Решение № 518 от 14.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Варна, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20263100500729 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от Ц. И. Ц., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Р. Г., въззивна жалба вх. №106989/23.12.2025г. по вх. р-р на РС-Варна, срещу Решение № 4266/27.11.2025г., постановено по гр. дело № 3655/2025г. по описа на РСВарна, 25-ти с-в, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Кей Би Си Глобал Сървисис Н. В. – клон България" КЧТ, ЕИК 205405677 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 896, представлявано от управителите Т.М.П. и Н. И.а В.-Х., иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка", наложено на Ц. И. Ц. със Заповед №145/26.02.2025г.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт. Сочи се, че ВРС не е съобразил, че С.М. е имал личен мотив да злепостави ищеца, тъй като последният неколкократно е правил забележки на М. за пропуските в работата му. Предвид това и свидетелят е имал мотив да злепостави ищеца пред работодателя. Твърди се, че не е съобразено и противоречието между показанията на свидетелите и подадените от тях сигнали и описаното в заповедта и констативния протокол.

Не са съобразени всички събрани доказателства. Не е съобразено и обстоятелството, че единствената отправена заплаха от ищеца е била, че ще съди свидетеля М. за клевети. Моли решението да бъде отменено и издадената заповед, както и наложеното с нея наказание „забележка“ да бъде отменено, като моли и за присъждане на направените разноски.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Кей Би Си Глобал Сървисис Н. В. – клон България" КЧТ, ЕИК 205405677 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 896, представлявано от управителите Т.М.П. и Н. И.а В.-Х., чрез процесуални представители адв. С. и адв. К., с 1 който жалбата се оспорва. Твърди се, че решението е правилно и законосъобразно, тъй като съдът посредством доказателствата, които са били ангажирани е установил коректно фактическата обстановка и въз основа на нея е постановил решението си. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът Ц. И. Ц. излага, че бил назначен на длъжност „административен специалист“ при „Кей Би Си Глобал Сървисис Н. В. – клон България“ КЧТ. На 27.01.2025 г. получил Констативен протокол с изх. №81/30.01.2025 г., в който били изложени твърдения за съществено неспазване на принципите за учтивост, уважение, почтеност и непредубеденост в отношенията с другите служители, клиенти и партньори на дружеството, като било посочено, че на същата дата той изразил агресивно държание, заплашителен език на тялото, висок и заплашителен тон към своя колега С.М.. Подал възражение срещу протокола. На 26.02.2025 г. му била връчена Заповед №145 от същата дата на ръководител отдел и на ръководител сектор "Човешки ресурси", с която му беше наложено дисциплинарно наказание "забележка" за нарушение на трудовата дисциплина на осн. чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ - за неспазване на чл. 23, т. З и чл. 49, ал. З, т. З от Правилника за вътрешен трудов ред. Счита така издадената заповед №145/26.02.2025 г. за неправилна и незаконосъобразна. Оспорва констатираните в протокола факти и сочи, че същият съдържал субективни оценки. Твърди, че на 27.01.2025 г. разговарял с колегата си, защото научил, че той имал оплаквания от него, но макар да бил провокиран, не проявил агресивно поведение.

Счита, че му било наложено дисциплинарно наказания, за да не получи т. нар. „бонуси“.

Твърди, че и към настоящия момент продължава осъществяваният срещу него натиск, като е ограничен да посещава офиса, не е влючван в различни обучения, наложен му е „куулдаун период“, както и е налице грубо отношение от ръководителите. В тази връзка се излага, че е сезирал Инспекция по труда и Комисията за защита от дискриминацията, където производствата са висящи. Предявеният иск е за отмяна на наложеното с цитираната заповед дисциплинарно наказание „забележка“.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Кей Би Си Глобал Сървисис Н. В. – клон България" КЧТ, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не оспорва наличието на валиден трудов договор между страните, както и че Ц. И. Ц. заемал длъжността „административен специалист“. Не оспорва също така, че със Заповед №145/26.02.2025 г. на Ц. било наложено дисциплинарно наказание „забележка".

Счита заповедта за законосъобразна. Твърди, че на 27.01.2025 г. в работно време Ц. проявил агресивно поведение спрямо своите колеги С.М. и К.К., като си позволил да използва груб и обиден език спрямо С.М., наричайки го „балък" и „смешник“, а спрямо К.К. проявил грубо и заплашително отношение, като я заплашил, че „ще понесе последици, заради това, че е заела страна". На 30.01.2025 г. бил съставен Констативен протокол №81, който бил връчен на Ц. като покана за обяснения. В своите обяснения Ц. отрекъл да са настъпили събитията, описани от неговите колеги. От последните били поискани повторно обяснения и след запознаване с обясненията на всички служители на 25.02.2025 г. прекият ръководител отправил мотивирано предложение до ръководството за налагане на дисциплинарно наказание на Ц.. Поведението на последния било в разрез с правилата за трудова дисциплина и професионално поведение и пo-конкретно с чл. 23, т. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните, а и се установява от приложените по делото трудов договор от 10.03.2021г., че ищецът Ц. Ц. е бил назначен на длъжност „административен специалист с контролни функции“ в ответното дружество. Срокът на договора е за 2 неопределено време и шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя. По силата на договора т.5.5. е уговорено, че служителят се е задължил да спазва вътрешните правила на работодателя и задълженията, произтичащи от тях и да ги прилага в работата си.

Длъжностната характеристика за посочената длъжност сочи, че служителят следва да работи в силен екип в дух на ефективно сътрудничество. Като част от основните му отговорности е предвидено да умее да работи в екип, както и да дава пример за подражание на другите служители.

По делото е представена електронна кореспонденция, от която се установяват следните факти:

На 28.01.2025г. е изпратен сигнал от М.-Л. Г.а, ръководител-отдел – пряко отговарящ за ищеца Ц., с който същата излага пред прекия работодател за инцидент с агресивно поведение, съобщен й на 27.01.2025г. На 29.01.2025г. е постъпил сигнал и от служител К.К., която излага твърдения във връзка с същия инцидент. На 30.01.2025г. е изготвен Констативен протокол от работодателя, връчен на ищеца на същата дата, с който са поискани обяснения от ищеца за изразено от последния агресивно държание, заплашителен език на тялото, висок и заплашителен тон към негов колега С.М.. Писмени обяснения са дадени от Ц. на 03.02.2025г. Сведения за изясняване на ситуацията са изискани с писма от 20.02.2025г. и събрани писмени от останалите участници С.М. и К.К., като същите са дали такива на 24.02.2025г.

На 25.02.2025г. ръководителят на отдела, в който работи ищеца, е направил мотивирано предложение до работодателя за налагане на дисциплинарно наказание на Ц. Ц..

Със Заповед №145/26.02.2025г. е наложено дисциплинарно наказание на Ц.

„забележка“. Основанието за налагане на дисциплинарното наказание е нарушение на трудовата дисциплина – чл.187 ал.1 т.10 КТ и неспазване на Правилника за вътрешния трудов ред, а именно чл.23 т.3 и чл.49 ал.3 т.3. Няма спор, че заповедта е била връчена на ищеца на същата дата- 26.02.2025г.

По делото е приложен Правилник за вътрешния трудов ред в „Кей Би Си Глобал Сървисис Н.В.- клон България“. В чл.23 т.3 от същия е предвидено, че при изпълнение на възложената работа служителят следва да си сътрудничи с други служители на „Кей Би Си Глобал Сървисис Н.В.- клон България“ при взаимни отношения и да съблюдава, по специално правилата за учтивост, съобразителност и уважение, при полагане на съвместни усилия за изпълнение на задачите. В чл.49 ал.3 т.3 от Правилника е предвидено, че като тежки нарушения на трудовата дисциплина работодателят счита съществено неспазване на принципите за учтивост, почтеност и непредубеденост в отношенията с другите служители, клиенти и други бизнес партньори.

По делото са представени и сигнали, изпратени от ищеца, до Инспекция по труда и КЗД, както и постъпилите отговори, които съдът не следва да коментира по същество, доколкото не касаят предмета на спора- законност на наложеното наказание. Не са относими към предмета на спора и приложените по делото доказателства във връзка с наложени мерки от работодателя за „куулдаун“, за режим на работа на ищеца, както и за направено предложение за доброволно прекратяване на договора. Не установяват релевантни обстоятелства, доколкото датират след издаване на атакуваната заповед.

Ангажирани са гласни доказателства, от които, кредитирани в съвкупност, се установяват следните обстоятелства:

На 27.01.2025г. по време на следобедна почивка в заведение, находящо се в близост до работното място, в присъствието на почти всички колеги от отдела, ищецът е попитал колега какви са наказанията за уронване престижа и авторитета на някого, наклеветяване и т.н. След което е визирал колегата С. и го е попитал има ли нещо да каже по въпроса.

Категорични са свидетелските показания досежно обстоятелството, че след като С. не е 3 казал нищо, ищецът е започнал да обяснява на всички какво е направил за фирмата, от кога работи в нея и какво е постигнал и изградил, както и че няма да позволи на някой да го съсипе, да опетни името му, да омаловажи усилията му. Говорил е на висок тон. По думите на св. А. Н. ищецът „не е бил крайно агресивен“ и не е имало наченки на агресия. И той, и св. Е. са категорични, че в края на разговора Ц. е използвал обидна дума по отношение на колегата С., като го е нарекъл „смешник“. Свидетелката К.К. излага идентични твърдения по фактите и темата на разговор, но субективното и възприятие на ситуацията сочи една повисока степен на напрежение и агресия по време на разговора. Свидетелката излага, че държанието на Ц. е било враждебно, той е повишил тон и е нарекъл колегата С. „никой“ и „смешник“. Сочи, че ищецът е заплашвал колегата, че ще потърси правата си в съда, че ще уведоми ръководството, ще има последствия за него на работа. Напрежението е било високо и всички присъстващи са се почувствали неловко, като някои от момичетата са се притеснили и са си тръгнали. Свидетелката лично е помолила Ц. да се успокои, понеже се е притеснила. Призовала е да се разберат професионално, но ищецът е отказал. Искал е колегата да си свали очилата, защо го гледа нагло. Свидетелката е възприела ситуацията доста тревожна, тъй като й е изглеждало, че се касае за възможна физическа саморазправа.

Тръгнала си е, а впоследствие в офиса Ц. й е казал, че ситуацията няма така да остане, а ще има последствия не само за колегата С., но и за нея, тъй като тя като не знае какъв е конфликтът, не е трябвало да взема страна. Съдът дава вяра на показанията на св. Калоянова, доколкото същите кореспондират с изложеното, макар и в по-кратка форма, от свидетелите Е. и Н.. Фактът, че свидетелката описва ситуацията по-тревожна и напрегната, както и поведението на ищеца по-агресивно, не променя горния извод. Възприятията на свидетеля може да интерпретират по по-драматичен начин ситуацията, но безспорно се установява, че очевидно и другите присъстващи са я възпрели по същия начин- останалите колежки са напуснали заведението и са се върнали на работното си място, тъй като са били претеснени и им е било неловко. Свидетелката е възприела заплашително отношението на Ц. не само към колегата М., но и по отношение на нея, тъй като ищецът е заплашвал с последствия и двамата, без да конкретизира по отношение на св. Калоянова в какво ще се изразят те.