Решение № 12479 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12479 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110155180 по описа за 2025 година

Предявени са от Ц. Н. Б. срещу „***“ ЕООД – в несъстоятелност обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата на основание чл. 220, ал. 1 КТ сумата от 1291.43 евро/2525.81 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 16.12.2025г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 66.98 евро/131.01 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2025г до 15.12.2025г. върху обезщетението по чл. 220, ал.1 КТ; на основание чл. 222, ал.1 КТ сума в размер на 1291.43 евро/2525.81 лева, представляваща обезщетение при уволнение поради съкращаване на щата на основание чл.

328, ал.1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 16.12.2025г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 66.98 евро/131.01 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2025г до 15.12.2025г. върху обезщетението по чл. 222, ал.1 КТ; на основание чл. 222, ал.3 КТ сума в размер на 7748.56 евро/15154.86 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 16.12.2025г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 401.92 евро/786.08 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2025г до 15.12.2025г. върху обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ; на основание чл. 224 КТ сумата от 3727.95 евро/7291.23 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 32 дни за 2024г и от 24 дни за 2025г, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 16.12.2025г. до окончателното плащане; на основание чл. 86 ЗЗД 1 сумата от 193.37 евро/378.19 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2025г. до 15.12.2025г върху претендираните обезщетения по чл. 224 КТ.

В исковата молба и в уточнителна молба от 13.02.2026г. се излагат твърдения, че на 17.09.2012г. между страните е възникнало трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжност „учител“. Сочи се, че със заповед № **/24.06.2025г трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено без предизвестие считано от 25.06.2025г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ – поради закриване на щата. Изтъква се, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В исковата молба се сочи, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение било посочено, че същата има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 56 дни в размер на 7291.23 лева, която сума обаче не и била заплатена. Поддържа се, че на ищцата се дължи и обезщетение за прекратяване на трудовото и правоотношение без да бъде спазено предизвестието, както и обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ, тъй като не е започнала работа при друг работодател. Именно поради това във фиша за заплата за м.06.2025г са били начислени на ищцата обезщетения по чл. 220, ал.1 КТ и по чл. 222, ал.1 КТ, но същите са останали неизплатени. В допълнение ищцата твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което и се дължи и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни заплати. Във връзка с това се сочи, че ищцата е подала сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“, от където след проверка е получила отговор, че безспорно има право да получи обезщетение по чл.222, ал. 3 КТ. Изтъква, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на посочените обезщетение, поради което дължи и изплащане на мораторна лихва. С оглед всичко изложено се исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените по делото разноски.

От ответника „***“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК, а и до настоящия момент, не е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не съществува спор, че са били обвързани с валидно трудово правоотношение, което е било прекратено със заповед №51/24.06.2026г. за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал.1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата и извършен подбор, считано от 25.06.2025г.

Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото трудов договор № 10/14.09.2012г., сключен между ищцата Ц. Н. Б. и Асоциация „***“, по силата на който ищцата е била назначена на длъжност „Учител детска градина“ с място на работа Асоциация „***“ и Частна детска градина „***“. Съгласно уговореното между страните основното трудово възнаграждение на ищцата е било в размер на 513 лева и допълнително трудово възнаграждение за прослужено време в размер на 20 %. Посочено е и, че към датата на сключване на трудовия договор ищцата е имала 20 години, 10 месеца и 24 дни трудов стаж 2 по специалността. Следва да се отбележи, че в действителност трудовият договор не е сключен с ответника, а с юридическо лице с нестопанска цел, което съгласно Търговския регистър е едноличен собственик на капитала на ответното дружество „**“ ЕООД, но към 2012г ответното дружество не е съществувало, тъй като е било учредено през 2017г.

Същевременно видно от приетата по делото справка от Национална агенция за приходите и от направените отбелязвания в трудовата книжка на ищцата е бил извършена промяна в работодателя на ищцата и като такъв е вписано именно ответното дружество. Във връзка с това в трудовата книжка на ищцата изрично е посочено, че промяната в името на работодателя е осъществена на основание чл. 123, ал.1, т. 4 КТ, като ищцата е била „преназначена“ при ответника. Съдът намира за необходимо да отбележи при хипотезата на чл. 123, ал.1, т. 4 КТ трудовото правоотношение със служителя не се прекратява при преминавана на обособена част от едно предприятие към друго. В случая обособена част от юридическото лице с нестопанска цел е била отделена, за да се учреди нов правен субект – ответното дружество, което да продължи изпълнението на част от дейностите. Това обстоятелство се потвърждава и от представеното по делото допълнително споразумение № **/31.10.2023г към трудов договор № ***/14.09.2012г., сключено между ищцата и ответника вече в качеството му на работодател. Следователно между страните не е съществувал спор, че сключеният трудов договор с едноличния собственик на капитала на ответника още през 2012г не е прекратяван, а е продължил действието си, като е бил променен работодателя на основание чл. 123 КТ.

Съгласно представеното допълнително споразумение считано от 01.10.2023г основното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 1720 лева. В трудовата книжка на ищцата е отбелязана и последваща промяна в размера на трудовото възнаграждение, съгласно която считано от 02.01.2024г трудовото възнаграждение е увеличено на 1860 лева.

По делото е установено от представената трудови книжки на ищцата, че още от 2008г ищцата полага труд на длъжност „учител в детска градина“, като считано от 17.09.2012г полага труд първоначално в Асоциация „****“ до 01.01.2017г, като в последствие на основание чл. 123, ал.1, т. 4 КТ е продължила да полага труд в ответното дружество до 25.06.2025г и то винаги на длъжност „учител в детска градина“.

По делото е представена и заповед № **/24.06.2025г, издадена от управителя на ответното дружество. Съгласно същата на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата и след извършен подбор на основание чл. 329 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, считано от 25.06.2025г. Посочено в заповедта е, че работодателят няма да спази предвиденото в трудовия договор предизвестие. Указано е да бъде заплатено дължимото трудово възнаграждение на ищцата до датата на прекратяване на трудовото и правоотношение, както и обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползвания от нея платен годишен отпуск. В заповедта не са посочени конкретни размери на дължимите на ищцата суми по посочените обезщетения. Не се спори между страните, а и се установява от направеното отбелязване върху заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, че същата е връчена на ищцата на 25.06.2025г.

3

Прието като доказателство е и сведение, изготвено от директора на „***“ ЕООД, във връзка със съкращаване на щата и прекратяване на трудови правоотношения на служители на ответника считано от 25.06.2025г относно броя на дните платен годишен отпуск, който служителите имат право да ползват. В тази справка по отношение на ищцата Б. е посочено, че има право на общо 56 дни, от които 32 дни платен годишен отпуск от 2024г и 24 дни платен годишен отпуск за 2025г.

От ищцата към исковата молба е представен и фиш за заплата за месец юни 2025г., съгласно който професионалният стаж на ищцата е 33г, 6 месеца и 12 дни, поради което и е определено за допълнително трудово възнаграждение 33 %. Във фиша е начислена и сумата от 2525.81 лева – обезщетение по чл. 220 КТ и сумата от 7291.23 лева – обезщетение за 56 дни по чл. 224 КТ. Видно от представения фиш месец юни 2025г не е пълен отработен месец за ищцата.

По делото е представено и разпореждане № ********** от 21.07.2025г за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ц. Н. Б. считано от 27.06.2025г.

От ищцата е приложена и справка от Национална агенция за приходите, съгласно която след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата същата не е започнала работа при друг работодател, като липсват направени отбелязвания и в трудовата книжка на ищцата, представена на съда в открито съдебно заседание.

По делото като доказателство е прието и решение № 697/01.06.2026г. по т.д.№ 2490/2025г по описа на СГС, TO, VI-23 състав, съгласно което спрямо ответното дружество „***“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност и същото е обявено в несъстоятелност, като се прекратява дейността му.

При служебна справка в Търговския регистър относно обявените актове по производството по несъстоятелност на ответника и в частност молбата за откриване на несъстоятелност, е видно, че ответникът не е включил ищцата в списъка със служители, на които не са изплатени трудови възнаграждения и обезщетения по КТ.

С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна следното:

По допустимостта:

Във връзка с установеното по делото относно откритото производство по несъстоятелност спрямо ответното дружество съдът намира за необходимо да посочи, че обявяването на „****“ ЕООД в несъстоятелност не влияе на допустимостта на настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 1 от ТЗ в действителност след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо да се образуват нови производства по съдебни и арбитражни дела. От така установения в закона принцип обаче е предвидено изключение за трудови спорове, какъвто е този по искове по чл. 220 КТ, чл.222 КТ, чл. 224 от КТ, а именно че трудовите спорове подлежат на разглеждане и след откриване на производство по несъстоятелност, като дори в чл. 637, ал. 6 от ТЗ изрично е посочено, че е допустимо да се образуват и нови трудови дела при съществуващо производство по 4 несъстоятелност. Ето защо следва да се приеме, че откриването на производството по несъстоятелност спрямо работодателя не води до недопустимост на производството, доколкото законодателят е предвидил изрична възможност тези вземания да се предявят по общия исков ред, без да е необходимо вече образуваните дела да бъдат спирани или да не се допуска образуване на нови дела. Именно поради наличието на така посочените законови разпоредби съгласно константната съдебна практика, обективирана в определение № 185/16.03.2018г. по гр.д.№ 3492/2017г. на ВКС III г.о, решение № 2052 от 06.01.2006г. на ВКС, III г.о, е прието, че по трудови спорове не намира приложение разпоредбата на чл. 739 от ТЗ.