Определение № 1320 от 07.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1320 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501040 по описа за 2025 година Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане от 24.02.2025 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2 272/2025 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател досежно сумата 220,49 лв., предст. обезщетение за забава за период 13.10.2020 г. – 29.12.2024 г. върху вземането, съставляващо главница от 300 лв. по договор за потребителски кредит.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението досежно процесното вземане.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 като кредитор заявление срещу длъжник И. Н. Г., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 300 лв., съставляваща непогасена главница по сключен между Г. и „ Сити Кеш „ ООД Договор за паричен заем от 05.10.2020 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 30.12.2024 г.; сумата 19,05 лв. – непогасена възнаградителна лихва по заема за период 12.10.2020 г. – 01.02.2021 г. и сумата 220,49 лв., предст. обезщетение за 1 забава за изминал период - 13.10.2020 г. – 29.12.2024 г., върху вземането, съставляващо главница от 300 лева.

В раздел 12 от заявлението / Обстоятелства, от които произтича вземането / е посочено, че процесните вземания произтичат от сключен между „ Сити Кеш „ ООД и И. Г. Договор за паричен заем от 05.10.2020 г. с настъпил на 01.02.2021 г. краен падеж, че по силата на казания договор на С. са предоставени кредитни средства в размер на 300 лв. за срок от 17 месеца, при ГЛП 40,05 % и ГПР 49,06%; процесните суми съставляват непогасените от заемателя задължения за главница и възнаградителна лихва до крайния падеж, както и обезщетението за забава преди и след падежирането; вземането е прехвърлено от „ Сити Кеш „ ООД на заявителя „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД на 05.07.2021 г. съгласно Приложение № 1 от казаната дата към Договор по чл. 99 от ЗЗД от същата дата.

Към заявлението е представен договора за кредит, от който произтича вземането и погасителния план към него и ОУ на „ Сити Кеш „ ООД по договора за потребителски кредит от 01.10.2020 г..

Районният съд е уважил заявлението досежно главницата и възнаградителната лихва, относно обезщетението за забава е постановил отказ с довод, че претендирания негов размер за възведения период надхвърля значително размера на законната лихва за периода.

Този факт е безспорен и установен от съда, в т.ч. и от настоящия съд законната лихва върху претендираната главница от 300 лв. за възведения период е 146, 67 лева. Възражението на частният жалбоподател е, че в заповедното производство съдът не разполага с правомощия да проверя вземанията по заявлението досежно размера им, този размер подлежи на проверка само в евентуален исков процес по чл. 422 от ГПК чрез събиране на съответните доказателства.

Частната жалба е неоснователна.

Размерът на законната лихва е общоизвестен – периодично обявявания от БНБ основен лихвен процент плюс 10 пункта, за което се и издават съответните ПМС / чл. 86 ал. 2 от ЗЗД /. Така за установяване размерът на същата в случая не се налага събиране на доказателства, а съдът може да го установи и служебно, което е и сторил като е установил, че претендираното обезщетение за забава е значително над този размер. Следователно това искане е в противоречие със закона – чл. 33 ал. 2 от ЗПК, и като така и на основание чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК правилно е отказано.

Налице е и друго самостоятелно основание за постановяване на отказ по заявлението, при това касаещо всички вземания по същото. То е, че заявителят основава правата си за процесните вземания на сключен преди образуването на заповедното производство Договор за цесия с цедент заемодателя, което частно правоприемство в случая не е установил чрез представянето на този договор към заявлението, а е задължително да го 2 установи – вж т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК.

Предвид изложеното обжалваното разпореждане е правилно, частната жалба срещу същото се отхвърля като неоснователна.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане от 24.02.2025 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1 567/24.02.2025 г. по ч.гр.д. № 2 272/2025 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. Н. Г., ЕГН – ********** досежно вземането от 220,49 лв., предст. обезщетение за забава за период 13.10.2020 г. – 29.12.2024 г. върху непогасена главница от 300 лв. по договор за потребителски кредит от 05.10.2020 г..

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3