Решение № 1 от 06.01.2022, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 896/2021
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 06.01.2022
- В сила
- 29.01.2022
- Състав
- Добринка Димчева Кирева
Цитирани разпоредби
- чл.209а · Закон за здравето
- чл.209А,ал.1 · Закон за здравето
- чл.209а,ал.4 · Закон за здравето
- чл.63,ал.4 · Закон за здравето
- чл. 57, ал. 3 · Конституция на Република България
- чл.14, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№1 гр. Свиленград, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20215620200896 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №858 от 01.06.2021 година на ВПД Директора на ОД на МВР - Хасково, с което на ЕМР. ЕРДЖ. АХМ. с ЕГН ********** с адрес -гр.Исперих,обл.Разград, ул. Средна гора №33 за нарушение на чл.209А,ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/ е наложено на основание чл.209А,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят ЕМР. ЕРДЖ. АХМ. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита,че били допуснати процесуални нарушения от страна на АНО – както на материалния,така и на процесуалния закон. Твърди се ,че допуснатите процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП били съществени и налагали извода за отмяна на последния. Оспорва се извършеното нарушение, а наложеното наказание било незаконосъобразно и несправедливо. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебната фаза, въззивникът –жалбоподател редовно призован,не се явява.За него се явява адв.Г.,който поддържа жалбата по изложените в нея 1 доводи.
Претендират се разноски по делото,като е представен списък на същите.
АНО –ОД на МВР - Хасково,редовно призован,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.
С т р а н а Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 17.12.2020г. около 12,30часа свидетеля Г. К. К. и св. Т. Анд. Д. и двамата служители в РУ Свиленград ,както и служител на РЗИ В. П. Л. изпълнявали служебните си задължения във връзка спазване на противоепидемиологичните мерки въведени в страната със заповед на Министъра на здравеопазването,като извършили проверка на търговски обект –фитнес
„Галакси“,находящ се в гр.Свиленград,бул.България
№60,собственост на фирма „Дива 84“ ЕООД, като на место установили,че жалбоподателя се намирал в закрито обществено място и тренирал на фитнес уредите и бил с непоставена предпазна маска за еднократна или многократна употреба или друго защитно средство покриващо носа и устата.
Предвид въведените противоепидемични мерки със заповед на Министъра на здравеопазването № РД -01-675/25.11.2020г., с които е въведена забрана на закрити публични места да се пребивава без поставена маска или друго средство, покриващо носа и устата ,свидетеля Г. К. К. съставил АУАН №858/17.12.2020г./изведен на 18.12.2020г./ в който отразил времето и мястото на установеното нарушение, извършено от жалбоподателя ,като свидетел по акта бил вписан св.Д. и служителката на РЗИ.
Квалифицирал нарушението като такова на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя-жалбоподател, който го подписал без възражения и получил препис от АУАН, също срещу подпис.
В предвидения законов тридневен срок не постъпили възражения срещу АУАН.
Материалите по образуваната АНПр са били изпратени на РП Хасково,ТО 2
Свиленград,като след разглеждането им,наблюдаващият прокурор е отказал да образува наказателно производство с Постановление от 01.02.2021г. и е разпоредил материалите по пр.преписка с вх.№15/2021г. да се изпратят на АНО по компетентност,като няма данни на коя дата процесното постановление е входирано в регистратурата на РУ Свиленград.
На 01.06.2021 год., въз основа на АУАН и прокурорското постановление било издадено атакуваното НП, в което административно наказващият орган описал идентична като съдържание фактическа обстановка, като е вписал процесната заповед № РД -01-675/25.11.2020г. с изрично посочване на издателят й-Министъра на здравеопазването, с които се въвеждат противоепидемични мерки, по чл.63,ал.4 от Закона за здравето. Приел, че въззивника е нарушил чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ .
АНО изложил и мотиви, защо счита, че случаят не попада в приложното поле н а чл. 28 от ЗАНН и на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ наложил административно наказание глоба в размер на 300 лв.
НП било връчено на въззивника на 03.11.2021г., като жалбата била входирана в регистратурата на съда на 08.11.2021г.
Материалната компетентност на Директора на ОД на МВР - Хасково да издава НП за нарушения по ЗЗ не се оспорва по делото, а доколкото последната произтича от делегирането на тези правомощията от страна на Закона за здравето,в частност от разпоредбата на чл.209а,ал.4 от ЗЗ,съдът приема за доказана.
Видно от Заповед №272з 946/25.03.2020г.Директора на ОД на МВР Хасково изрично е оправомощил да съставят АУАН за извършени нарушения по чл.209а от Закона за Здравето, конкретно определени в заповедта длъжности,включващи мл.инспекторите към всички звена към съответното ОД на МВР,вкл.и актосъставителя по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, а именно свидетелски показания, писмените материали преписката по АНП, вкл. АУАН, докладна записка от 30.12.2020г. ; Заповед №272з 946/25.03.2020г.Директора на ОД на МВР Хасково и заповед на Министъра на здравеопазването № РД -01-675/25.11.2020г. - публикувани и налични на сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за 3 всички, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на свидетелите Г. К. К. и Т. Анд. Д., които са установили нарушението и неговия извършител. Показанията на двамата свидетели са последователни, непротиворечиви и неоспорени от жалбоподателя.
Безспорно се установява, че на описаните в НП време и място въззивника е бил на закрито обществено място без поставена предпазна маска или друго предпазно средство,като е тренирал в горепосочения фитнес.
Писмените материали приложени към АНП съдът кредитира, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на страните, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице.
Преценена по същество,настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Хасково, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
АУАН е съставен от полицейски орган в РУ Свиленград, оправомощен съгласно Заповед №272з 946/25.03.2020г.Директора на ОД на МВР Хасково.
Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно цитираната заповед, видно от която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Хасково е възложено да съставят АУАН по чл. 209а от ЗЗ.
По делото не се спори, а и видно от разпита на свидетелите Г. К. К. и Т. Анд.
Д., същите са служители в РУ Свиленград при ОД на МВР Хасково.
Административно-наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа на който същото е 4 издадено, съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – относно описание на нарушението.
В акта е направено достатъчно ясно и разбираемо описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Липсата на ЕГН и адрес на свидетеля Т. Анд. Д., при условия, че същият е служител в РУ Свиленград, което е отбелязано в АУАН и предвид наличието на три имена не представлява съществено процесуално нарушение.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено. Действително в АУАН и НП не са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Според настоящия съд обаче това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Няма спор в теорията и съдебната практика, че правото на защита се осъществява срещу фактите, а не срещу изброени доказателства. Отделен е въпроса, че в случая нарушението е било установено и лично възприето от самия актосъставител и на практика няма и какви доказателства да бъдат описани в НП.
Ясно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои административнонаказателното обвинение, а именно, че въззивника не носи на закрито обществено място/заведени за хранене/ защитна маска или друго средство покриващо носа и устата, с което не е изпълнила противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра, като в АУАН и НП е цитирана и съответната заповед . Очевидно е, че въззивникът е разбрал в какво е обвинен.
Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ посочена като нарушена в АУАН и НП (в редакцията към датата на нарушението,а и към настоящият момент) предвижда санкция за този който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление.
5
В случая в обстоятелствените части на АУАН и НП недвусмислено са посочени както акта на министъра на здравеопазването с който са въведени противоепидемичните мерки, така и самата мярка която въззивникът не е изпълнил – бил е на закрито обществено място-заведение за бързо хранене без поставена предпазна маска.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България .
Заповед № РД-01- 675/25.11.2020 г. е издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение.
Същата носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК (в този смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд).
Процесните заповеди не уреждат абстрактни правила за поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесните, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, 6 какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.