Определение № 782 от 03.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 782 гр. Кюстендил, 03.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500580 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л.Н. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:

*****, чрез пълномощника му адв. Ваня Маринова от САК, насочена против Определение № 1449/24.10.2024 г., постановено от състав на КРС по гр.д. № 20241520101095 по описа на съда за 2024 г.

В жалбата са наведени доводи, че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Изложени са пространни съображения в този смисъл, които найобщо са насочени към това, че указанията на съда, отправени по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, били изпълнени, а исковата молба – редовна.

Иска се Определение № 1449/24.10.2024 г., постановено от състав на КРС по гр.д. № 20241520101095 по описа на съда за 2024 г.в да бъда отменено.

Препис от жалбата не е изпращан на другата страна, т.к. размяна на книжа по нея не е било необходимо – арг. от разп. на чл. 129 ал., 3 изр. 2 от ГПК Кюстендилският окръжен съд, след като прецени относимите към спора доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима – подадена е срещу преграждащ по-нататъшното развитие на делото съдебен акт, от страна в производство – по см. на чл. 26 от ГПК с интерес от обжалването и в срока по закон.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първостепенният съд, чиято компетентност е била определена с Определение № 47/04.10.2024 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, по дело смесен състав № 1

37/2024 г., е бил сезиран с искова молба на Л.Н. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, против Окръжен съд - Благоевград. С нея е било заявено искане за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, като последица от постановяването на Решение № 903435/2020 г. по в.гр.д. № 445/2020 на БлОС, в нарушение на постановките в Решение на СЕС по дело № С-262/2020 г., даващо меродавно за националните съдилища тълкуване на право на ЕС.

Съдът е констатирал нередовности в нея, заради което с Разпореждане № 5093 от 11.10.2024 г. я е оставил без движение, като на ищеца е дадена възможност да посочи: „в обстоятелствената част на исковата си молба основанията на исковите си претенции, както и конкретните обстоятелства, от които произтичат, като следва да уточни какво конкретно право твърди, че е възникнало в негова полза по силата на правото на Европейския съюз, както и кои и какви конкретни действия и/или бездействия ответникът е допуснал при нарушаване на съответно право на ищеца, произтичащо от правото на Европейския съюз, както и да наведе твърдения по отношение на всяко от конкретните нарушения, че същото се явява достатъчно съществено. Ищецът следва да опише и точно вредите, които твърди, че е претърпял от всяко едно от допуснатите нарушения на негово право, предвидено в правото на ЕС, по какъв начин са претърпени, как е формиран техният размер, на коя дата са претърпени, как /по какъв начин/ е нарушено конкретно твърдяното право на ЕС от акта на ОС-Благоевград, както и да наведе твърдения относно причинната връзка между съответното нарушение и понесените вреди. Ищецът следва да посочи банкова сметка, цена на иска и да формулира петитум, който да е съответен изцяло на обстоятелствената част, съдържаща описаното по-горе. Ищецът следва да посочи изрична норма от правото на ЕС, предоставяща субективни права на частноправните субекти и която е нарушена от ответника, като се обоснове наличието на достатъчно съществено нарушение и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди.“.

С допълнителна молба с вх. № 12000/2024 г. ищецът е твърдял бездействие от страна на Окръжен съд – Благоевград, изразяващо се в неприлагането на нормите от общностното право и дадените задължителни указания и тълкувателни разяснения в Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2020 г., постановено по преюдициално запитване. Като нарушени са посочени и общи принципи на правото на ЕС както и чл. 20 и з1 от ХОПЕС. Поддържано е било също, че е налице връзка между сочените нарушения и твърдените вреди, а самите нарушения са достатъчно съществени.

При тези данни с атакуваното определение първостепенният съд е върнал исковата молба по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК и е прекратил производството по делото. Този краен извод на първостепенния съд се споделя изцяло и от настоящия 2 съдебен състав.

Поддържаните обстоятелства в исковата молба обосновават довод, че исковете са с правно основание по ЗОДОВ – чл. 2в от него.

Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС, отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти в следствие нарушения на правото на Съюза, може да възникне независимо от това, кой е публичният орган, извършил нарушението, съответно независимо от вида нарушението – било то неправилно транспонирана директива или поддържане в сила на национална правна норма, която противоречи на правото на ЕС или решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция в противоречие с правото на ЕС (Решения по делата С-6/90 и С-9/90, С-46/93 и С-48/93, С-5/94, С-224/01, С-160/14, С-173/03).

В изброените решения на СЕС трайно и непротиворечиво се определят три условия, при които увредените частноправни субекти имат право на обезщетение, а именно: нарушената правна норма да предоставя права на частноправните субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Съдебната практика е изработила и критерии, по които се преценява дали е налице достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.

Това са и юридическите факти, чието осъществяване ищецът по иска по чл. 2 в от ЗОДОВ следва да твърди в обстоятелствената част на исковата молба, за да удовлетвори изискванията по чл. 127, ал.1, т. 4 от ГПК.

Тук, въпреки последвалото уточнение на исковата молба, тези изисквания за редовност на исковата молба не са били налице, поради което първостепенният съд е процедирал в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и с решенията на СЕС.

Всъщност продължава да е неясно в какво се изразява деликтното поведение, какви конкретно вреди е претърпял от него ищецът, вкл. липсват твърдения за наличието на конкретна причинната връзка между нарушенията на правото на Европейския съюз и евентуалните вреди. Формалното посочване, че са нарушени дадени указания с Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2020 г. по преюдициално запитване, допуснати от ОС – Благоевград и понесените неимуществени вреди, най-общо посочени в исковата молба като (цит.) „постановяване на отхвърлителен диспозитив“, не изпълва сочения състав. В случая твърденията за неправилност на съдебния акт не съставляват надлежни фактически твърдения и обстоятелства за предявения иск за вреди от противоправно поведение на посочения държавен орган. Изложеното в исковата молба, че е постановен съдебен акт, който не е съобразен с акт на СЕС, още повече постановен почти две години след обявяването му, не съставлява изложение на обстоятелствата, на които се основава 3 искът срещу избрания ответник.

Липсват и достатъчно твърдения за останалите две условия (твърдения, че нарушението е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано“ и твърдения относно наличието на причинна връзка между нарушението и настъпилите вреди).

Не съществува съмнение обаче, че основанието на иска следва от поддържаните от ищеца фактически твърдения и формулирания петитум, което от своя страна налага исковата молба да отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 от ГПК.

Именно заради това сезираният съд е отправил ясни и точни указания, които обаче не са били изпълнени надлежно. Неизпълнението на указанията на съда в определения срок, е скрепено с предвидената в чл.129, ал.3 ГПК санкция, която в случая е приложена правилно, тъй като ищецът не е осъществил дължимите процесуални действия по изправяне на нередовностите, макар и формално да е направил опит за това, депозирайки допълнителната си молба.

Споделимо е и разбирането на първостепенния съд, че евентуално ново даване указания на молителя, за отстраняване нередовностите в исковата молба, би нарушило принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес (чл. 9 от ГПК), в каквато насока е и трайната съдебна практика на ВКС, вкл. и цитираната в атакуваното определение. Следва да се допълни още, че срокът по чл. 129, ал. от ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани недостатъците на исковата молба, в който смисъл е и Определение № 453/2011 г. по ч. гр. д. № 395/2011 г., на ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК Процесуалния закон не предвижда възможност за предоставяне на нов срок за отстраняване на вече констатирана нередовност, като при евентуална основателна невъзможност за това са предвидени способи по см. на чл. 63-67 от ГПК, каквито тук не се твърди, а и не се установява, да са налице. Той в случая е изтекъл на 23.07.2024 г., като до този момент, а и до постановяването на прекратителното определение на 29.07.2024 г., ищецът не е поправил молбата си, според указанията на съда.

Ето защо, атакуваното определение ще бъде потвърдено.

По обжалваемостта: Настоящия акт не подлежи на касационен контрол, т.к. предмет на разглеждане в първата инстанция са били искове, чиято цена е под 5000 лева, респ. и въззивното решение по делото не би подлежало на проверка от ВКС с оглед нормата на чл. 280, ал., 3, т. 1 от ГПК – арг. от разп. на чл. 274, ал. 4 от ГПК. В този смисъл Определение № 14/11.01.2017 г. по ч. т. д. № 2508/2016 г. на ВКС, I-во т.о., Определение № 394/03.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2907/2017 г. на ВКС, IV-то г. о.;

Определение № 334/27.05.2019 г. по ч. т. д. № 1026/2019 г. на ВКС, II-ро т. о. и др.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1449/24.10.2024 г., постановено от състав на КРС по гр.д. № 20241520101095 по описа на съда за 2024 г., с което е върната искова молба, ведно с приложенията към нея, подадена от Л.Н. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, чрез адв.Ваня Маринова, срещу Окръжен съд- Благоевград, представляван от неговия председател, с която на основание чл.2в от ЗОДОВ са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, в следствие на постановено Решение № 903435/30.07.2020 г. по в.гр.д. № 445/2020 г. по описа на ОСБлагоевград и е прекратено производството по гр.д. № 20241520101095 по описа на съда за 2024 г. по описа на КРС, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване – арг. от разп. на чл. 274, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5