Решение № 252 от 12.07.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. гр. Д., 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20203200500593 по описа за 2020 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подаден а е въззивна жалба от М. Й. Ж. от гр.Г.Т. срещу решение №607/10.07.2020 г. по гр.д.№3658/2019 г. на Д.кия районен съд ,с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу ОД на МВР-гр.Д. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

-сумата от 1 562,72 лв,представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 01.05.2017 г. до 09.10.2019 г.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане;

-сумата от 163,62 лв,представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода от 01.05.2017 г. до 09.10.2019 г.; респ. въззивникът е осъден да заплати на ОД на МВР-Д. разноски по делото в размер на 50 лв възнаграждение за вещо лице и 100 лв 1 юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът намира за незаконосъобразно отхвърлянето на исковете му.През процесния период липсвало изрично законово правило, уреждащо въпроса дали е налице извънреден труд при надвишаване нормата работни часове при сумирано изчисляване на работното време вследствие превръщане на нощните часове в дневни. При тази празнота следвало да намери приложение принципът за законност, според който съдът следвало да решава делата според точния смисъл на законите, а при тяхна непълнота според общия им разум, основните начала в правото и морала. Именно затова приложение следвало да намери правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Иначе служителите в МВР щели да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на исковете.

Претендира се от въззивника присъждане в негова полза на сторените от него разноски в първата инстанция, респ. и разноските в настоящата инстанция.

Въззиваемата страна ОД на МВР-гр.Д. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Сочи,че в случая не можела да намери приложение общата разпоредба на чл.9 ал.2 от НСОРЗ,тъй като статутът на служителите в МВР се уреждал със специалния ЗМВР, в който законодателят изчерпателно посочвал техните права и задължения и възнаграждения за положен труд, вкл. допълнителни такива.За процесния период имало правна регламентация на нощния труд в МВР-така чл.187 ал.1 от ЗМВР във връзка с ал.3 и чл.179 от ЗМВР.При наличието на специална уредба субсидиарното приложение на НСОРЗ било неправилно.

Като постави на разглеждане въззивн ата жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

2

Атакуваното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,съдържащо изискуемите по закон реквизити,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими осъдителни искове.Решението на ДРС е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№3658/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№20189/10.10.2019 г.,като след изменение на исковете по размер,допуснато с определение на ДРС,са предявени кумулативно обективно съединени искове от М. Й. Ж. от гр.Г.Т. срещу ОД на МВР-гр.Д.,както следва:

-иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 във връзка с чл.179 ал.1 от ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1 562,72 лв,представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен в дневен такъв за периода 01.05.2017 - 09.10.2019 г.,ведно със законната лихва върху цялата сума,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението;

-иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 163,62 лв,представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода от 01.05.2017 г. до 09.10.2019 г.

Безспорно е установено по делото,че през процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът е осъществявал трудовата си дейност при ответника по утвърдени графици,при режим на труд-дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР.

Спорният въпрос по делото е при изчисляване размера на положения от ищеца извънреден труд допустимо ли е горното преобразуване на нощния труд в дневен по правилото на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/,уреждаща правоотношенията между работник/служител и работодател по трудов договор,т.е. отношения,регламентирани от Кодекса на труда,или приложение намират само специфичните правила в тази сфера на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и издадените от министъра на 3 вътрешните работи подзаконови актове.

Регламентацията в ЗМВР е следната:

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.Допълнителните възнаграждения са лимитивно посочени в разпоредбите на чл.178 ал.1 и чл.179 ал.1 от ЗМВР.Според чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд,а според чл.179 ал.1 от ЗМВР се изплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд.Извънреден е трудът,полаган извън рамките на установеното работно време,т.е. в конкретната хипотеза това са часовете труд,които надвишават нормативно установения брой часове нощен и/или дневен труд.Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица-чл.187 ал.1 от ЗМВР.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно,а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период-чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР.При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период-чл.187 ал.3 изр.3 от ЗМВР.Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период-за служителите,работещи на смени,чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187 ал.6 във връзка с чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР/ .Според разпоредбата на чл.187 ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,режимът на дежурство,времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

При действието на ЗМВР,обн. ДВ,бр.53/27.06.2014 г.,са приети и действали следните подзаконови нормативни актове:

-Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето за 4 отдих и почивките на държавните служители,издадена от министъра на вътрешните работи /обн. ДВ,бр.69 от 19.08.2014 г.,отм.бр.40/02.06.2015 г.,в сила от 01.04.2015 г.,бр.60/02.08.2016 г.,в сила от 02.08.2016 г./;

-Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители,издадена от министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр.40/02.06.2015 г.,в сила от 01.04.2015 г.,отм. с решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ,бр. 59/;

-Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители,издадена от министъра на вътрешните работи /обн. ДВ,бр.60/02.08.2016 г.,в сила от 02.08.2016 г.,отм.бр.3/10.01.2020 г.,в сила от 10.01.2020 г./.

През процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.В същата липсва разпоредба,регламентираща преобразуване на нощния труд на държавните служители в МВР в дневен.Съгласно чл.32 ал.1 от Наредбата положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите,определени в специалния ЗМВР.Няма препращане за неуредени хипотези към общия КТ,уреждащ правоотношенията,произтичащи от трудов договор,респ. към подзаконови нормативни актове,детайлизиращи приложението на норми от КТ.Факт е,че в определени хипотези самият ЗМВР извършва такова препращане-така напр. чл.190 ал.1,3 и 4 от ЗМВР;чл.142 ал.5 от ЗМВР,което означава,че волята на законодателя е спрямо служебните правоотношения на служителите в МВР да се прилага специалният ЗМВР,съобразяващ спецификата на работата на тези служители,а субсидиарно приложение на общия КТ да се позволи по изключение само в изрично посочени от специалния закон хипотези-чрез нарочно препращане.

Сочи се от ищеца,че в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е налице празнота относно начина на определяне размера на положения извънреден труд,неговото отчитане и компенсиране,поради което следвало да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и 5 организацията на работната заплата,приета с ПМС №4/17.01.2007 г.,обн.ДВ,бр.9/26.01.2007 г.,в сила от 01.07.2007 г.Според цитираната норма при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа според чл.136 ал.3 от КТ/ и нощното /7 часа според чл.140 ал.1 от КТ/ работно време.Горното правило е напълно неприложимо спрямо служителите на МВР,за които специалният закон предвижда,че нормалната продължителност на работното им време е 8 часа дневно /чл.187 ал.1 от ЗМВР/,а за работещите на смени се предвижда полагане на труд през нощта между 22,00 и 06,00 часа,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл.187 ал.3 изр. посл. от ЗМВР/,т.е. се допуска нормална продължителност и на нощното работно време до 8 часа.Последното е съобразено със спецификата на служебните задължения на служителите,които са призвани да отговарят за опазване на обществения ред през цялото денонощие и е необходимо да се осигури непрекъснатост на работния процес.Така по логиката на чл.9 ал.2 от НСОРЗ коефициентът за преизчисляване на нощния труд в дневен при служебните правоотношения в МВР би следвало да е 1 /8:8=1/.Така съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания нощен труд според ЗМВР е 1:1,докато според КТ е 8:7.Последното обосновава и нуждата при правоотношение по КТ и упражняван нощен труд същият да се преизчисли по реда на чл.9 ал.2 от НСОРЗ чрез коефициент 1,143.По отношение на служителите на МВР коефициентът е 1,поради което и липсва нужда от извършване на такава трансформация.Горното обяснява и липсата в ЗМВР и цитираната наредба на министъра на вътрешните работи на разпоредба,сходна с разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.Липсата на подобна норма в цитирания подзаконов акт не може да се разглежда като празнота,а като решение на изпълнителния орган,съобразено със спецификата на полагания от служителите на МВР труд.