Решение № 1350 от 07.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1350 гр. Пловдив, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана. Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана. Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300501125 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.22, чл.23 от ЗПК във вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по подадени съответно въззивна жалба от „***********, чрез адв.Е. Ц., против Решение № 4423/29.12.2022г., постановено по гр.д.№ 1442/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., в частта, с която е осъдено да заплати на В.

В. В., ЕГН ***********, с адрес **********, сумата в размер на 533,08 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума по недействителен договор за потребителски кредит № 645888/22.07.2018 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; както и е осъдено да заплати сумата съразмерно с уважената част от иска сторените разноски по делото, а именно 21,32 лв. разноски за държавна такса и 18,38 лв. внесен депозит за съдебни експертизи; както и е осъдено да 1 заплати на адв. А. К. сумата 108,45 лв., представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказна правна помощ на ищеца по делото, на осн. чл.38 ал.2 от ЗС. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция; съответно частна жалба от В. В. В., ЕГН ***********, чрез адв.А.

К., против Определение № 2207/22.02.2023г. постановено по гр.д.№ 1442/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., с което е осъдена да заплати на „***********, съразмерно с отхвърлената част от иска сторените разноски по делото, а именно 489,80 лв. - разноски за един адвокат и 296,33 лв. - внесен депозит за съдебни експертизи. Моли да бъде отменено изцяло присъждането на разноски в полза на дружеството.

В. В. В., чрез адв.А. К., е депозирала писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна. Претендират се разноски.

„**********, чрез адв.Е. Ц., е депозирал писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от В. В. В. против „******** е заведена искова молба, с която посочва, че на 22.07.2018 г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 645888, по силата на който последното отпуснало заемна сума в размер на 3000 лв., при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 23,00 % и ГПР – 49,11 %, като общо дължимата сума по кредита възлизала на 3690 лв. Между страните било договорено и че изпълнението на задължението на ищцата ще бъде обезпечено от „*******“, в изпълнение на което ищцата се задължила да заплати на същото сумата в размер на 2210 лв. Ищцата погасила изцяло сумата по договора в общ размер на 5900 лв., която била изплатена на „********” ЕООД. Изтъква се, че сключеният договор се явява недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД. Възразява се, че сключеният договор не е в изискуемата форма на ЗПФУИ, доколкото не е представена 1 необходимата преддоговорна 2 информация на ищцата и кореспонденцията с нея не е извършва посредством квалифициран електронен подпис. Според ищцата липсва посочване на размера на кредита, поради което е нарушена и нормата на чл. 11, ал.1, т.7 от ЗПК, и начинът на формиране на ГПР, което е в нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. В тази връзка се излагат доводи, че в размера на същия не е включено възнаграждението за поръчителството, което цели заобикаляне на разпоредбите на чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Отделно се посочва, че и клаузата за поръчителство се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗПП. Навеждат се съображения, че независимо, че договорът за поръчителство е сключен с „*********“, сумата е изплатена на „********* като част от дължимите суми по договора за кредит. По този начин според ищцата се нарушава нормата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, доколкото в процесния договор е посочена общо дължима сума в размер на 3202,20 лв., но ищцата е следвало да изплати сумата в общ размер на 5500 лв.

Възразява се, че договорът за кредит е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, доколкото клаузата, регламентираща годишния лихвен процент противоречи на добрите нрави. Като основания за недействителност на договора за кредит се изтъкват и липсата на условията за издължаване на кредита от потребителя, включително и погасителен план, както и липса на право на отказ на потребителя от договора и срока, в който това може да бъде направено. При условията на евентуалност, се възразява, че договорът е унищожаем поради измама, грешка и сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. С молба вх. № 7430/17.02.2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ищцата пояснява, че претендира връщане на сумата в размер на 2900 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за кредит.

Ответникът В. В. В. в срока по чл. 131 от ГПК депозира Писмен отговор, с който оспорва иска. Възразява се, че ответникът не е стрна по Договора за гаранция, доколкото същият е сключен с „********“, което е самостоятелно юридическо лице. Изтъква се, че при сключване на договора за кредит са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като ищецът е кандидатствал за потребителски кредит през интернет страницата на дружеството, посочил е телефонен номер и интернет поща, като сам е избрал да се възползва от допълнителна услуга – гаранция. След като бил одобрен по сключения договор, същият му бил изпратен на електронната поща, заедно с 3 общите условия, погасителен план и преддоговорна информация. Ищецът изпратил нарочен СМС, с което той дал съгласието си да сключи договора за кредит. Досежно доводите за недействителност, се възразява, че в договора за кредит е посочен общият размер на кредита, като в погасителния план е посочено как могат да бъдат заплатени отделните вноски, както и цялата законово необходима информация във връзка с ГПР. В тази връзка се посочва, че договорът за гаранция не увеличава ГПР, доколкото същият е сключен с различно от кредитора лице, и не се явява необходимо условия за сключване на договора за кредит. Посоченото не представлявало и нелоялна търговска практика, доколкото е избрано от самия потребител. Досежно възражението за нищожност на възнаградителната лихва, се посочва, че същата съответства на законоустановеното, а именно: пет пъти размера на законната лихва. Посочва се още, че към договора за кредит е приложен погасителен план, а правото на отказ от сключения договор е уредено в чл. 9 от общите условия към Договора. Възразява се и срещу наведените пороци за унищожаемост на договора, а досежно наличието на крайна нужда се позовава и на изтекла погасителна давност.

В хода на производството е изслушано заключение по СГЕ, изготвено от в.л. С. С. и на повторна СГЕ, изготвена от в.л. А. К. относно размера на шрифта, на който са написани процесния договор за потребителски кредит и приложенията към него. Районният съд е кредитирал заключението по повторната експертиза, тъй като договорът е сключен от разстояние, чрез средствата за масова комуникация и оригиналът от същия de facto е в електронна форма, на файл, а не на хартиен носител. Вещото лице по първоначалната СГЕ е обследвало шрифта, след като е извадило на хартия текстът на договора, съдържащ се на предоставения му файл, наличен в намираща се по делото флашка-памет. Вещото лице по повторната експертиза обаче е работило върху електронния файл и обследвало непосредствено него.

Приета е СТЕ, изготвена от в.л.Д. Д., който дава заключение, след справки в съответните електронни системи, че от техническа страна при отпускане на поискания кредит са спазени всички процедури.

Приета е и ССЕ, изготвена от в.л. Д. С., която дава заключение, че общо заплатената сума от В. В. по Договора за кредит е в размер на 3 533,08 лв. На датата на предсрочното погасяване на кредита 20.11.2018г.

4 преизчислената сума на гаранцията в размер на 1121,92 лв. е преведена на поръчителя „******“.

Районният съд, за да уважи исковата претенция до посочения размер от 533,08 лв., излага основни съображения, че в чл. 5 от Договора за кредит е записано, че заемът се обезпечава с поръчителство от „******“ в полза на кредитора. Поради това възнаграждението за предоставяне на поръчителство реално представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит и общата дължима сума по същия. Налага правен извод, че сключването на договор за гаранция е било условие за отпускане на кредита. Потребителят е могъл да избере и личен гарант, но при невъзможност да осигури такъв, алтернативата за него е или да не получи искания заем, или да избере да сключи договор за гаранция с „*******“.

„*********“ е бил посочен за възможен поръчител от самия кредитор „*********” ЕООД, поради което ответното дружество е наясно с условията за предоставяне на поръчителство от „********“ и в частност с възмездния характер на предоставената гаранция. Кредиторът изначално е запознат с разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с договора за кредит, поради което тези разходи освен, че са пряко свързани с договора за кредит, но също така са и известни на кредитора още при сключването му.

На следващо място, Районният съд аргументира, че разходите по обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по кредита и да се включат в общата дължима сума. Това не е било сторено и потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на 4 крайната сума, която следва да плати по договора, тъй като тя не е в размер на 3690 лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство в размер от поне 1121,92 лв., и реалните разходи по кредита, които ще направи – при главница от 3000 лв., дължима за срок от 12 месеца, длъжникът е следвало да плати сума от повече от 4800 лв., в която се включва освен чистата стойност на кредита, но още и договорна лихва от 690 лв. и възнаграждение на поръчителя от поне 1121,92 лв. Направен е извод, че и без ползването на специални познания е видно, че посочения в договора ГПР от 49,11 % не съответства на действително приложимия между страните, тъй 5 като сумата която длъжникът следва да върне за една година е по-голяма от половината от получената. Допуснато е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 от ЗПК. В такъв случай, на осн. чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Сумата в размер на 533,05 лв. се явява недължимо платена по нищожния договор за потребителски кредит № 645888/22.07.2018 г. и подлежи на връщане от кредитора. Относно сумата от 1121,92 лв., Районният съд мотивира, че същата е преведена на поръчителя „*******“ още в деня на плащането й на дата 20.11.2018 г., поради което ответното дружество не се е обогатило с нея.

I.По подадената въззивна жалба.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се е установило, че на 22.07.2018г. са сключили Договор № 645888 за предоставяне на потребителски кредит, по който „*******“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е предоставило заем в размер на 3000 лв., който е следвало да бъде върнат с плащането на 12 погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част. Уговорен е лихвен процент в размер на 23 % , а ГПР е в размер на 49,11 %. В чл. 5 е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителството на „*******“, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита.