Определение № 3995 от 11.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3995 гр. София, 11.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА Административно наказателно дело № 20231110205915 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила молба от адв. В. З. – процесуален представител на жалбоподателя Д. С. Г., с която се иска изменение на решение № 3455 от 24.07.2024 г. по НАХД № 5915/2023 г. по описа на СРС, НО, 97 състав, в частта за разноските, като се присъди в цялост претендираният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по делото от 1000 лева.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна - началник група при ОПП-СДВР, е депозирала отговор на молбата, в който са изложени подробни съображения за неоснователността й.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. В нея е отправено искане за изменение на решението, като пред съда е представен своевременно преди приключване на последното заседание с п и с ъ к на разноските, което предпоставя допустимостта на искането.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

С решение № 3455 от 24.07.2024 г. по НАХД № 5915/2023 г. по описа на СРС, НО, 97 състав е отменено наказателно постановление № 22-4332028880/24.01.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Д. С. Г. е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Д. С. Г. сумата от 400 лв.

(четиристотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, като съдът е приел, че следва да бъде уважено направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност, тъй като уговореният и заплатен размер от 1000 лева от една страна не съответства на минимално предвидения в 1

Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а от друга – на фактическата и правна сложност на делото.

С процесното НП на жалбоподателката са били наложени две отделни наказания, едното от които е глоба в размер на 200 лева, а другото - лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. От гледна точка размера на глобата, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).

Същевременно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата предвижда минимален размер на възнаграждението 500 лева, когато административното наказание не е с материален израз, т. е. когато е различно от глоба, имуществена санкция и/или наложено имуществено обезщетение. При тези обстоятелства, след като е наложено наказание по чл. 13, ал. 1, б. "в" от ЗАНН, то според настоящия съдебен състав, това обуславя по-високо по размер адвокатско възнаграждение от предвиденото според размера на глобата и то именно е меродавно при определяне на минималния размер на възнаграждението, т. е. приложима за тези случаи следва да е нормата на чл.

18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това и при съобразяване на практиката на СЕС по дело C-438/22 съдът намира, че на жалбоподателят следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, който се явява съответен на предоставения обем на защита.

Във връзка с доводите в молбата следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки с обжалваното НП на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, не представлява наказание. С разпоредбите на чл. 157, ал.1 от ЗДвП и чл. 2, ал.1 от Наредбата са въведени "контролни точки за отчет на извършваните нарушения", чиято единствена цел е да бъдат средство за отчитане на установените нарушения. Ето защо отнемането им не представлява самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка, което следва и от това, че същото не е посочено нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП и ЗАНН. Отнемането на контролни точки е фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция, като контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила НП – чл. 3, ал. 1 от същата Наредба (такава е и константната практика на Върховния административен съд /ВАС/, но вместо всички други решения вж. Решение № 8954/01.10.2007 г. на ВАС, 5 чл. с-в по адм. дело № 11372/2006 г.), с оглед на което не следва да бъде преценявано при определяне размера на дължимото минимално адвокатско 2 възнаграждение.

Предвид гореизложеното решението следва да бъде изменено, като СДВР бъде осъдена да заплати на Г. разноски в общ размер на 500 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 144 от АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ постановеното решение № 3455 от 24.07.2024 г. по НАХД № 5915/2023 г. по описа на СРС, НО, 97 състав в частта му за разноските, като ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д.

С. Г., ЕГН ********** сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от датата на съобщаване на страните за неговото изготвяне.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3