Решение № 6 от 09.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Деница Вълкова

Светла Букова при участието на секретаря М.на Кр. Петрова в присъствието на прокурора Д. М. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200889 по описа за 2024 година дело № 889/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Е. Г. Г. с постъпило към нея писмено допълнение от защитника – адвокат М. К. от АК – Хасково, срещу въззивно решение № 137 от 31.07.2024 г. по ВНОХД № 20245000600078 г. по описа за 2024 г. на Апелативен съд - Пловдив.

В жалбата и допълнението се аргументират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Основно се настоява за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК без да са налице процесуалните условия за това. Твърди се, че въззивната инстанция не е обсъдила с достатъчна критичност събраните в досъдебното производство доказателства, които не подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Приетата съставомерност за престъпление по чл.342, ал.3, б.”б”, вр. ал.1 от НК се оспорва с доводи за липса на евентуален умисъл и неотчетено съпричиняване от други лица, които не са обвиняеми. Явна несправедливост на наложеното наказание се претендира поради отказа на съда да приеме наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. При условията на евентуалност, ако не се приемат доводите за съществени процесуални нарушения и недоказаност на обвинението за отделните деяния, моли се за намаляване на наложените 1 наказания на основание чл.55 от НК и условно осъждане по чл.66 от НК.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Е. Г. се явява лично и с упълномощения от него защитник адвокат М. К., която поддържа касационната жалба и допълнението към нея. В лична защита и в последна дума подсъдимият моли за връщане на делото за ново разглеждане или „полека присъда“, като се извинява за стореното.

Прокурорът при Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата поради отсъствие на касационни основания.

Счита, че въззивният съд е извършил задълбочена проверка на процесуалната дейност на първоинстанционния съд, като се съгласява с констатацията на въззивната инстанция, че е спазена нормативната уредба на диференцираното производство и доказателствената преценка е законосъобразна, тъй като признанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Определеното общо наказание по реда на чл.23, ал.1 от НК прокурорът намира за справедливо и съответно на извършените престъпления и целите чл.36 от НК, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Частният обвинител И. Д. Д. и повереникът й адвокат В. О. се явяват лично пред ВКС и оспорват касационната жалба. Считат, че авторството на деянията е изведено от предходните съдебни инстанции след внимателно обсъждане на всички събрани доказателства, а определеното наказание е съответно на извършеното и на продължителния период от време, в който подсъдимият е извършвал множество престъпления, за да се стигне до момента, в който е причинил тежко увреждане на пострадалата, която и към момента има здравословни проблеми, както и на двете й деца, които също са пострадали и така е обрекъл семейството й. Предлагат обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 7 от 25.01.2023г., постановена по НОХД № 20225300201992/2022г., Окръжен съд – Пловдив е признал подсъдимия Е. Г.

Г., роден на **** г., за извършени множество престъпления, както следва:

За виновен в това, че на 22.07.2021 г. на автомагистрала “Тракия” км 111+800, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “****” с рег. № ****, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата относно скоростта и умишлено причинил три средни телесни повреди на И. Д. Д., родена на 19.01.1972 г., поради което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, чл. 342, ал. 3, б. ”б”, предл. 1-во, вр. ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание четири години лишаване от свобода и го е лишил от право да управлява МПС за срок от пет години на основание чл. 342, ал. 4, вр. ал.

3, б. „б“ предл. 1-во, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК;

За виновен в това, че по същото време и място е управлявал посоченото моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, чл. 343б, ал. 3 и чл.

2

58а, ал. 1 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от една година на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК;

За виновен в това, че по същото време и място, като водач на посоченото МПС противозаконно е пречил на орган на властта – младши автоконтрольор С. С. Н. и младши автоконтрольор М. К. З. – полицейски служители в Сектор “Пътна полиция” при ОД МВР - Пловдив, да изпълнят задълженията си по чл. 64, ал. 1 и ал. 2, чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл.6, т.2 от ЗМВР, като е отказал да изпълни полицейското им разпореждане, за да му бъде извършена полицейска проверка и се опитал да избяга от тях, с което ги е възпрепятствал да извършат полицейската проверка, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, чл. 270, ал.

1 и чл.58а, ал. 1 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия едно общо (най-тежко) наказание четири години лишаване от свобода измежду наложените му наказания лишаване от свобода, като е постановил изтърпяването му при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т.

3 от ЗИНЗС, със съответното приспадане по чл.59, ал.1 от НК на времето, през което е бил задържан.

На основание чл.23, ал.2 от НК към определеното общо наказание четири години лишаване от свобода е присъединено определеното на подсъдимия общо (най-тежко) наказание пет години лишаване от право да управлява МПС измежду наложените му такива наказания, със съответното приспадане по чл.59, ал.4 от НК на времето, през което е бил лишен от това право по административен ред и на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на хиляда лева.

Съдът се е разпоредил относно веществените доказателства и деловодните разноски, възлагайки последните в тежест на подсъдимия.

С въззивно решение № 137 от 31.07.2024 г. по ВНОХД № 20245000600078/2024 г. по описа на АС – Пловдив, предмет на настоящата първа по ред касационна проверка, присъдата е потвърдена.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 от НПК, намира касационната жалба за допустима, а разгледана по същество за частично основателна - само относно наложеното наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 342, ал. 4, вр. ал. 3, б.

„б“ и общото наказание четири години лишаване от свобода по чл.23, ал.1 от НК.

Доводът за съществено нарушение на процесуалните правила поради разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, вместо по общия ред, е неоснователен. Подсъдимият Г. е признал изцяло фактите по обвинението, които не са противоречиви или 3 взаимноизключващи се до степен на конфликт с установените процесуални правила в Глава двадесет и седма от НПК относно въпросната диференцирана процедура. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №1/2009 г. по н.д.

№1/2009г., ОСНК на ВКС, за провеждането й не се изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия, какъвто е конкретният случай. Направеното самопризнание на подсъдимия за трите инкриминирани деяния, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, не е изолирано от събраните доказателствени материали в досъдебното разследване, както неоснователно се сочи в касационната жалба, а е съответно на съдържанието им, което е обсъдено коректно и подробно от контролираната инстанция на стр. 6-17 от обжалваното решение. При констатираната подкрепа на самопризнанията на подсъдимия от показанията на свидетелите К. А. К., Л. Н. Н., С. С. Н., М. К. З., Й. В. Ц., А. Й.ов Ц., М.

Й.ова Ц.а, Н. С. Н., З. А. С., В. К. Т., К. Г. М., Д. Х. И. и частния обвинител И.

Д. Д., кореспондиращи с писмените материали, в това число медицинската документация, протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него, протокола за изземване на веществени доказателства и одорологически следи, протоколите за доброволно предаване, заповед за задържане на подсъдимия, както и веществените доказателства по делото, включително магнитен диск със записи от разговори на тел. 112 и леките автомобили с описаните по тях деформации и множество експертни заключения без данни за съмнение в компетентността и добросъвестността на вещите лица, които са ги изготвили и предвид документираното в съдебно заседание на 25.01.2023 г. волеизявление на подсъдимия пред първоинстанционния съд, че не желае да се събират доказателства за признатите факти и е съгласен събраните доказателства от досъдебното производство да се ползват при постановяване на присъдата, защитният довод за отсъствие на предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие е несъстоятелен. Предходните съдилища не могат да бъдат основателно упрекнати, че са се доверили на изводимата информация от изброените и подробно анализирани в оспореното въззивно решение доказателствени материали, защото тя освен, че подкрепя самопризнанията на подсъдимия пред съда, на практика е била потвърдена от него и двамата му упълномощени защитници (адвокати) още при предявяване на разследването по реда на чл.227 от НПК. Запознавайки се със събраните доказателства в досъдебното производство, подсъдимият и защитниците му са направили поотделно еднозначни и изрични заявления, че не възразяват за начина, по който е водено разследването и нямат искания за събиране на нови доказателства, като са оспорили единствено правната квалификация и то само на едно от трите деяния, предмет на обвинението – това за умишлено причинено ПТП с аргументи за липса на умисъл (вж. л.177, т.3 от ДП).

Позицията им по тези въпроси е останала непроменена пред първоинстанционния съд, като в хода на съдебните прения пред ОС – Пловдив защитниците са потвърдили, че приемат признатите от подсъдимия 4 фактически обстоятелства в обвинителния акт и не спорят за осъществяване на престъпните състави по чл.343б, ал.3 и чл.270, ал.1 от НК, както и че подсъдимият е причинил ПТП с поддържания от прокурора вредоносен резултат, но считат, че това престъпление е непредпазливо, а не умишлено, както се приема в обвинителния акт (вж. 73 от НОХД №1992/2022 г. на ОС – Пловдив). Едва пред въззивната инстанция доказателствените изводи в първоинстанционната осъдителна присъда са оспорени частично с аналогични доводи като изложените в касационната жалба, отклонени от въззивния съд със споделими и законосъобразни съображения (вж. л.13-15 от обжалваното решение), които е безполезно да бъдат възпроизведени отново в настоящия съдебен акт. Що се отнася до коментираните в касационната жалба показания на полицейските служители С. Н. и Д. И., те действително потвърждават, че направената на подсъдимия на мястото на произшествието проба с техническо средство за наркотични вещества била отрицателна, но това не изключва доказателствената сила на обратните изводи от заключението на съдебната токсикохимична експертиза, защото такива процесуални последици не са предвидени в закона за резултатите от проведеното допълнително експертно изследване. Чрез експертизата са анализирани взетите непосредствено след ПТП доброволно от подсъдимия проби от кръв и урина. Със заключението й се потвърждава неговото самопризнание, че е употребил наркотично вещество преди управлението на лекия автомобил. Експертизата е законоустановен способ на доказване съгласно чл.136 от НПК. Принципно е недопустимо установяване на забрани за прилагането му в подзаконов нормативен акт.