Решение № 478 от 01.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Пловдив, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330203922 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 22-1030-009683/23.01.2023 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А. С. А., ЕГН: **********, с адрес: ****, са наложени следните административни наказания: на основание чл.185, от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 4, т . 7 , пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137В, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наред с това на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят, с жалбата и чрез процесуалния си представител, моли да се отмени НП с аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Оспорва нарушенията и по същество с твърдението, че имал здравословен проблем и затова не бил поставил обезопасителен колан, нарушенията не били описани правилно, не било посочено каква категория автомобил бил управлявал, не било ясно без какви светлини се движил автомобила, не било ясно какво нарушение бил извършил при превозването на дете под три годишна възраст, дали автомобила не бил оборудван със системи за безопасност или детето било извън тях, както и дали носел първа или втора част на СРМПС.

Въззиваемата страна, началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. До съда е депозирана писмена молба-становище от страната, в която излага съображения за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Евентуално, при уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли съда да го 1 намали до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2014г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 10.12.2022 г. в гр. Пловдив жалбоподателят А. С. А. бил водач на лек автомобил „БМВ“ Мини Оне с рег. № ****, собственост на „Дейли Трейд“ ЕООД.

Около 10:18 ч. сутринта, на бул. „Шести септември“ и бул. „Източен“, служебните си задължения по контрол на движението изпълнявали свид. К. К. и свид. Т. Д., които спрели за проверка водача на процесния автомобил, който преминавал от там. Когато забелязали автомобила той бил без пуснати каквито и да е светлини, поради което решили да му извършат проверка и при спирането установили, че водачът на автомобила – А. С. А. го управлява без поставен обезопасителен колан. Установили, че на задната седалка стояло дете на видима възраст под 3 години, без каквото и да е обезопасяване. При поискване шофьорът на автомобила не представил СУМПС и контролен талон към него, както и СРМПС нито първа, нито втора част.

Бил съставен на място АУАН бланков № 836588 от 10.12.2022 г. и същият бил връчен на лицето, който го приел без конкретни възражения.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на свид. Т. Д. и на свид. К. и писмените доказателства – АУАН, справка за собственост, Справка за нарушител/водач, писмо от Болница Медлайн, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът не кредитира представения с жалбата копие на документ, с който жалбоподателят се опитва да установи, че има медицинска причина за неносенето на обезопасителен колан, макар че носи заверката „вярно с оригинала“ от процесуалния представител на жалбоподателя. Същият не изхожда от лицето посочено в него, тъй като такова лице не е било служител на здравното заведение, посочено в него и не е заемал длъжността „ортопед-травматолог“, поради което и доказателствената сила на съдържанието му е опровергана.

Относно приложението на процесуалните правила:

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следват от така представената заповед № 8121з- 952/ 20.07.2017 на МВР, а именно т.

1.3.1, тъй като актосъставителят е полицейски орган към с-р ПП на ОД на МВР Пловдив и т. 3.11, тъй като издателя на атакуваното НП изпълнявал длъжността началник група в с-р ПП при О Дан МВР Пловдив.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Твърдяните нарушения са описани недвусмислено и изчерпателно в унисон с ангажираната административно наказателна норма и правилото за поведение.

Съдът намира за неоснователно въведеното възражение, че поради непосочване на категорията на МПС, на жалбоподателя било нарушено правото на защита да разбере в какво точно нарушение бил обвинен. Категорията на МПС е определена от 2 закона чл. 149 , ал. 1 от ЗДвП, същата не подлежи на доказване ако е индивидуализиран автомобилът управляван от нарушителя. Видно от АУАН, в същия е посочено подробно, че нарушителят управлява лек автомобил „БМВ“ Мини Оне с рег. № ****. Същото е посочено и в атакуваното наказателно постановление. Ето защо според настоящата инстанция управляваният от наказания лек автомобил е индивидуализиран в достатъчна степен както в АУАН, така и в НП.

В диспозициите на чл. 137а, ал. 1 и 137в, ал. 3 от ЗДвП са изброени всички категории леки и товарни автомобили. Ето защо без значение е коя конкретно категория е управляваният лек автомобил.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които са извършени. Актът е съставен при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правилна правна квалификация на установените нарушения.

Съдът не приема възражението на процесуалния представител, че не било описано какви светлини не били включени, тъй като от текста на наказателното постановление и АУАН се установява, че актосъставителя и АНО са ангажирали отговорността на нарушителя, за това че на 10.12.2022 г. в 10:18 ч. е управлявал МПС БМВ Мини Оне с рег. № **** „1. без включени светлини за движение през деня или къси светлини“ , което изцяло покрива изпълнителното деяние а чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, а именно „През деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.“. По-надолу от същия АУАН и НП е въведен и последния съставомерен елемент на нарушението , а именно през коя част на денонощието става движението. Думата „задължително“, която е притеснила жалбоподателя, не внася твърдяната в жалбата неяснота в описанието на нарушението, тъй като нито разширява обхвата на изпълнителното деяние, нито въвежда противоречие, а напротив уточнява, че ползването на къси светлини и светлини за движение през деня е задължително.

Постановлението е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Спазен е инструктивният срок по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като се преповтарят констатациите в АУАН без да се излиза от очертаните с акта факти.

От правна страна съдът намира следното:

За нарушението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП:

Установява се от разпита на свид. Т. Д., че водачът се е движил без да са били включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Това е установено в светлата част на денонощието, а именно 10:18 ч. преди обед на 10.12.2022 г. С това напълно се установяват всички съставомерни факти по отношение на това нарушение и правилно същото е квалифицирано като нарушение на чл. 70,ал. 3 от ЗДвП. Не са въведени възражения за техническа неизправност на автомобила, нито за друга причина поради която не светят никакви светлини на автомобила, поради което и актосъставителя не е установил съставомерни признаци на нарушението по чл. 179, ал 6 т. 1 от ЗДвП и правилно е квалифицирал нарушението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.

Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и 3 самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, жалбоподателят следва да носи административнонаказателната отговорност по 183, ал. 4, т . 7 , пр. 1 от ЗДвП.

За нарушението по чл. 137А ал. 1 от ЗДвП

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 137а, ал. 1, от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Установява, се че Атурахман като водач на МПС на 10.12.2022 г. около 10:18 часа в гр. Пловдив, е управлявал собствения на Дейли Трейд ЕООД, автомобил БМВ Мини Оне, с рег. № ****, като не бил поставил обезопасителния си колан. Именно това е поводът да се ангажира административнонаказателната му отговорност.

Жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като по време на движение не е използвал и поставил обезопасителния колан, с който МПС е било оборудвано.

Посочените в НП правила за поведение имат за цел да се гарантират живота и здравето на всички участници в движението, както и да се предотвратят настъпване на ПТП-та с фатални последици.

Съдът намира, че нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да постави обезопасителен колан може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота и здравето на самия него, но напълно ги е игнорирал, като е избрал различна линия на поведение. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване а именно да се движи в автомобила без обезопасителен колан.