Решение № 270 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Пазарджик, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500325 по описа за 2025 година

С решение № 4554/18.11.2024 г. постановено по гр.д. № 20225330111784 по описа на Районен съд – П. са отхвърлени предявените от М. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. С.З., ул. „В.Л.“ № 89, против К. П. К., с адрес гр. П., ул. „Р.Д.“ № 53, ет. 1, офис 11, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 050 лв.

- частично от сумата от общо 13 699, 17 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в сумата, която ищецът би получил по гр.д.

№ 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд - П., и заплащане на сумата от 5 050 лв. - частично от сумата от общо 31 300, 83 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес във връзка с неправомерни действия на ответника, довели до прекратяване на гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд - П., ведно със законна мораторна лихва, считано от крайната дата на увреждането - 21.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

Против така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от М. М. С., който го обжалва с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Твърди, че е неправилен извода на РС за това, че въпреки установеното неправомерно действие от страна на ответника, било прието, че не е налице увреждане. Твърди, че ответникът К. не се е отказал от поетата защита по адекватен начин. ОС – П. прекратил бил делото 1 заради това, че К. не е изпълнил в срок разпореждането на съда. Към момента на подаване на жалбата С. е твърдял, че води подобно дело срещу П.ския окръжен съд, което към същия момент било висящо, а с допълнителната молба, депозирана на дата 06.06.25г., жалбоподателят -ищец е представил и решение на Апелативен съд – София, приключващо делото с окончателен съдебен акт, което моли да бъде прието като доказателство. Пресъздава фактологията на събитията като твърди, че РС - П. е отказал да назначи СПЕ по въпросите, по които той е формулирал и този отказ се бил отразил на правилността на първоинстанционното решение, поради това моли пред въззивната инстанция да бъде назначена СПЕ с въпросите формулирани от ищеца - жалбоподател пред П.ския районен съд, защото районния съд, преформулирайки задачата, бил подменил изцяло смисъла на експертизата и тя била негодна за да установи неговите твърдения.

Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от К. П. К. с искане решението на РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага съображения в подкрепа на изводите на РС.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против К. П. К. ищецът М. М. С. е твърдял, че образувал гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд - П., по което предявил иск за заплащане на сумата от 10 200 лв., представляваща обезщетение за вреди от невярна експертиза, като към 21.11.2019 г. била натрупана лихва от 3 499,17 лв. Твърдял е, че производството по делото било прекратено поради незаконното бездействие на адв. К., който бил назначен за служебен защитник на ищеца в производството по делото, допуснат с Определение № 1636/12.08.2019 г. и определен с уведомително писмо от 16.08.2019 г. Сочи, че на 16.08.2019 г. бил задържан под стража в ареста до 15.10.2019 г., като през този период не бил уведомен от съда, че му е назначен служебен адвокат и нямал телефона на съда, за да получи информация какво се случва по делото. Не разполагал и с телефона на адвокат К.. Твърдял е, че на 12.09.2019 г. Окръжен съд - П. отказал да продължи срока за подаване на жалба против прекратителното определение, като с Разпореждане № 9628/2019 г., постановено по делото, съдът е указал на адв. К. да подаде молба по чл. 64, ал. 2 ГПК, което последният не направил. Ищецът е поддържал, че вследствие поведението на ответника производството по делото било прекратено, като по този начин ответникът нарушил задълженията си по Закона за адвокатурата и Закона за правната помощ. Твърдял е, че ако производството по делото не е било прекратено би получил сумата в размер от 13 699, 17 лв., формирана от главницата по делото и дължимото обезщетение за забава, като претенцията за имуществени вреди е предявена като частитен 2 иск за сумата от 5050 лв. Претендирал и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, преживян вследствие на прекратяване на делото. Определя обезщетението за неимуществени вреди в размер на сумата от 31 300, 83 лв., от която претендира присъждане частично на сумата от 5 050 лв.

Моли К. П. К. да бъде осъден да му заплати сумата от 5 050 лв. - частично от сумата от общо 13 699, 17 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в сумата, която ищецът би получил по гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд - П., и сумата от 5 050 лв. - частично от сумата от общо 31 300, 83 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес във връзка с неправомерни действия на ответника, довели до прекратяване на гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд - П., ведно със законната лихва, считано от крайната дата на увреждането - 21.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. П. К. е депозирал писмен отговор в който е твърдял, че исковата молба не отговаря на законоустановените изисквания редовност, тъй като не била налице яснота относно размера на вредите поради липса на изложени конкретни и ясни твърдения относно претърпените вреди. Счита исковата молба за нередовна и по отношение на претендираната законна лихва, тъй като не можел да се определи размерът на претендираното обезщетение. Изложени са подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Ответникът не е оспорил обстоятелството, че е бил назначен за служебен адвокат на ищеца по ч.гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд - П., но е подчертал, в молбата за допускане на правната помощ ищецът бил направил искане за допускане на правна помощ единствено за приподписване на касационна жалба и уточняване на нейния текст. Твърдял е, че в периода, в който бил определен за служебен адвокат на ищеца, С. е бил задържан под стража и ответникът е нямал връзка с него. След запознаване с материалите по делото установил, че касационна жалба срещу определението на П.ския окръжен съд не е депозирана. Тъй като нямал връзка с ищеца, не успял да изготви касационна жалба, а е депозирал молба за продължаване на срока за обжалване, която била оставена без разглеждане. След получаване на съобщението от съда депозирал молба за възстановяване на срока, която била оставена без движение за представяне на доказателства за нейната основателност и прилагане на касационна жалба против Определение № 1370/09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд - П.. Ответникът е твърдял, че бил в невъзможност да изпълни указанията на съда, тъй като нямал контакт с ищеца. Твърдял е, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на деликтната му отговорност, тъй като не е налице противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното 3 поведение и вредата. Счита, че ищецът неоснователно претендира присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, тъй като не била налице сигурност за увеличаване на неговото имущество, в който смисъл се позовава на практика на Върховния касационен съд. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

По делото не е спорно, а и от съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че производството по в. ч. гр: д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд - П. е образувано по частна жалба от 25.06.2019 г. на М. М. С. срещу Определение № 3338/2019 г. по гр. д. № 19037/2018 г. на PC П..

С определение № 1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд - П., постановено по ч. гр. д. № 1449/2019 г., обжалваното определение за връщане на исковата молба е потвърдено. Определението е получено от М. С. на 17.07.2019 г. лично.

С молба с вх. № 22543/24.07.2018 г. ищецът С. е поискал допускане на правна помощ. С разпореждане № 6345 от 26.07.2019 г. са дадени указания, които са изпълнени с молба с вх. № 23 800/07.09.2019 г.

С определение № 1636 от 12.08.2019 г. по в.ч. гр. д. № 1449/2019 г. на Окръжен съд - П. е допусната правна помощ на М. С. под формата на процесуално представителство. Изпратено е искане до АК - П., като след получаване на уведомително писмо, с разпореждане от 20.08.2019 г. за особен представител на С. е назначен адв. К. К..

С молба вх. № 26394 от 09.09.2019 г. адв. К. е поискал на основание чл. 63, ал. 1 ГПК да бъде продължен срока за обжалване на определението № 1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд - П.. С разпореждане от 12.09.2019 г., предвид изричната норма на чл. 63, ал. 3 от ГПК, съдът е оставил без уважение искането. Разпореждането е връчено на 07.10.2019 г. на М. С. чрез адв.К..

С молба вх. № 29985/14.10.2019 г. адв. К. е поискал на основание чл. 64 ГПК възстановяване на срока, както и да бъде заменен поради несъгласие с линията на защита, поддържана от ищеца. С разпореждане от 15.10.2919 г. са дадени указания за представяне на препис от молбата за връчване на насрещната страна. Указанията са изпълнени с молба от 05.11.2019 г. С разпореждане от 14.11.2019 г. са дадени указания за отстраняване на нередовности на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, като на основание чл. 100, ал. 3 от ГПК е указано на молителя, че при неотстраняване на нередовностите в указания срок, предприетото процесуално действие ще се смята за неизвършено. Разпореждането е връчено на 05.12.2019 г. на М. С. чрез адв. К. и не е било изпълнено.

На 01.04.2021 г. ищецът С. е депозирал касационна жалба чрез адв. Н.П.

4 срещу определение № 1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд - П., постановено по ч. гр. д. № 1449/2019 г. на ОС - П.. С определение № 187 от 20.05.2021 г., постановено по образуваното ч. гр. д. № 1685/2021 г, на ВКС, IV г.о., не е допуснато до касационно обжалване определение № 1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд – П..

Тези факти въззивният съд приема за установени въз основа на представените и приети от районния съд писмени доказателства.

Като доказателство по делото е приобщено и заключение по назначена психологическа експертиза, която установява психологичния статус на ищеца към момента на разглеждане на гр.д. № 11784/2022 г. пред районния съд. Това експертно заключение, макар и прието от районния съд, не допринася с нищо за изясняване на спорния предмет – претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат на твърдяния деликт, свързан с друго дело.

По повод искането на ищеца пред въззивният съд да бъде назначена психологическа експертиза, която да отговори на въпроса какви болки, страдания, морални вреди и психически травми е преживял в резултат на поведението на адв.К. по гр.д. № 1449/2019 г. по описа на ПлОС, тази инстанция се произнесе с определение в открито съдебно заседание, проведено на 12.06.2025 г., с което остави без уважение това доказателствено искане по две основни съображения:

На първо място с експертно заключение не може да бъде заместена липсата на доказателства за личните преживявания на ищеца, свързани с определено поведение на ответника. Доказването на тези преживявания може да бъде извършено с всички други допустими от ГПК доказателства – гласни и писмени, каквито обаче ищецът не е поискал нито пред районния, нито пред въззивния съд.