Решение № 338 от 10.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. София, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Кристина Гюрова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100602285 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 20239264 от 29.10.2020 г., постановена по НЧХД № 7063/2018 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 100 състав, подсъдимият СТ. Б. Т. е признат за невинен в това, че на 05.04.2018 г. в град София, в предаването „Д.З.“ по БНТ-1, чрез израза „К.“, използван в изреченията: „Те са били двама или трима в килията, ако за третия е било вярно, че е Е.М. – К., силно се съмнявам, че точно той ще докладва каквото и да е било“ и „Използват всякакви механизми за забавяне на процеса, за протакане, шиканиране с многобройни жалби, отводи, така, че едва ли К. ще каже такова нещо“, да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Е.М. в негово присъствие и обидата да е нанесена публично и да е разпространена по друг начин /по телевизията/, поради което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 НК. С присъдата, съдът е признал подсъдимия СТ. Б. Т. за невинен в това, чe на 05.04.2018 г. в град София, в предаването „Д.З.“ по БНТ-1, чрез израза „К.“, използван в изреченията: „Те са били двама или трима в килията, ако за третия е било вярно, че е Е.М. – К., силно се съмнявам, че точно той ще докладва каквото и да е било“ и „Използват всякакви механизми за забавяне на процеса, за протакане, шиканиране с многобройни жалби, отводи, така, че едва ли К. ще каже такова нещо“, да е разгласил позорни обстоятелства за Е.М. и клеветата да е извършена публично и да е 1 разпространена по друг начин /по телевизията/, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът е осъдил частния тъжител ЕМ. Д. М. да заплати по сметка на СРС направените по делото разноски, в размер на 400 лв., както и да заплати в полза на подсъдимия СТ. Б. Т. сумата от 1000 лв., представляваща сторени от него разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК, е постъпила въззивна жалба, с вх. № 21057586/30.10.2020 г., от адв. И.Ю., служебен повереник на частния тъжител ЕМ. Д. М., в която се излагат доводи за неправилност на атакувания акт. Посочва се, че първоинстанционният съд е постановил присъдата при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.

Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му с частната тъжба обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.

2 вр. чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК.

В закрито заседание на 23.06.2021 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.

Пред въззивния съд представителят на частния тъжител поддържа депозираната въззивна жалба, като излага съображения, че в хода на първоинстанционното съдебно производство по категоричен начин е установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения. Сочи, че по делото е доказано, че подсъдимият е заявил инкриминираните с тъжбата твърдения, в които от една страна, е използвал по отношение на частния тъжител обидното обръщение „К.“, а от друга, е заявил позорни по негов адрес обстоятелства, че тъжителят е използвал всякакви механизми за забавяне на процеса, за протакане, шиканиране с многобройни жалби и отводи.

Акцентира, че от поведението на подсъдимия е видно желанието му да обиди и наклевети тъжителя, както и че на подсъдимия, като лице, изпълняващо професията журналист, са му известни трите имена на тъжителя, с които последният е следвало да назове тъжителя в предаването „Д.З.“ по БНТ-1, което обаче той умишлено не е сторил, а е целял да го обиди и наклевети. Твърди се, че обстоятелството, че частният тъжител е потърсил правата си по съдебен ред, не дава право на подсъдимия да разгласява неверни твърдения, че Е.М. е използвал всякакви механизми за забавяне на процеса, за протакане, шиканиране с многобройни жалби и отводи, с цел да го представи пред обществото като личност, търсеща начини да злоупотребява с правата си и да бави процеса по делото. В заключение се излага, че частният тъжител е упражнил свои конституционнозакрепени, законоустановени и признати от 2 международните договори права, поради което и подсъдимият следва да понесе отговорност за заявените от него обидни и клеветнически твърдения по адрес на тъжителя. С оглед изложеното се моли присъдата да бъде отменена, като подсъдимият бъде признат за виновен по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК.

Частният тъжител ЕМ. Д. М. моли съда присъдата на районния съд да бъде отменена, а подсъдимият Т. признат за виновен по предявените му с тъжбата обвинения. Счита, че по делото по безспорен начин е доказано, че на инкриминираните дата и място, подсъдимият му е нанесъл обида, наричайки го „К.“, с цел да унизи и компроментира неговата личност. Сочи, че използаният от подсъдимото лице израз „К.“ представлява тежка обида, която нарушава достойнството на тъжителя, като Т. е лицето, създало това прозвище на жалбоподателя, което всъщност последният няма. В тази връзка излага, че никога не е наричан по този начин, ето защо оприличаването му с животното крокодил за него представлява жестока обида, която се приема тежко от тъжителя, и няма човек, който не би се засегнал ако бъде наречен така. Поддържа, че посредством употребения епитет

„К.“ се накърняват, както конституционнозакрепените му права, така и тези, гарантирани от международните договори, в частност твърди, че са нарушени чл. 3 и чл. 10, пар. 2 от ЕКЗПЧОС, чл. 1 и чл. 4 от Хартата на ЕС, и чл. 14, пар. 1 от Международния пакт за граждански и политически права. Твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е нЕ.тивирана, доказателствета по делото са тълкувани превратно, а също и че е нарушен чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС. В заключение прави искане подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения.

Защитникът на подсъдимия - адв. А.У., поддържа, че атакуваният първоинстанционен акт е правилен и законосъобразен, а депозираната срещу него жалба неоснователна. Счита, че присъдата е мотивирана, като в нея са обсъдени и взети предвид всички събрани по делото доказателства, поради което същата не страда от сочените от тъжителя пороци. Правилно, според защитата, СРС е стигнал до извода, че не се доказва умисъл от страна на подсъдимия в извършване на инкриминираните с тъжбата престъпления. Сочи, че по делото са събрани множество доказателства по отношение прякора на частния тъжител, които не са оспорени от него. Излага, че по делото по безспорен и категоричен начин е доказано, че подсъдимият е използвал прякора на тъжителя единствено, за да се улесни възприемането на неговата личност от зрителите на предаването. Моли присъдата на първия съд да бъде потвърдена.

Подсъдимият СТ. Б. Т. поддържа казаното от защитника си, като в последната си дума моли оправдателната присъда на първостепенния съд да бъде потвърдена.

Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от първостепенния съд доказателствен материал и след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, 3 изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие с чл. 314 НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че тя е правилна и не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

В производството пред първоинстанционния съд правилно е изяснена фактическата обстановка по делото. Същата по категоричен начин се установява от събрания доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени средства и експертно заключение. Въззивният съд установи, че по делото са събрани всички обективно възможни и относими доказателства, които позволяват правилно изясняване на релевантната фактическа обстановка. Събраните доказателствени източници са били обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание, при спазване на правилата на формалната логика, след като преди това са съпоставени и с останалата доказателствена маса. Въззивният съдебен състав приема за установени фактите, изложени в мотивите на обжалваната присъда, а именно:

Подсъдимият СТ. Б. Т. е роден на 10.08.1968 г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, трудово ангажиран, живущ в гр.

София, бул. ****, ЕГН **********.

Същият е журналист от около двадесет и осем години - репортер, който се занимава с криминални разследвания.

Съгласно писмо от СДВР, Отдел „Български документи за самоличност” – за лицето ЕМ. Д. М., ЕГН ********** има данни за издадени две лични карти и паспорт, като имената по всички документи са ЕМ. Д. М.. В Отдел „БДС” не разполагат с информация за прякори на лицето.

Съгласно писмо от ГД „Национална полиция” - лицето ЕМ. Д. М., ЕГН **********, роден в гр. София, към 04.05.2020 г. има извършени следните полицейски регистрации по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР: регистрация № 2999/25.06.1981 г. на РУ Кремиковци - СГУ за престъпление по чл. 195 от НК. след.дело№ 76/1981 г.; регистрация № 6429/13.06.1983 г. (системно генериран номер 404000406) на 04 РУ СДВР за престъпление по чл. 195 от НК (кражба на части от мотори в Мототехника София); регистрация № 3318/07.12.1983 г. на 08 РУ - СДВР, взломна кражба от склад; регистрация № 3346/27.03.1984 г. на 08 РУ – СДВР, кражба налично имущество; регистрация № 1587/10.12.1997 г. на НСлС (системно генериран № 460000003/ 10.12.1997 г.. за престъпление по чл. 339. ал.2 от НК. след.дело № 184/1997 г.; регистрация № 1068/25.07.1998 г. на 07 РУ - СДВР за престъпление по чл. 195 от НК; допълнителна регистрация № 1068/26.07.1998 г. (системно генериран номер 407000791) на 07 РУ – СДВР за престъпление по чл. 346 от НК - противозаконно отнемане на МПС; регистрация № 25771/24.11.2013 г. на 05 РУ - СДВР за престъпление по чл. 198. ал. I от НК, ДП № 2085/2012 г. по описа на 05 РУ – СДВР;

4 регистрация № 5236/13.01.2014 г. на 07 РУ - СДВР за престъпление по чл. 321, чл. 199, чл. 116, вр. чл. 18 от НК, ДП № 375/2013 г. по описа на ГДНП. За същото лице в информационните фондове и системи на МВР са въведи данни за следните прякори, с които е бил известен: „К.“, „Круки“, „К." и „Крокодил”.

Съгласно писмо от „Връзки с обществеността” при СРС - публикувани прессъобщения на страницата на CPC - http://srs.justice.bg, отнасящи се до ЕМ. Д. М., не са открити от 2014 г. до днес. Единствено в архив от 2013 г. и 2014 г. са открити следните прессъобщения:

„106-ти състав на СРС, с председател М.П., на 19 декември 2013 г., не уважи искане на СРП за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража” на Е.М.

(К.), обвинен в това, че на 22. 07. 2010 г., около 23.45 часа, в бензиностанция ОМВ, в София, в съучастие с двама неизвестни по делото лица, е отнел сумата от 5440 лева, с намерение да ги присвои. Използвал сила и заплаха с огнестрелно оръжие, (чл. 198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК). Съдът не наложи никаква мярка за процесуална принуда на М. и нареди да бъде незабавно освободен. В мотивите си съдът констатира, че няма обосновано предположение Е.М. да е участвал в грабежа, за който е обвинен.

Доказателства в подкрепа на обвинението има само в разпита на един свидетел с тайна самоличност, а свидетели на престъплението са общо 11 души. Показанията на анонимния свидетел са непоследователни, алогични и вътрешно противоречиви. Той сочи, че е видял в бензиностанцията двама маскирани мъже с качулки, единият от тях е „разпознал" като М. по осанката - стойка, телосложение и походка. Разпознаване на човек само по осанка, според съда обаче, не може да бъде еднозначно, поради което е недопустимо. Освен това, всички останали свидетели са единодушни, че нападателите са били трима. Двама от очевидците заявяват, че мъжът, за който обвинението твърди, че е М. е изкрещял: „Лягайте долу, всички на земята". Анонимният свидетел пък заявява в разпита си пред съдия, че двамата нападатели не са разговаряли изобщо.