Решение № 23 от 23.09.2026, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. гр. Омуртаг, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря Оля Б. Сотирова като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Административно наказателно дело № 20263510200137 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ж. А. А., ЕГН ********** от ***, чрез адв. А.

А. от АК – Варна, против Наказателно постановление № 26-0308-000186 от 01.06.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, РУ – Омуртаг. Считайки обжалваното НП за материално и процесуално незаконосъобразно, жалбоподателят желае същото да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище от процесуалния представител на жалбоподателя, в което жалбата се поддържа. Изложени са съображения за приложимост на разпоредбата на чл. 172, ал. 7 ЗДвП.

Наказващият орган – Началникът на РУ – Омуртаг към ОДМВР – Търговище, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. От същия е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, в случай че жалбата бъде уважена.

Районна прокуратура – Търговище, ТО – Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 19.04.2026 г. св. П. Е. и св. Г. Е. – полицейски служители от РУ Омуртаг, изпълнявали служебните си задължения на територията на общ.

Омуртаг. Около 14:45 ч. същите се намирали на път I-4, когато забелязали товарен автомобил „Пежо Експерт“, движещ се в посока към гр. Варна, който бил без табели с регистрационен номер. Полицейските служители го спрели и извършили проверка, при която установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 07.10.2025 г. поради липса на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, като табели с № *** и СРМПС част 2 с № *** били отнети с АУАН серия GA № 4868319, издаден на същия ден – 19.04.2026 г. Констатирано било, че моторното превозно средство е управлявано от жалбоподателя, както и че в него се намира собственикът на автомобила – С. С.. При проведена беседа с лицата, било обяснено, че жалбоподателят е предприел управление на автомобила от гр. Горна Оряховица с цел транспортирането му до гр. Варна, тъй като по-рано същия ден, след спирането им за проверка от служители на РУ – гр. Горна Оряховица, били отнети регистрационните табели на автомобила и СУМПС на собственика поради служебната дерегистрация на МПС, като водачът и собственикът на автомобила били уверени, че могат да се придвижат в срок до 12 часа без регистрационните табели с връчения вече акт на собственика.

Независимо от изложеното, св. Е. – мл. автоконтрольор при РУ – Омуртаг съставил на жалбоподателя АУАН серия GА № 5039308 от 19.04.2026 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. Поради констатиране на признаци на престъпление, с мотивирана резолюция № 26-0308-М000036 от 19.04.2026 г. на Началник група в ОДМВР Търговище, РУ – Омуртаг административнонаказателното производство било прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН и преписката била изпратена на РП –Търговище. С постановление от 28.05.2026 г. на РП – Търговище, ТО – Омуртаг било отказано започването на ДП по случая, като било прието, че не са налице данни за извършено престъпление. Препис от постановлението на РП – Търговище бил изпратен по компетентност до Началника на РУ – Омуртаг за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗДвП.

Последвало издаването на обжалваното Наказателно постановление № 260308-000186 от 01.06.2026 г. от Началник група в ОДМВР – Търговище, РУ – Омуртаг. Посредством същото за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя била наложена „глоба“ в размер на 255,65 евро /500,01 лв./ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели – П. Е. и Г. Е., както и от писмените доказателства, включително материалите по преписка вх. № 1057/2026 г. на 2

ТО-Омуртаг към РП - Търговище, които са непротиворечиви и изцяло кореспондират помежду си.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до опорочаване на обжалваното НП. Видно е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и приложените Заповед № 8121з -1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 363з- 1773/05.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Търговище и съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. Налице е яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателя – както от правна, така и от фактическа страна. Правото му на защита не е било нарушено, напротив – имал е възможност да го упражни в пълен обем.

От представената справка от АИС КАТ на МВР се установява, че към момента на проверката процесният автомобил е бил собственост на С. Г. С., който е бил с отнето свидетелство за управление на МПС и с отнето свидетелство за регистрация на автомобила част 2. В този смисъл са както дадените сведения от лицето, така и изготвената докладна записка рег. № 308р-5764/20.04.2026 г. и показанията на св. П. Е.. От разпита на свидетелите П. Е. и Г. Е. се установява още, че жалбоподателят е предприел управлението на автомобила, тръгвайки от гр. Горна Оряховица, за да го транспортира до местоживеенето на собственика в гр. Варна, като моторното превозно средство е било без табели с регистрационен номер, което не се оспорва от жалбоподателя. Последното обстоятелство сочи, че преди да предприеме управление на автомобила, Ж. А. е знаел, че същият не е надлежно регистриран.

От приложената към делото справка от АИС „КАТ – Регистрации“ се установява, че на 07.10.2025 г. в АИС е отбелязано прекратяване на регистрацията на въпросното МПС на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП (ред. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), съгласно който служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Видно от справката, регистрацията е служебно възстановена по реда на цитираната разпоредба на 19.04.2026 г., 15:35 ч. при уведомление от ГФ за валидна ГО.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е посочено, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 547, ал. 11 КЗ.

3

Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По делото категорично се установи от обективна страна, че на процесната дата 19.04.2026 г., около 14:45 часа, на ПП I-4 км 191.316, общ.

Антоново, с посока на движение към гр. Варна, жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка „Пежо Експерт“, собственост на С. Г. С., който е бил със служебно прекратена на 07.10.2025 г. регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, защото собственикът на автомобила не е изпълнил задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за превозното средство.

При тези данни, съдът намира за обоснован извода, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото е управлявал автомобил по път, отворен за обществено ползване, който не е регистриран по надлежния ред.

В случая обаче от събраните доказателства по делото – докладна записка рег. № 308р-5764/20.04.2026 г. и показанията на св. Е., се установява, че жалбоподателят е продължил управлението на МПС, собственост на С. С., след като веднъж вече автомобилът е бил спиран за проверка от полицейски служители на РУ – Горна Оряховица, при която са иззети регистрационните табели на автомобила чрез съставен АУАН на собственика на автомобила.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 7 ЗДвП, при отнемане на табелите с регистрационен номер в случаите по чл. 171, т. 2а и 2б, както и при отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство в случаите по чл. 171, т. 1, букви „б“ и „е“ моторното превозно средство може да бъде транспортирано от правоспособен водач до място за съхранение или до найблизкото населено място в срок до 12 часа от установяване на нарушението. В конкретния казус приложение намира нормата на чл. 171, т. 1, б. „е“ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – в случая отнето СУМПС на собственика на автомобила С. С..

От анализа на цитираната норма следва, че в случай като разглеждания, при констатирани факти относно наличието на предпоставките по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, след като при предходната проверка, в рамките на същия ден са свалени табелите и е отнето СУМПС на собственика на МПС, то е налице изключение от правилата на ЗДвП, поради което водачът на МПС, който прибира същото до мястото му на съхранение не извършва нарушение при управлението на МПС, чиито номера са свалени. В този смисъл са и мотивите към Решение № 9517/20.07.2026 г. по адм.д. № 1369/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена Заповед за прилагане на 4

ПАМ GPAM-1701216/19.04.2026 г., издадена на Ж. А. по чл. 171, т. 1, б. з)гг) ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП“.

В случая фактът, че автомобилът е бил допуснат да продължи движението си от служителите на РУ – гр. Горна Оряховица, въпреки свалянето на регистрационните табели, потвърждава обстоятелството, че същите са дали указания на жалбоподателя и на собственика на автомобила, че разполагат с 12 ч. да се приберат до населеното място, където пребивават.

В противен случай процедурата при констатирана липса на валидно сключена ЗГО е автомобилът да бъде спрян от движение, за да не може повече да се управлява – в този смисъл са и показанията на св. Г. Е., както и разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „в“ ЗДвП, или съответно при служебно дерегистриран автомобил и при констатиране на посоченото обстоятелство – същият да не се допуска изобщо до движение по пътищата, отворени за обществено ползване, с оглед изричната разпоредба на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, което в случая не е спазено от служителите в РУ-Горна Оряховица.

Съобразявайки се с дадените указания, жалбоподателят, едва няколко часа по-късно, по пътя към гр. Варна, където е местожителството му, бива спрян от друг полицейски патрул, който съставя процесния АУАН. В случая административнонаказващият орган е следвало прецизно да изясни наличието, респективно липсата на предпоставките за заключение дали извършеното нарушение е резултат от полицейска провокация, което не е сторено. В показанията си св. Е. потвърждава обстоятелството, че е провел разговор със служител от РУ-Горна Оряховица, запознал се е и с представения му АУАН, издаден същия ден на собственика на автомобила, по силата на който са иззети регистрационните табели на автомобила и СУМПС на пътника /собственика/, но въпреки това е издал обжалвания АУАН, като не е съобразил конкретните обстоятелства на случая. Неправилно установената фактическа обстановка е довела и до неправилното приложение на материалния закон.