Решение № 38 от 22.05.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Кюстендил, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова в присъствието на прокурора К. Б. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241500600580 по описа за 2024 година Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С присъда № 26/17.09.2024 г. на Кюстендилския районен съд по НОХД № 922/23 г. по описа на същия съд подс.А. Б. Б. от гр.К. е признат за виновен в това, че в гр. К., чрез използване на *** г. на документ с невярно съдържание – Удостоверение образец УП-3 изх. №25/16.02.2018 г., издадено от **** е получил без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 11 744, 89 лева, собственост на бюджета на ДОО гр. К., с намерение да ги присвои. На основание чл.212, ал.1, пр.2 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК на Б. е наложено наказание ЛС в размер на 1 година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда е уважен предявения от НОИ- гр. С. граждански иск за сума от 11 744, 89 лева, представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди от страна на НОИ К. (неправомерно изплатени парични средства за лична пенсия за периода от 27.12.2018 г. до 31.07.2020 г.), ведно със законната лихва, считано от 31.07.2020 г. до окончателното й изплащане. С присъдата на подс.Б. са възложени и разноските по делото и е налице произнасяне по веществените доказателства.

Присъдата се обжалва от адв.Т. Р.- защитник на подс. Б.. Изтъкнати са съображения за незаконосъобразност и неправилност на същата. Сочи се, че от събраните по делото доказателства не се установява доказаност на обвинението от обективна и субективна страна. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава.

1

Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител оспорва протеста и твърди, че обвинението е доказано. Счита, че е установено по безспорен начин, че удостоверението, използвано от подс.Б. е неистински документ и е послужило за получаване на имущество от негова страна без правно основание. Пледира за потвърждаване на присъдата на КнРС.

Националния осигурителен институт чрез процесуалния си представител юк Д. оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на присъдата изцяло, в това число и в гражданската й част.

Защитникът на подс.Б.адв.Р. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда. Сочи, че посоченото удостоверение не представлява неистински официален документ, както и че представената в хода на съдебното производство трудова книжка доказвала обстоятелството, че подс.Б. е полагал труд пред процесния период, респ. че липсва негово противоправно поведение. Сочи, че обвинението е недоказано и иска отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, оправдателна такава.

Подсъдимият А. Б. Б. твърди, че е невинен и иска отмяна на осъдителната пирсъда и постановяване на нова, оправдателна такава.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 ПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, както и събраните нови доказателствени средства, намира въззивната жалба за допустима, доколкото e предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

Въззивният съд, като съобрази събраните пред двете съдебни инстанции доказателства и доказателствени средства, както и тези по ВНОХД № 600/22 г. на КнОС, данните от способите за доказване, както и становищата на страните, намери за установено следното:

Пред въззивния състав е проведено съдебно следствие, като е допусната и приета съдебносчетоводна експертиза, изготвена от в.л.М. В., приети са писмени доказателства, изискани служебно от ***, *** ЕАД, ТП на НОИ гр. К. и гр. С.. При самостоятелната преценка на установената доказателствена съвкупност настоящият въззивен състав, в рамките на правомощията му да прави нови фактически установявания, прие фактическа обстановка, съответна на приетата от КнРС, с някои допълнения, както следва:

Подс. А. Б. Б. е роден на *** г. в гр.К., женен, не е осъждан, безработен. Същият не е осъждан, но по отношение на него е налагано административно наказание по реда на чл. 78А от НК за престъпление по чл.

313, ал.1 от НК.

На ***г. А. Б. Б. подал лично в ТП на НОИ гр.К. документи за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Заявлението е прието и входирано от служител на ТП на НОИ К. – св.

П.С.. Към заявлението си той представил и удостоверение за трудов стаж УП30, с изх.№ XIV-25/*** г., според което е работил в ***- гр.С. на длъжност 2

„смесоподготвител в леярен цех“ за времето от *** г. до *** г. и за времето от *** г. до *** г. В документа е отразено, че той е положил труд – първа категория в размер на 10 години 2 месеца и 16 дни.

След обработване на документите, част от тях- военна книжка, УП 3 № 556/28.02.2017 г., трудова книжка -3 бр. са върнати на подсъдимия с куриер.

Към този момент в НОИ нямало правило за съхранение на копия от трудовите книжки на заявителите.

При извършване на рутинна проверка на пенсионните досиета, съхраняващи се в ТП на НОИ К., възникнало съмнение в истинността на представеното от Б. удостоверение УП-30. Била изискана справка от ТП на НОИ С.. При извършена допълнителна проверка там, ТП на НОИ К. била уведомена, че при тях е предадена и приета разплащателна документация на ***ЕАД (дружество- правоприемник на *** –гр.С.). Документацията се съхранявала на електронен носител и касаела следните периоди : 01.01.2000 г. до 30.06.2000 г. и за времето от 01.01.1992 г. до 31.12.1999 г. Според справката, резултат от проверката на ТП на НОИ С. за времето от 01.01.1992 г. до *** г. в наличната документация липсвала информация за лице с имена А. Б. Б..

Във връзка с липсващите данни за твърдения от подсъдимия трудов стаж в *** гр.С., ТП на НОИ К. изискало от подс. Б. да представи трудовата си книжка. Такава не била представена за справка.

След всички извършени проверки относно процесното УП, осигурителят е приел, че пенсията е неправилно отпусната, поради което и с разпореждане № ********** от 21.07.2020 г. на ТП на НОИ, гр.К. същата спряна, считано от 08.07.2020 г.

С решение № 2153-09-4/04.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу разпореждането на спиране на пенсията. Същото е атакувано пред Адм.съд- Кюстендил, който с решение №292/16.12.2020 г. го е отменил.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява по делото, че длъжностните лица, изпълнявали длъжността „Главен счетоводител" и „Ръководител" за периода от 01.01.1998 г.до 31.12.1998 г. са, както следва: Директор - Т.С.Р. и Г.И.М., Гл.счетоводител М.Г.Г.- до м.01.1998 г., Гл.счетоводител -И.Д.Ц. от м.09.1998 г.; зам.главен счетоводител-И.Д.Ц. от м.01.1998 г.до 31.08.1998 г.; Финансов ревизор-С.К.М. от м.01.1998 г. до м.07.1998 г.и от м.09.1998 г.до 31.12.1998 г.-счетоводител.

По делото е изготвена и приета съдебно графологична експертиза на оригинала на Удостоверение УП-30, с изх.№ XIV -25 /*** г.(л.122, т.II от ДП, изготвена от в.л. В. П.), от която се установява, че подписите, положени в графи „Главен счетоводител“/ „Директор“ и „Изготвил“ в същото не са изпълнени от нито едно от лицата, имащи отношение по издаването на този документ през периода. Подписите на „Заявител“ и „Подпис на заявителя на пенсията“ на УП -1 с вх.№ 2113-09-1462/27.12.2018 г. са изпълнени от подсъдимия Б..

От приетата по делото съдебнотехническа експертиза, изготвена от в.л.Ал.А.- л.128, т.II от ДП, имаща зе предмет изследване на печат и щемпел, положени в процесното УП 30/*** г., се установява, че същото е стандартна 3 печатна бланка формат А-4; графите са попълнени с машинописен текст; положени са подписи със синя химикална паста; положен е отпечатък от печат с кръгла форма на подписа на главния счетоводител, както и два правоъгълни щемпела в горната дясна част на документа. При изследването на отпечатъци от печати и щемпели с технически средства, са установени различия в общите и частни признаци на отпечатъците както следва: във формата и големината; разположението на концентричните кръгове; топографското разположение на текста в отпечатъка; размера на буквите; формата и размерите на знаците.

Тези различия водят до извода, че отпечатъка от печат и щемпели, обект на експертизата, не са идентични със сравнителните образци. Текстовата част на документа е изпълнена с пишеща машина "Континентал", без поправки, добавки и заличавания, по едно и също време.

От събраните по делото гласни доказателства- св.Ц., К.,Р. така и от показанията на св.Г., се установява, че печатът, поставен в графа „Гл.счетоводител“ не е актуалния към 1998 г., доколкото през 1990 г. ***** гр.С. е преименуван на *** гр.С., а в изследвания отпечатък от печата, положен към момента на издаването му през 1998 г.през разчита надпис „****“.

При разглеждане на делото от друг състав на съда по КнОС по ВНОХД № 600/22 г. подс.Б. е представил трудова книжка№2092, издадена на *** г.

(приобщена при разглеждане на настоящето първоинстанционно дело).

Същата е започната на *** г., като е оформена с дата на напускане- *** г. с отбелязване на длъжността „Смесоподготвител в леярен цех“- на стр.6 и 7. На същата страница е отбелязано, че на същата длъжност същият е постъпил на работа на *** г., отразявани са промени в трудовото възнаграждение с отбелязване през 1990г. новото име на завода „ЖЗ- С.“. На стр.11 фигурира последен запис с дата на прекратяване на правоотношението- ***г. , подписи в графите „Ръководител“ и печат „***- С.“. На последния щемпел, върху който е отбелязано прослуженото време, не фигурира името на работодателя, има подпис на мястото за „Главен счетоводител“ и „Директор“ и кръгъл печат с наименование ******“.

Към момента на твърдяното прекратяване на правоотношението директор на завода е бил св. Т.Р., а длъжността "счетоводител" са изпълнявали св. М. и св.Ц.. Със СГЕ, изготвена от в.л. В. С. е била изследвана представената трудова книжка, подписите върху нея и тези в УП 30 №25/***г. и отпечатъците от кръгли печати върху нея и удостоверението; ползвани като сравнителни материали са и подписите на св.Ц., М. и Г., както и на трудовата книжка на св.Ц.. Установено е следното: Подписите, положени върху трудовата книжка на стр.11 и в УП-30 за „Ръководител“ са изпълнени от едно и също лице, а на стр.7 от трудовата книжка – от друго лице. Подписите, положени на „Ръководител“ в трудовата книжка и в УП- 30 не са положени от св.Т.Р., св.И. Ц., С. М. и М. Г.. Ръкописните текстове в трудовата книжка за годините 1983, 1984 и 1985 г. са изписани от едно и също лице. Ръкописните текстове в трудовата книжка за годините 1989, 1990 и 1991г. са изписани от друго лице, а останалите текстове от 1992 до 1998г.- са попълнени от трето лице. След съпоставяне, измерване и изследване на отпечатъци от печати, положени с червено мастило на стр. 5 и 7 от трудова книжка се установява, че са положени от един и същ печат; а отпечатъците от печати със синьо мастило 4 в трудовата книжка на стр.11 и УП- 30 също от един и същ печат.

Посочените експертни заключения не са оспорени от страните и също се включват в доказателствената съвкупност. От тях се установява безспорно, че подписите, положени за „Ръководител“ както в процесното УП-30, така и в трудовата книжка, не са положени от лицата, имащи право в този период да подписват този вид документ. Печатите, положени в удостоверението, както и в трудовата книжка при оформянето й през м.02.1998г., не съответстват на печатите, ползвани към този момент от предприятието (старите печати са били иззети в началото на 90- те години, потвърдено категорично от показанията на св.Ц. и св.И.).