и качеството на страните по него — физическо лице, действащо извън рамките на своята професионална дейност, и финансова институция, предоставяща кредити в рамките на търговската си дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит.

Процесният договор не отговаря на императивните изисквания на ЗПК относно съдържанието на договора. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, както и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по реда на приложение № 1.

Посоченият в договора ГПР от 7,67 % е неправилно определен и непълно разкрит, тъй като при формирането му не е отчетена застрахователната премия, която представлява необходим допълнителен разход по кредита и не може да бъде избегната от кредитополучателя. По смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК в общия разход по кредита се включват и разходите за допълнителни услуги, включително застрахователните премии, когато сключването на договора за такава услуга е задължително условие за получаване на кредита или когато кредитът се предоставя при съответните търговски клаузи и условия. Следователно, щом застрахователната премия е задължителен и неизбежен разход за потребителя, тя следва да бъде включена при изчисляване на ГПР. Това следва и от чл. 19, ал. 1 ЗПК, според който ГПР изразява всички настоящи или бъдещи общи разходи по кредита за потребителя — лихви, преки и косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на кредита.

Липсата на яснота дали и как застрахователната премия е включена в ГПР, както и непосочването с числа на използваните допускания при изчисляването му, поставят потребителя в невъзможност да прецени реалната цена на кредита и икономическите последици от договора. Това противоречи и на изискването договорът да бъде изготвен по ясен и разбираем начин.

5

Поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Последицата е, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита, съгласно чл. 23 ЗПК.

Районният съд е приложил тези разпоредби на ЗПК и въз основа на заключението на вещото лице е приел, че по кредита са платени: 2304,00 лева застраховка удържана още при отпускане на кредита, както и първите три вноски по погасителния план до 11.06.2022г. включително, а именно 542,92 лева – главница и 342,92 лева - възнаградителна лихва. Вещото лице не сочи тези числа в заключението си. Вероятно районният съд е достигнал до тях след собствени изчисления въз основа на думите на вещото лице до кога е бил редовен в плащанията си ответникът. Тези платени суми общо в размер 3189,84 лева са приспаднати от главницата по кредита 22304 лв. и така е изчислена дължимата чиста стойност на кредита 19114,16 лв. Окръжният съд отбелязва, че двете въззивни жалби не съдържат оплаквания за неправилни изчисления (например при отпускане на кредита е удържана освен застрахователна премия 2304лв. и такса за обработка на документи 390 лв. стр.

2 от заключението, която сума не е приспадната като недължима, а извлечението от сметките на Банката показва по-висок от приетия размер на погасена главница 671,76 лв.), поради което и в съответствие с ограничението на чл. 269 ТПК въззивният съд не изменя решението в тази част.

Оплакването на жалбоподателя С. Д. М. чрез особения представител за нередовно упълномощаване от страна на Банката на адвокатите, които я представляват по делото, е въведено след срока за обжалване по време устните състезания пред въззивната инстанция и се поставя за първи път по делото. „Юробанк България“ АД чрез Д. Ш. и.д. и М.В. прокурист са упълномощили Адвокатско съдружие „Димитров и съдружници, вписано в регистъра на Софийска адвокатска колегия под № 3600006610, представлявано от управляващия съдружник адвокат Д. М.Д., да представлява Банката при подаване на заявления за издаване на заповеди за изпълнение и водене на последващи дела. Действително „Димитров и съдружници“ № 3600006610 е адвокатско съдружие по чл. 52-56 от Закона за адвокатурата, което не е юридическо лице. Следователно упълномощаването е в полза на адвокат Д. М.Д.. Същият е преупълномощил адвокат М. И. Ц. личен № 6