Определение № 156 от 12.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156 гр. Пазарджик, 12.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500097 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба, наименувана „възражение“ с вх.

№ 10481/07.11.2024г., от Е. Х. К. от гр. С., ж.к. „Г. М.", бл.***/*, срещу Определение № 562/10.10.2024г., постановено по гр.дело № 413/2024г. по описа на Районен съд – Пещера, с което е върната подадената по делото насрещна искова молба вх. № 5135/27.09.2024г. от Е. Х. К. против П. Б. П. и е прекратено призводството по гр.дело № 413/2024г. по описа на Районен съд – Пещера в тази му част.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 109а от ЗС, регламентираща установителния иск за определяне на границите между два съседни имота, когато те са неясни или неопределими, се отнасяла само за имоти, намиращи се в местности без ПУП, без кадастрална карта, без кадастрален план, без карта на възстановената собственост и без план на новообразувани имоти. Твърди се, че с предявяването на този иск, жалбоподателката целяла да постигне защита на правото й на собственост чрез прекратяване на неоснователните въздействия над имота й от страна на съседа й П. Б. П. /ответник по насрещния иск/. В жалбата се преповтарят и допълват доводите, изложени и във върната насрещна искова молба. Твърди се, че след изменение на кадастралната карта, била променена границата между собствения на жалбоподателката имот с идентификационен № *****.***.*** по КККР на гр. Пещера и имота на съседа й П. Б. П., като 1 новата граница между двата имота била успоредна на намиращите се в имота й къща и масивна двуетажна стопанска сграда. Допълва се, че до този момент съседът й не бил заплатил сметките по регулация за придадените му части от имота на жалбоподателката. Независимо от това, ответникът разрушил съществуващата до този момент ограда между имотите и поставил „незаконна“ ажурна ограда от тръби, арматурни железа и завързана с тел мрежа. Тази ограда обаче не била успоредна на сградите и към дъното на двата имота навлизала с повече от метър в имота на жалбоподателката. Двата края на оградата били захванати с тел, така че същата да може да се премести по всяко време. Допълва се, че след подаден от жалбоподателката сигнал до РДНСК – Пазарджик, на ответника било дадено предписание оградата да бъде преместена, но той само сменил мрежата с нова. В частната жалба са изложени и всички доводи, касаещи защитата на жалбоподателката по предявения срещу нея иск с правно основание чл. 109 ЗС. Искането, формулирано от жалбоподателната, до настоящата инстанция е да бъде разгледана насрещната й искова молба против П. Б. П., като бъде „определена наново границата“ между двата съседни имота.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна П. Б. П. с изложени доводи за нейната недопустимост, а евентуално – за нейната неоснователност, тъй като проверката на първоинстанционния съдебен акт следвало да стане чрез обжалване на първоинстанционното решение, а поставените въпроси за границата между двата имота и промяна на кадастралната карта не можели да се разглеждат в настоящия процес. С тези аргументи се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално - без уважение.

При извършената проверка за допустимост, съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество. В тази връзка са неоснователни доводите на ответника по жалбата за недопустимостта й, доколкото в т. 7. в/ от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, изрично е предвидено, че определението/разпореждането на първоинстанционния съд, с което е върната насрещна искова молба поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовността й, подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 3 ГПК.

Доколкото съгласно посоченото в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по тълк. дело № 6/2017г., ОСГТК, в производството по чл. 274 и сл.

ГПК въззивният съд действа при условията на т.нар. "пълен въззив", следва да се приеме, че настоящата инстанция е надлежно сезирана с искане за проверка правилността на обжалваното определение.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните, както и материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 413/2024г. по описа на Районен съд - Пещера е образувано по искова молба от П. Б. П. против Е. Х. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане ответницата да премахне 6 броя дървета, намиращи се в северозападната част на имота й с идентификационен № *****.***.*** по КККР на гр. Пещера, посадени на границата с имота на ищеца с идентификационен № *****.***.*** по КККР на гр. Пещера и клоните на които навлизат в неговия имот.

В срока за отговор на исковата молба ответницата Е. Х. К. е депозирала възражение вх. № 3844/05.07.2024г., с което е оспорила като неоснователен предявения срещу нея иск. Наред с това е изложила твърдения, че ищецът е изградил незаконна ограда, навлизайки в собствения й имот с близо един метър и в отклонение с изискванията на ЗУТ за отстояние от построената в имота й сграда. Въпреки издадено на ищеца предписание от РДНСК – Пазарджик оградата да бъде преместена, същият сменил единствено мрежата и изместил оградата само от видимия й край откъм улица „Оборище“, но не и в дъното на двата имота, където поставената ограда нарушавала имотната граница и пречела на ответницата да обслужва собствеността си.

Формулираното до съда искане е да бъде отхвърлен предявеният срещу нея иск с правно основание чл. 109 ЗС като неоснователен и наред с това на основание чл. 109а ЗС да бъде „отново определена границата“ между собствения й имот и този на съседа й ищец по делото, като тя бъде разположена на 3 метра от стените на построените в имота й къща и стопанска сграда.

С разпореждане № 1121/23.07.2024г., постановено по делото, първоинстанционният съд е указал на ответницата изрично да заяви дали предявява иск по чл. 109а от ЗС, като в случай, че това е така – да изложи обстоятелствата, на които основава искането си, да формулира надлежен петитум и да заплати държавна такса за разглеждане на иска.

В предоставения й срок ответницата е предявила насрещен иск /с депозирана молба с вх. № 5135/27.09.2024г./ срещу П. Б. П., който сама е квалифицирала като иск по чл. 109а ЗС и чл. 31 ЗУТ. В насрещната искова молба са изложени твърдения, че след изменение на кадастралната карта, била променена границата между собствения й имот с идентификационен № *****.***.*** по КККР на гр. Пещера и този на съседа й П. Б. П., като новата граница между двата имота била успоредна на построените в имота й къща и масивна двуетажна стопанска сграда. Допълва се, че до този момент съседът й не бил заплатил сметките по регулация за придадените му части от имота на ищцата. Независимо от това, ответникът разрушил съществуващата до този 3 момент ограда между имотите и поставил „незаконна“ ажурна ограда от тръби, арматурни железа и завързана с тел мрежа. Тази ограда обаче не била успоредна на сградите и навлизала с повече от метър в имота на ищцата.

Двата края на оградата били захванати с тел, така че същата да може да се премести по всяко време. Допълва се, че след подаден от ищцата сигнал до РДНСК – Пазарджик, на ответника било дадено предписание оградата да бъде преместена, но той само сменил мрежата с нова. С оглед тези изложени обстоятелства, ищцата е формулирала петитум да бъде „преместена“ границата между собствения й имот и имота на ответника и същата да бъде разположена на 3 метра отстояние от къщата и стопанската сграда, построени в имота й.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е върнал насрещната искова молба и е прекратил производството по делото в тази му част, като е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 109а ЗС, на която правна квалификация се е позовала и самата ищца по насрещния иск. Приел е, че искът по чл. 109а ЗС е установителен, за определяне границите между два съседни имота, намиращи се в местности без ПУП, без кадастрална карта, без кадастрален план, без карта на възстановената собственост и без план на новообразувани имоти, когато тези граници са неясни или неопределими. А доколкото имотите на ищцата и ответника по насрещния иск се намирали в населено място с одобрена кадастрална карта – гр. Пещера, то предявеният иск по чл. 109а ЗС се явявал недопустим. Заключил е, че изложените в насрещната искова молба твърдения не давали основание да се приеме, че с тях се търси защита на правото на собственост посредством друг иск.

Настоящият състав намира за принципно правилни изложените от първоинстанционния съд правни аргументи за недопустимост на установителния иск по чл. 109а ЗС, когато с него се иска да бъдат определени границите между урегулирани поземлени имоти /в този смисъл е трайно установената практика на ВКС, обективирана в Решение № 317 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5672/2007 г., III г. о., ГК, Решение № 328 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 286/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 346 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 286/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 1022 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 552/2009 г., I г. о., ГК и др./, поради което са неоснователни доводите на жалбоподателката в тази насока.

Приемайки, обаче, че е сезиран с иск по чл. 109а ЗС, безкритично възприемайки посочената от ищцата правна квалификация на предявения от нея насрещен иск, първоинстанционният съд е игнорирал напълно твърденията й, изложени и в първоначалното й възражение, и в насрещната й искова молба, които твърдения са в две насоки: от една страна - че ответникът по насрещния иск е изградил ограда между съседните им имоти, която 4 навлизала в имота й и не отговаряла на нормативните изисквания и на установената (успоредна на сградите) граница между двата имота съгласно КККР на гр. Пещера, с което й пречел да упражнява правото си на собственост върху имота, а от друга страна - че придаваемата част към имота на ответника от нейния имот не е била заплащана от него.

Така наведените доводи, макар и да са крайно недостатъчни, за да бъдат подведени под иск с определена правна квалификация, е следвало да бъдат взети предвид от първоинстанционния съд. Същият, на основание чл. 129, ал.

2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т.5 ГПК и съблюдавайки основните начала, регламентирани в чл. 7 ГПК, е следвало да прояви по-активно поведение и да даде повторни указания на ищцата по насрещния иск за изясняване на обстоятелството дали твърди, че с изграждането на процесната ограда ответникът, в нарушение на установената граница между двата имота съгласно КККР на гр. Пещера и в разрез с нормативно установените строителни правила и норми в благоустройствените закони, неоснователно й пречи да упражнява правото си на собственост върху имота, съответно дали твърди, че владението й върху тази оградена част от имота е нарушено или е изцяло отнето, или твърди, че между нея и ответника е налице спор за собственост на реална част от имота й, породен от неправилно отразяване в КККР на границата между него и имота на ответника, въз основа на което неправилно отразяване на границата между двата имота, последният е изградил процесната ограда.

В зависимост от отговора на този въпрос, на ищцата следва да бъдат дадени указания да изложи конкретните обстоятелства въз основа, на които извежда тези си твърдения, а също и да приведе петитума на насрещната си искова молба в съответствие с така изложените обстоятелства. В случай, че твърди, че чрез изграждането на процесната ограда правото й на собственост е нарушено – да посочи в какво се изразява това нарушение и какво точно действие иска да бъде осъден ответникът да извърши, което да е съответно на твърдяното нарушение. В случай, че се касае до спор за собственост с ответника за реална част от имота й, породен от неправилно отразяване в КККР на границата между двата имота – да посочи в какво се отразява според нея грешката в кадастралната карта, да индивидуализира спорната реална част от този имот с граници и местоположение спрямо имотите до/в които се намира, да изложи твърдения за правото си на собственост върху тази реална част от имота към момента, в който твърди, че е допусната грешката, вкл. и за твърдяното придобивно основание, както и да формулира надлежен петитум за установяване правото на собственост върху тази реална част и установяване грешното й заснемане в КККР.