Решение № 4925 от 19.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4925

[населено място], 19.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Гражданско дело № 20211110127133 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по депозирана от [фирма] срещу Т. Г. СТ. искова молба, с която по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 6176.82 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г г. за имот, находящ се в [населено място], [улица], абонатен номер [№], ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.12.2020 г., до окончателното изплащане; 978.29 лева, представляваща обазщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018г. до 26.11.2020г. върху цената на топлинната енергия; 38.94 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.12.2020 г., до окончателното изплащане и 8.47 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2017г. до 26.11.2020г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д.№61197/2020г. по описа на СРС, 150ти състав.

В исковата молба ищецът твърди да е налице облигационно отношение с ответника в качеството му на собственик на топлоснабден имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно посочените общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база 1 прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на интернет страницата на [фирма] на съответните фактури. Предвид това посочва, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал. 1 ЗЗД върху главниците. Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от името на ответницата С.. В него се оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответницата и ищеца във връзка с продажбата на топлинна енергия, като се поддържа, че не е доказано Т.С. да е носител на вещно право на ползване на процесния имот, нито че има открита партида на нейно име въз основа на подадено заявление-декларация. Подчертава се, че именно ползвателя на имота следва да отговаря за заплащането на потребената топлинна енергия в жилището. Оспорена е годността на измервателните уреди, с които се измерва количеството на доставена топлинна енергия, поради което се твърди, че е недоказано доставка на топлинна енергия да е извършена.Излагат се аргументи, че следва да се съобразят при решаването на спора разпоредбите на ЗЗП и в частност чл. 62 от ЗЗП. Сочи се и че фактурите, с които са начислени порецсните суми не са били подписани от клиентите. Релевирано е и възражение, че клаузите на общите условия са неравноправни. Твърди се, че от ищцовото дружество не са ангажирани доказателства за изпадането в забава на ответницата за заплащане на процесните суми. Излагат се и подробни съображения за недължимост на задълженията за заплащане на цената за дялово разпределение. Твърди се, че ищецът е извършил неправомерно прихващане на стари задължения извън процесния период. Релевирано е и възражение, че претендираните суми са погасени по давност. Поддържа се, че следва да бъде съобразено и решението по одм.д.№ 172/2019г. на ВАС, с което били отменени цените на топлинната енергия считано от 07.04.2017г. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда 2 етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. 17, находящ се в [населено място], ул. „[улица]“№ 31, вх.А, на трети жилищен етаж, се намира в сграда, присъединена към абонатната станция.

Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото протокол от проведено ОС на ЕС през 2001г., в който е обективирано взето решение да се сключи договор с [фирма] за осъществяване на индивидуално измерване на топлинната енергия и нейното разпределение, с което се потвърждава, че сградата е топлоснабдена. Видно от същия протокол именно ответника Т.С. е била упълномощена да подпише договор за осъществяването на дяловото разпределение в сградата, каквото ако същата не беше присъединена към абонатната станция нямаше да се налага да бъде извършвано.

Спорно между страните обаче е това дали същите през исковия период са били обвързани с валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия, доколкото именно в тази насока са релевираните в отговора на исковата молба възражения, че ответникът С. не собственик на топлоснабдения имот и че не е сключвала договор с ищеца.

За доказване на това спорно между страните обстоятелство по делото е приет нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК № 163, том VIII, дело № 1377/1990г, от който е видно, че Т. Г. СТ. е придобила право на собственост върху апартамент №17, на трети жилищен етаж, вх.А, в сграда на етажна собственост „П., която етажна собственост се намира в [населено място], [улица]. Съгласно представено удостоверение изх.№ 68-00-1070/17.08.2015г., издадено от ГИС – София, етажна собственост „П. към настоящия момент съответства на адрес за северозападен вход - в [населено място], [улица] и за югозападен вход – [населено място], [улица]. Именно поради тази причини в протокола от проведеното ОС на ЕС през 2001г. общо събрание е посочено, че същото касае сграда с адрес [населено място], [улица]. В действителност от посоченото в нотариалния акт, с който ответницата С. се легитимира като собственик не става ясно дали вх.А е северозападния или югозападния, но полагайки подписа си в представения от [фирма] отчет от 02.05.2018г. именно за ап. № 17, находящ се в [населено място], [улица], ответницата изрично е потвърдила, че притежавания от нея имот е във входа съответстващ на адрес [населено място], [улица]. Така положеният подпис не е оспорен от ответницата, а извършеното признание съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК. Ето защо при извършване на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства съдът намира, че по делото по безспорен начин е установено, че именно ответникът С. е придобила правото на собственост върху топлоснабдения недвижим имот. От друга страна от ответника не се излагат твърдения, а и не са ангажирани доказателства да се е разпоредила преди исковия период или по време на същия с процесния имот, нито са ангажирани доказателства в полза 3 на трето за спора лице да е учредено право на ползване върху жилището. Дори напротив, както беше посочено и по-горе, през 2018г. ответницата лично е подписала в графа „потребител“ отчета на уредите за дялово разпределение. Ето защо настоящият състав намира, че при условие на пълно и главно доказване от страна на ищеца е доказано, че ответникът е бил собственик на целия топлоснабдения имот и през исковия период.

Същевременно съгласно действащата към 1990г., когато ответникът С. е станала собственик на топлоснабдения имот, уредба – чл. 5 от Наредбата №1 за ползване на топлинна енергия (отм), потребители на топлинна енергия са собственици или наематели на жилища, които използват топлина енергия за отопление, вентилация и битови нужди.В същият смисъл е била и действалата в последствие разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лицесобственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо ответникът Т.С. в качеството си на собственик на топлоснабден имот се явява материално легитимирана да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в имота. Същата в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързана с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан ответника с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

С оглед всичко изложеното, за неоснователни следва да се приемат възраженията на ответника, че не се намира във валидно облигационно отношение с ищцовото дружество.

Досежно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество, съд намира следното:

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за 4 извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК при съобразяване и на представените от третото лице-помагач отчети, носещи подписа на потребителя, неоспорени от ответника С. и протоколи за неосигурен достъп, се установява, че в имота на ответника за периода м.05.2017-м.04.2019г. е имало четири отоплителни тела – три радиатора и лира в банята с поставени ИРРО и един радиатор без поставен уред. Вещото лице е констатирало, че за отоплителен период 2017-2018г. ответницата е осигурила достъп до имота, като е извършен реален отчет на измервателните уреди на три от отоплителните тела, а за радиатора без поставен уред и на радиатор, чийто измервателен уред е бил за подмяна, в съответствие с нормативните изисквания е била начислена служебно топлинна енергия съгласно чл. 70, ал.