Решение № 125 от 12.11.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. С., 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20241800900069 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и по чл. 429, ал.3 КЗ.

Ищецът М. М. М. с ЕГН ********** с адрес: с. Ц., ***, чрез пълномощника му адв. Я. Д. - САК, е предявил срещу З.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе” 67А обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и по чл. 429, ал.3 КЗ за плащане на следните суми:

80 000 лв. (осемдесет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени от М. М. М. неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания, причинена при ПТП, възникнало на от 13.09.2023г. на път II-16, км. 64+800 причинено от водача В. Т.

Д. на застрахован при З.“ АД микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с peг. № СВ3301КХ, по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по застрахователна полица №ВG/22/122003286547, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 04.12.2023г. до окончателното изплащане на присъдената сума;

13 812,10 лв. /тринадесет хиляди осемстотин и дванадесет лева и десет стотинки/, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – сторени разходи за лечение, следствие горното ПТП, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 04.12.2023г. – датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение до окончателното изплащане на присъдената сума.

Претендират се и сторените по делото разноски, вкл. и адвокатски хонорар по чл.38, 1 ал.1, т.2 от ЗА.

В исковата молба се твърди, че на 13.09.2023г., около 17:40 часа на по път II-16 се движил микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с peг. № СВ3301КХ, управляван от В. Т. Д. с ЕГН **********, с посока на движение от гр. С. към гр. С., като в района на км.

64+800 водачът нарушил правилата за движение, предприел маневра ляв завой към заведение „Тера“, без да се убеди в безопасността на маневрата и отнел предимството на вече изпреварващият го мотоциклет марка „Априлия“, модел „РСВ-4“ с peг. № СА1316Х, управляван от ищеца М. М. М. с ЕГН ********** и по този начин реализирал ПТП.

Твърди се, че по случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №7 от 13.09.2023г. и срещу виновния водач било образувано досъдебно производство № 147/23г. по описа на РУ С..

В и.м. се твърди, че в резултат на процесното ПТП пострадал ищеца.

Поддържа се, че причина за пътнотранспортното произшествие са неправомерните действия на водача на микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с peг. № СВ3301КХ, който не е съобразил поведението си на пътя и грубо нарушил правилата визирани в чл.5, ал.1 и чл.25, ал.1 на ЗДвП.

След произшествието ищецът М. М. М. бил откаран и настанен в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД, с оплаквания от силни болки и невъзможност за движения в областта на таза и десен долен крайник.

След извършените му изследвания и прегледи със съответните специалисти било установено, че ищецът е получил следните телесни увреждания:

-

Фрактура на шийката на дясна бедрена кост;

-

Фрактури в дисталните краища на тибията и фибулата;

-

Повърхностна травма на окосмената част на главата.

Ищецът М. М. М. излага още, че бил хоспитализиран за периода от 13.09.2023г. до 28.09.2023г., през който период му били извършени следните интервенции: на 14.09.2023г. оперативна интервенция - alloplastica totalis coxae dex - пълна смяна на бедрената става и на 24.09.2023г. оперативна интервенция - RSOM cum placa et clavi - репониране на фрактурата на дясната тибия и фибула с плака и винтове. След отпадане на необходимостта от денонощно лекарско наблюдение ищецът бил изписан за продължаващо домашно лечение с указания за спазване на постелен режим, поради ограничените движения на тазобедрената става, прием на лекарствени средства и спазване на ХДР.

Ищецът М. М. М. твърди, че получените, в следствие на процесното ПТП, травми и наранявания са му причинили болки и страдания със значителен интензитет през първите месеци от възстановителния период. С оглед смяната на дясната бедрена става бил поставен на строг постелен режим и на практика не можел да посреща самостоятелно дори найелементарните си битови нужди като ходене, обличане и тоалет и за всичко това разчитал на помощта на близките си, които го подкрепяли физически и емоционално. Изпитвал силни 2 болки причинени от фрактурите на тибията и фибулата, които не стихвали дори и при покой и се усилвали до нетърпими и при най-лекото, дори неволно, движение. Цялата ситуация принуждавала ищеца да разчита изцяло на грижата на своите близки, което допълнително усилвало чувството му за безпомощност и уязвимост. Считал,че е постоянно бреме за тях.

Преди инцидента ищецът не е имал двигателни проблеми и е водил нормален за годините си начин на живот. Твърди, че от извършените му оперативни интервенции са останали белези, които мислено го връщали към инцидента. А след ПТП-то за него настъпили редица неблагоприятни промени в ежедневието - загуба на сън, неспокойство, унило състояние на духа, трудно придвижване. Изпитвал страх и уплаха от случилото се, а споменът за инцидента щял да остане в съзнанието му завинаги.

Освен неимуществени, ищецът претендира и осъждането на ответника да му заплати понесени от него имуществени вреди, изразяващи се в направените значителни разходи по лечението в общ размер от 13 812,10 лв., подробно индивидуализирани в Приложение №1 – опис калкулация, неразделна част от исковата молба.

На следващо място в исковата молба се твърди, че към датата на ПТП по отношение на микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с peг. № СВ3301КХ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със З.“ АД, ЕИК ., с полица №BG/02/123000436905, поради което се ангажира и отговорността на ответника.

На 04.12.2023г. ищецът предявил доброволна претенция пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, но и до момента от ответника не било определено или изплатено обезщетение.

Ето защо ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове срещу ответното дружество.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З.“ АД е подал писмен отговор, чрез пълномощника юрк. К. М., с който се оспорва предявената искова претенция по основание и размер.

С отговора ответникът е поискал производството по делото да бъде спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т.4 и т.5 ГПК, до приключване на образуваното наказателно производство по досъдебно производство №147/2023г. по описа на РУ – С., пр. пр.

№2305/23г. по описа на Районна прокуратура С., чийто резултат бил от значение за решаването на настоящото производство.

Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило поради действията на водача В. Т. Д. при управлението на микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с peг. № СВ3301КХ и твърдения в и.м. механизъм на произшествие, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на този водач.

Поради липсата на доказателства, че образуваното по случая наказателно 3 производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт, ответникът оспорва наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта: противоправност и вина на действията на водача В. Т. Д.; причинно-следствена връзка между действията на застрахования при ответника водач и настъпилия вредоносен резултат.

Ответникът оспорва и твърденията на ищеца за механизма на настъпване на процесното ПТП.

Твърди, че процесното ПТП е осъществено виновно от водача на мотоциклет марка „Априлия”, модел „РСВ-4”, с рег.№ СА 1316 X, който е в нарушение на цяла система от забрани, които са регламентирани последователно в чл. 20, ал.2, чл.21, ал.1, чл.42, ал.1,т.1, чл. 42, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДвП, както и с чл.11 от Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, изразяващи се в следното:

Твърди, че: ищецът при управление на мотоциклет „Априлия” по двупосочен път с две пътни ленти, преминава от дясната пътна лента в лявата пътна лента, предназначения за насрещно движещи се автомобили, пресичайки единична непрекъсната линия М1; движил се с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, с намиращия се пред него микробус марка „Ивеко”, заради което се е поставил в невъзможност да намали скоростта си на движение и да спре, без да осъществи ПТП; движил се в района на ПТП, със скорост превишаваща 90 km/h, поради което не е имал възможност да спре или да намали скоростта си на движение и да предотврати ПТП; възприел подадения от водача на МПС „Ивеко” сигнал за изменение на посоката му на движение - ляв мигач, но въпреки това е предприел изпреварването му без да осигури достатъчно странично разстояние между двете превозни средства, с което при приближаване до мястото на удара е създал опасност и пречка за намиращия се вече към този момент в лентата за насрещно движение МПС „Део” и реализирал ПТП с него.

Ответникът З.“ АД твърди още, че дори и да е налице нарушение от страна на водача на изпреварваното МПС, в процесния случай МПС „Ивеко”, то той подлежи на административно наказание и че нарушението не е допринесло за осъществяване на механизма на процесното ПТП предвид видимостта и възможността на водача на изпреварващото МПС да предотврати удара.

С оглед горното З.“ АД твърди, че водача на микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № СВ 3301 КХ няма вина за настъпилото ПТП и че не са налице основанията за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя и претенцията е изцяло неоснователна.

Ответникът З.“ АД счита, че не са установени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и оспорва настъпването на деликт с механизъм, който се твърди в и.м.

Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца към настъпването на собствените му травми поради извършени нарушения на ЗДвП при управление на мотоциклет марка „Априлия”, модел „РСВ-4”, с рег.№ СА 1316 X, които са спомогнали за 4 осъществяване на процесното ПТП.

Ответникът З.“ АД оспорва иска за неимуществени вреди и по размер, като прекомерно завишен и неотговарящ на принципа за справедливост.

Оспорва твърденията в исковата молба за тежестта на настъпилите травми, продължителността на оздравителния и възстановителен период и твърденията за негативни емоционални и психологически последици, както и причинно — следствената им връзка с процесното събитие.

Оспорва изцяло твърдението, че ищеца е преживял много дълъг период на възстановяване. Твърди, че по делото липсват каквито и да било документи удостоверяващи твърдението.

Оспорва и следните твърдения: че вследствие на получените от ищеца травми същият и към настоящия момент продължава да търпи болки и страдания; че вследствие на процесното ПТП ищеца е изпитвал болки и страдания в продължение на дълъг период от време и че е имал нужда от чужда помощ; че пътния инцидент се е отразил и на психическото състояние на пострадалия.

С оглед обективните данни за състоянието на ищеца поддържа, че претендираната парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона Твърди, че претендираната от ищеца сума, за обезщетяване на процесните неимуществени вреди е прекомерно завишена и не отговоря на закона, ППВС № 4/68 година и практика на ВКС за сходни вреди.

На самостоятелно основание поддържа, че исковите суми са недължими поради самоувреждания на ищеца, по изложените съображения относно основанието на иска.

Оспорва претенцията за имуществени вреди по основание, като счита, че същата е недължима от една страна и прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Оспорва изцяло исковете за присъждане на лихви по претенциите за неимуществени и имуществени вреди като неоснователнни, по съображенията за неоснователност на главните искове.