Решение № 66 от 16.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Ловеч, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254300600165 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от адвокат Х. С. Б. от Адвокатска колегия Плевен. Съдебен адрес: *** Телефон за контакти: **********. Е - mail:

****************.в качеството му на повереник на частния тъжител Д. К. С. по НЧХД № 144/ 2023г. по описа на Районен съд – Луковит против ПРИСЪДА № 21/ 19.09.2024г. по НЧХД № 20234320200144/ 2023г. по описа на Районен съд -Луковит.

В жалбата сочи,че неговата доверителка останала изключително разочарована и недоволна от постановената присъда № 21/ 19.09.2024г. по НЧХД № 20234320200144/ 2023г. по описа на Районен съд - Луковит, с която присъда съдът оправдал подсъдимата С. П. Д. и по двете повдигнати обвинения. Поради което по изричното искане от страна на неговата доверителка Д. К. С. обжалва горепосоченият първоинстанционен съдебен акт.

С оглед събраните по делото доказателства, той и неговата доверителка, 1 считат, че присъда № 21/ 19.09.2024г. по НЧХД № 144/ 2023г. по описа на Районен съд -Луковит е незаконосъобразна, неправилна, необоснована и крайно несправедлива.

Съображенията за това становище са следните:

1.

От събраните гласни доказателства по делото се установило, че между тъжителката Д. С. и подсъдимата С. Д. в това число и нейния съпруг И.

Д. е възникнал конфликт свързан с отглежданите петли от подсъдимата и нейния съпруг.

2.

От дадените свидетелски показания на свидетелите П. Д. П. и К. И.

Р. се установило, че на 26.03.2023г. в село Т., община Луковит в близост до хранителен магазин „***** ******" подсъдимата С. Д. е отправила няколкократно по адрес на тъжителката Д. С. обиди и заплахи, които кореспондират с описаните в тъжбата. От извършената очна ставка между двете свидетелки и от допълнителния разпит на свидетелката П. П. бяха изяснени допълнителни факти, част от които въобще нямат пряка връзка с предмета на делото. Показанията на двете свидетелки П. Д. П. и К. И. Р. по никакъв начин не бяха опровергани от другите събрани доказателства по делото, а тъкмо напротив. Счита, че от показанията на двете свидетелки се установило обективната истина за инцидента между двете страни от 26.03.2023г.

Въпреки това първоинстанционният съд се произнесъл с оправдателна присъда и по двете обвинения, което е в разрез с установената обективна истина по случая, поради което присъдата на първоинстанционния съд е незаконосъобразна и неправилна.

3.

В подкрепа на твърденията описани от тъжителката в тъжбата е и представеният към тъжбата амбулаторен лист, както и извършената и приета по делото комплексна съдебно психоло - психиатрична експертиза.

От експертизата се установява, че тъжителката вследствие инцидента подсъдимата от 26.03.2023г. е развила остра стресова реакция, което е довело до изживяване на подтиснато настроение, тревожност, безсъние и безпокойство.

Според експертизата вследствие инцидента с подсъдимата тъжителката е изживяла чувства на обида, унижение, срам, както и желанието й да защити името си и да търси справедливост по съответния законов ред.

Констатациите на вещите лица по извършената комплексна съдебно 2 психоло-психиатрична експертиза кореспондират с описаната фактическа обстановка в тъжбата. От експертизата се установява, че неговата доверителка е преживяла тежко отправените обиди от подсъдимата към тъжителката, както и се установява, че моята доверителка е изживяла чувства на обида, унижение, срам, както и желанието й да защити името си и да търси справедливост по съответния законов ред, което на свой ред съответства напълно на повдигнатото с тъжбата обвинение с правно основание по чл. 146, ал. 1 от НК.

4.

В потвърждение на отразеното в извършената експертиза от вещите лица са й показанията на свидетелите П. П., К. Р. и Р. Л. чрез които се установи, че тъжителката е преживяла много тежко случилото се на 26.03.2023г. Чувствала се е унизена, накърнена и уплашена.

5.Счита,че показанията на свидетелите И. Д. и П. Й. не могат да се кредитират с доверие, тъй като те са близки на подсъдимата и не са безпристрастни към случая.

Освен това от показанията им става ясно, че нито един от двамата не е станал свидетел очевидец на случилото се на 26 март 2023г. между тъжителката и подсъдимата. Показанията им като цяло били свързани с обстоятелства, които абсолютно не са свързани с предмета на настоящото дело.

Счита, че от цялостния анализ на всички събрани по делото доказателства, може да се изведе категорично извода, че повдигнатите с тъжбата на тъжителката Д. С. обвинения са напълно доказани по несъмнен начин, поради което първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК оправда подсъдимата и по двете повдигнати обвинения. С оглед на гореизложеното, моли Ловешки Окръжен съд, да постанови справедлив съдебен акт, с който да отмени изцяло постановената присъда № 21/ 19.09.2024г. по НЧХД № 20234320200144/ 2023г. по описа на Районен съд - Луковит, с която подсъдимата С. П. Д. беше оправдана и по двете повдигнати от тъжителката обвинения с правно основание по чл. 144, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК, като моли ЛОС да осъди подсъдимата С.

П. Д. по така повдигнатите с тъжбата на тъжителката Д. К. С. обвинения.

Освен горното, моли ЛОС, да отмени съдебният акт на първоинстанционния съд и по отношение на отхвърлените от съда граждански искове предявени от частната тъжителка, като уважи гражданските искове и осъди подсъдимата да заплати претендираните обезщетения от тъжителката Д.

3

С..

Моли ЛОС също да осъди подсъдимата да заплати направените от неговата доверителка разноски и в двете съдебни инстанции.

Заявява,че към настоящият момент няма нови доказателства, които да сочи, както и няма нови доказателствени искания.

Прави особено искане като сочи,че запазва правото си след като първоинстанционният съд постанови мотивите към присъдата, да представи на основание чл. 320, ал. 4 от НПК допълнителни изложения за допълване на доводите, посочени в настоящата жалба.

Постъпило е и възражение от защитника на въззиваемата С. Д.,в което сочи,че по горното дело е защитник на подсъдимата. Приема,че първоинстанционният съд постановил правилна и законосъобразна присъда, като я признал за невиновна по повдигнатите й обвинения. С оглед на това се явява неоснователна въззивната жалба на частния тъжител, като след запознаване с мотивите по делото и допълнителното писмено изложение на частния тъжител ще може да представи и подробни аргументи в тази насока.

Постъпил отговор на въззивна жалба от адвокат Р. М..

В него сочи,че по горното дело е защитник на подсъдимата. Приема,че първоинстанционният съд е постановил правилна и законосъобразна присъда, като я признал за невиновна по повдигнатите й обвинения. С оглед на това приема,че се явява неоснователна въззивната жалба на частния тъжител, като след запознаване с мотивите по делото и допълнителното писмено изложение на частния тъжител ще може да представи и подробни аргументи в тази насока.

Постъпило е допълнение на въззивна жалба от адвокат Х. С. Б. от Адвокатска колегия – Плевен

В него сочи,че след като се запознал с мотивите към присъда № 21/ 19.09.2024г. по НЧХД № 144/ 2023г. по описа на Районен съд - Луковит, дава следните аргументи и съображения в допълнение към подадената въззивна жалба.

Съдът,според него, неправилно и необосновано не кредитира с доверие свидетелските показания на единствените свидетели - очевидци на инцидента от 26.03.2023г., а именно: П. Д. П. и К. И. Р.. От показанията и на двете свидетелки се установява, че на 26.03.2023г. в село Т., община Луковит в близост до хранителен магазин „***** ******" подсъдимата С. Д. и 4 тъжителката Д. С. е възникнал словесен конфликт, като от показанията на двете свидетелки се установи, че подсъдимата е отправила няколкократно по адрес на тъжителката обиди и заплахи, които кореспондират с описаните в тъжбата.

На следващо място въпреки неговото възражение съдът приел като веществено доказателство по делото изпринтирана снимка на надгробна плоча, с която снимка съдът счете, че е основание да не кредитира с доверие дадените показания на свидетелката П. П. по отношение на инцидента между двете страни от 26.03.2023г.

Счита, че е незаконосъобразно от страна на първоинстанционния съд изпринтирана снимка на надгробна плоча, която няма нищо общо с предмета на делото, да бъде приета като веществено доказателство. Според разпоредбата на чл. 109 от НПК веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.

Предвид на горното, счита, че в конкретния случай е незаконосъобразно, неотносимо и необосновано въпросната изпринтирана снимка да се приеме като веществено доказателство по делото.

1.3. По инициатива на съда бил проведен допълнителен разпит на свидетелката П. П. по въпроси нямащи нищо общо със случая.

Счита,че дори да се приеме, че има някакви противоречия в показанията на двете свидетелки П. П. и К. Р., първоинстанционният не взел под внимание, че и двете свидетелки сочат факти и обстоятелства изясняващи случилото се между двете страни по делото и дават показания, че на въпросната дата и място са възприели отправени обиди и заплахи от подсъдимата към тъжителката.

На следващо място съдът не взел под внимание, че показанията на двете свидетелки П. Д. П. и К. И. Р. по никакъв начин не били опровергани от другите събрани гласни и писмени доказателства по делото, а тъкмо напротив.

Предвид на горното, счита, че от показанията на двете свидетелки се установила обективната истина за инцидента между двете страни от 26.03.2023г.

Въпреки това първоинстанционният съд се произнесъл с оправдателна 5 присъда и по двете обвинения, което е в разрез с установената обективна истина по случая, поради което присъдата на първоинстанционния съд е незаконосъобразна и неправилна.

На следващо място съдът акцентира върху подадена покана във връзка със случая от страна на тъжителката до подсъдимата. От въпросната покана единствено се потвърждава, че на 26.03.2023г. наистина е възникнал въпросният инцидент между двете страни и че неговата доверителка се е почувствала крайно обидена, уплашена и унизена от случая, като тъжителката все пак се е опитала и е дала възможност на подсъдимата извънсъдебно да се помирят помежду им.

Първоинстанционният съд в мотивите си към присъдата си противоречи сам на себе си, като заявява, че кредитира с доверие извършената и приета по делото комплексна съдебно психоло - психиатрична експертиза, но в същото време само по себе си заключението на вещите лица не е доказателство и не може да послужи за обосноваване решаващите изводи на съда относно деянието и неговото авторство.

От приетата по делото експертиза се установява, че тъжителката вследствие инцидента с подсъдимата от 26.03.2023г. е развила остра стресова реакция, което е довело до изживяване на подтиснато настроение, тревожност, безсъние и безпокойство.

Според експертизата вследствие инцидента с подсъдимата тъжителката е изживяла чувства на обида, унижение, срам, както и желанието й да защити името си и да търси справедливост по съответния законов ред, които констатации на вещите лица на свой ред съответстват напълно на повдигнатото с тъжбата обвинение с правно основание по чл. 146, ал. 1 от НК.

Следователно приетата по делото експертиза, която съдът в мотивите си заявява, че кредитира с доверие, същата кореспондира с дадените свидетелски показания от свидетелите П. П., К. Р. и Р. Л..

Приема,че в разрез обаче на така събраните доказателства съдът преценил, че и двете обвинения не са били доказани по несъмнен начин.