Определение № 51 от 14.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. Пловдив, 14.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500024 по описа за 2025 година Производството е по реда на 274 и сл. ГПК.

Постъпили са частна жалба вх.№ 2897/02.07.2024 г., подадена от „Ч.“ ЕООД, ЕИК ....., чрез адв. И. З. и частна жалба с вх. № 3419/07.08.2024г., подадена от „Д.“ ООД, ЕИК ....., чрез представляващия М. С., и двете срещу протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 25.06.2024 г. по по гр. д. № 352/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което се прекратява производството по делото поради недопустимост на предявения от „Ч.“ ЕООД иск по чл.464, ал.1 ГПК срещу взискателя „В.Б.“ ЕООД и длъжниците К. Ж. и „Д.“ ООД.

Във всяка от жалбите се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, за което са изложени конкретни и подробни съображения. Иска се да бъде отменено същото и да се върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по предявения иск.

По жалбите на „Ч.“ ЕООД и „Д.“ ООД са постъпили в срок отговори от „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ..... и К. Ж. К., чрез адв. Л. П., с който се оспорва същите като неоснователни, а тази на Д. – и недопустима, за което се навеждат конкретни доводи, като се иска същите да бъдат оставени без уважение.

Отговор по жалбата на „Ч.“ ЕООД е постъпил в срок и от „Д.“ ООД, с който се изразява становище за допустимост и основателност на същата, като 1 се иска да се отмени атакуваното прекратително определение.

Жалбите са допустими, тъй като са подадени в срок и от легитимирани страни. По отношение на „Д.“ ООД, допустимост на жалбата е налице, тъй като дружеството е страна по делото – ответник, поради което и е легитимирано да обжалва прекратяването му, независимо от наличието на приключили предходни съдебни спорове с между него и „В.Б.“ ЕООД. В тази връзка, в случая не се касае за преценка дали искът срещу него е допустим, а дали е допустима жалбата му против прекратителното определение, отговорът на който въпрос е положителен.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни, по следните съображения:

За да прекрати производството по гр. д. № 352/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, съдът е приел, че ищецът в настоящото производство няма правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл.

464 от ГПК, тъй като продажна цена, за която е реализиран имота на длъжника „Д.“ООД в изпълнителното производство надвишава дълга по изпълнителното дело, което гарантира удовлетворяване вземанията, както на основния взискател „В.Б.“ ЕООД - ответник в производството, така и на всички присъединени по делото взискатели, вкл. и на ищеца „Ч.“ ЕООД.

Прието е също, че правният интерес от предявяване на исковата претенция не е абстрактно понятие и трябва да бъде налице към момента на предявяване на иска в съда, като е съизмерим с вземането на ищеца, т.е. той има интерес да заведе делото, защото ако не го направи, вземането му ще остане неудовлетворено изцяло или частично, именно защото събраната сума ще бъде дадена на другия взискател на длъжника, но ако той оспори вземането на този друг взискател ще увеличи размера частично или изцяло на своето собствено неудовлетворено вземане. Правната логика на казаното се извлича и от характера на самия иск - това е искът на конкуриращите се взискатели. В случая не е налице конкуренция между взискателите в изпълнителното производство, защото всеки от тях - и основният и присъединените и по право и по реда на чл. 456 от ГПК, е напълно удовлетворен и евентуален положителен изход на спора по никакъв начин не би рефлектирал върху имуществената сфера на ищеца, върху размера на вземанията - предмет на изпълнителното производство. Т.е. воденето на този иск е лишен от правен 2 резултат.

Настоящата инстанция напълно споделя така изложените съображения.

При липса на конкуренция между взискателите по процесното изп. дело, обусловена от факта, че получената от продажбата на имота на длъжника сума е достатъчна, за да се удовлетворят вземанията на всички взискатели, воденето на специалния иск по чл.464 ГПК от страна на„Ч.“ЕООД е лишено от смисъл и правен интерес, тъй като уважаването му няма да доведе до осигуряване на по-голяма степен на удовлетворяване на завелия иска взискател, отколкото към момента на предявяването му. Доводите за евентуално присъединяване на други взискатели по процесното изп. дело, което би се отразило негативно на степента на удовлетворяване на ищеца, касаят хипотетични, бъдещи събития, които но покриват изискването правният интерес от иска да е наличен към датата на завеждането му, както и по време на висящността на производството, поради което и са неоснователни. Такива са и възраженията, че първоначалният взискател и ответник по делото „В.Б.“ ЕООД не е внесъл сумата от 79 720,66 лв, дължима за остатъка от продажната цена, над вземането му, от която трябва да се разплатят вземанията на останалите взискатели, в това число на ищеца „Ч.“ЕООД, чието вземане все още не било удовлетворено от ЧСИ. На първо място, от материалите по изпълнителното дело (л.197, т.3) е видно, че „В.Б.“ ЕООД превело на 03.11.2023г. по сметка на ЧСИ С. сумата от 79 720,66 лв, дължима за остатъка от продажната цена по публичната продан на имота на длъжника „Д.“ООД, както и че постановлението за възлагане на същия е влязло в сила. Ето защо, няма пречка от така платената сума да са удовлетворят вземанията на останалите взискатели, в това число на ищеца „Ч.“ЕООД. Евентуалното забавяне на удовлетворяването на останалите взискатели от ЧСИ не обуславя възникването и съществуването на правени интерес от предявения от „Ч.“ЕООД иск по чл.464 ГПК, като съответно за това отговорност носи единствено ЧСИ, а не първоначалния взискател „В.Б.“ЕООД. Неоснователен е и доводът, че поради придобиване на имота на длъжника от взискателя „В.Б.“ ЕООД, в хипотезата на чл.495 ГПК, ЧСИ задължително е следвало да извърши разпределение, тъй като със същата не се дерогира общото правило на чл.460 ГПК, че разпределение се извършва само когато средствата от осребреното имущество на длъжника не са достатъчни за удовлетворяване на всички взискатели. Не може да бъде споделено възражението, че интересът на 3

„Ч.“ЕООД от предявяването на иск по чл.464 ГПК срещу „В.Б.“ ЕООД е възникнал още с присъединяването му като взискател по изп. дело 1345/23г. на ЧСИ С., тъй като това е станало на 06.10.2023г., с разпореждане на ЧСИ, на основание молба на „Ч.“ЕООД от същата дата, но към този момент взискателят „В.Б.“ ЕООД вече е бил обявен за купувач на имота на длъжника „Д.“ООД с постановление на ЧСИ от 19.09.2023г. за цена от 266 500 лв, съответно публичната продан е приключила и имуществото на длъжника е било продадено за цена, достатъчна да удовлетвори и присъединения по-късно (на 06.10.2023г.) взискател „Ч.“ЕООД. Ето защо, след като към момента на присъединяването му, получените от продажбата на имущество на длъжника средства са били достатъчно за удволетворяването му, то към този момент не е бил и налице правен интерес от предявяване на иска по чл.464 ГПК срещу взискателя „В.Б.“ ЕООД. На последно място, видно от представеното допълнително становище към отговор от „В.Б.“ ЕООД с вх.

№5283/09.12.2024г., със същото е приложено удостоверение от ЧСИ С. изх.

№31967/08.11.2024г., според което вземането на взискателя „Ч.“ЕООД по изп. дело №1343/23г. от общо 19287,07 лв е удовлетворено изцяло, което означава, че дружеството на практика престанало да бъде взискател по това изп. дело, тъй като е напълно удовлетворено.

В заключение, съдът намира, че предявеният от „Ч.“ ЕООД иск по чл.464, ал.1 ГПК срещу взискателя „В.Б.“ ЕООД и длъжниците К. Ж. и „Д.“ ООД, по който е било образувано гр.дело №352/23г. по описа на Окръжен съдКръждали, е недопустимо, поради което и правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е прекратил производството по делото.

Предвид горното, частна жалба вх.№ 2897/02.07.2024 г., подадена от „Ч.“ ЕООД, ЕИК ....., чрез адв. И. З. и частна жалба с вх. № 3419/07.08.2024г., подадена от „Д.“ ООД, ЕИК ....., чрез представляващия М. С., и двете срещу протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 25.06.2024 г. по по гр. д. № 352/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което се прекратява производството по делото поради недопустимост на предявения от „Ч.“ ЕООД иск по чл.464, ал.1 ГПК срещу взискателя „В.Б.“ ЕООД и длъжниците К. Ж. и „Д.“ ООД, ще бъдат оставени без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 2897/02.07.2024 г., подадена от „Ч.“ ЕООД, ЕИК ....., чрез адв. И. З. и частна жалба с вх. № 3419/07.08.2024г., подадена от „Д.“ ООД, ЕИК ....., чрез представляващия М.

С., и двете срещу протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 25.06.2024 г. по по гр. д. № 352/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което се прекратява производството по делото поради недопустимост на предявения от „Ч.“ ЕООД иск по чл.464, ал.1 ГПК срещу взискателя „В.Б.“ ЕООД и длъжниците К. Ж. и „Д.“ ООД.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-седмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5