Определение № 103 от 09.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 103 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20255001000535 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.274 ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.15 ал.2 и чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба – вх.№2406/03.07.2025г., подадена от гл. юрисконсулт В.Л. – процесуален представител на ответника в първоинстанционното производство – НЗОК, срещу определение №939/23.06.2025г., постановено по т.д. №791/2024г. по описа на окръжен съд Пловдив.

С обжалваното определение е оставено без уважение възражението за неподсъдността на спора пред ПОС, направено от НЗОК с отговора на ДИМ, като неоснователно.

Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен. Изложени са подробни съображения, свеждащи се до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението на жалбоподателя за неподведомственост и неподсъдност на спора. В тази насока са наведени доводи, че актовете на органите на НЗОК, с които се отказва изплащане на суми по договорите, сключени с изпълнителите 1 на болнична медицинска помощ на осн. чл.59 ал.1 от ЗЗО или се иска връщане на изплатените по договорите суми, са индивидуални административни актове, покриващи дефиницията на чл.21 от АПК. В тази връзка се твърди, че в случая е без значение дали издаването на тези актове предхожда или следва влизането в сила на пар.149 ал.4 от ПЗР на ЗИД на АПК, при което споровете относно издаването и законосъобразността на индивидуалните съдебни актове, следва да са предмет на административно дело, по който компетентен е административен съд – чл.128 ал.1, т.1 от АПК и чл.80 от ЗЗО. Евентуално се поддържа възражение за местна неподсъдност на спора, с доводи, че седалището на ответника НЗОК е в гр.София, а Надзорният Съвет, който е орган на управление на НЗОК и от чието решение е обусловено удовлетворяването на претенцията на ищеца, няма поделения или клонове по смисъла на чл.108 ал.2 от ГПК. Ето защо жалбоподателят претендира, че делото би било подсъдно на Софийски градски съд.

В представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна – „МБАЛ „Централ Онко Хоспитал“““ ООД, ЕИК 201739317, се оспорва изцяло частната жалба.

Тъй като: диспозитивът на обжалваното определение е: „ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за неподсъдността на настоящия правен спор пред ПОС направено от НЗОК с отговора на ДИМ, като неоснователно“; в отговора на допълнителната искова молба се съдържа писмено изявление, формулирано по следния начин:

„…правим изрично възражение за неподведомственост/неподсъдност на делото на окръжен съд гр. Пловдив“, като са наведени доводи, че спорът е подведомствен на административен съд и че делото следва да се води по седалището на НС на НЗОК, с определение №351/05.11.2025г., постановено по настоящето В.ч.т.д., делото е върнато на ОС за изпълнение на съответната процедура /относно съдържащо се в отговора на допълнителната искова молба възражение/.

С определение №8/05.01.2026г., постановено по реда на чл.250 от ГПК, е допълнено определение №939/23.06.2025г., постановено по т.д. №791/2024г. по описа на окръжен съд Пловдив, като е оставено без уважение отправеното с отговора на исковата молба от ответника НЗОК възражението за неподведомственост на спора пред ПОС. Независимо че срещу това определение не е подадена нарочна частна жалба, въззивният съд дължи 2 произнасяне и по отношение на неговата правилност, доколкото същото е функционално свързано с определение №939/23.06.2025г. и тъй като в подадената частна жалба вх.№2406/03.07.2025г. е въведено оплакване срещу оставянето без уважение възражението за неподведомственост на спора и възражението за местна неподсъдност.

Като се запозна с данните по делото и доводите на страните, Апелативният съд намира частната жалба за допустима – като подадена в срок и от легитимирана страна, а по същество - неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д. №791/2024г. по описа на окръжен съд Пловдив е образувано по предявен осъдителен иск от „МБАЛ „Централ Онко Хоспитал“““ ООД, срещу НЗОК за заплащане на суми, дължими по договори, сключени по реда на чл.59 от ЗЗО. Ищецът основава претенцията си на три договора от 23.05.2018г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; за извършване на клинични процедури; за извършване на амбулаторни процедури, сключени между ищцовото дружество и НЗОК, като и по трите договора са подписани споразумения от 20.02.2019г. за продължаване на действието на договора за извършване на лечебните дейности и през 2019г.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че, според правилата за подведомственост между общите и административните съдилища, спорът следва да се разгледа по общия ред. Касае се за неизпълнение на договор, сключен между изпълнител на медицинска помощ и Националната здравноосигурителна каса. За договорите между изпълнителите на медицинска помощ и НЗОК важат правилата на договорното право, съобразени с особения характер на регулираните отношения. Според особения характер на регулираните отношения и спецификата при възникване на правоотношението – сключване на договора по административен ред – съгласно чл.59 ал.1 от ЗЗО, по правното си естество този договор е с административен елемент. Институтът на административния договор е въведен в позитивното право с нормите на чл.19а от АПК обн., ДВ, бр.

74/20.09.2016г., която урежда възникнали правоотношения занапред. В синхрон с тази регламентация е и процесуалната норма - чл.128 ал.1, т.3 от АПК – също нова ДВ, бр. 74/20.09.2016г. Специалният закон – ЗЗО – чл.45а, ал.4 /нова – ДВ бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г./ изрично дефинира 3 договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл.45 с физически или юридически лица, като административни договори. Но ясна и неподлежаща на различно тълкуване е нормата на пар.149, ал.4 от ПЗР АПК /ДВ бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г./, съгласно която съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон – т.е. – преди 01.01.2019г., /с изключение на тези по ЗУСЕСИФ/, се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища. Ето защо, независимо че договорът между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ притежава характеристиките на административен договор, доколкото ищецът черпи права от договори, сключени преди 01.01.2019г., то спорът за изпълнение на тези договори, подлежи на разглеждане по общия исков ред от гражданските съдилища. /В този смисъл Определение №3/19.01.2018г. на ВАС по адм. д.

№78/2017г., 5-членен с-в, но и Определение №41/03.05.2018г. на ВАС по адм. д. №23/2018г., 5-членен с-в – постановени по реда на чл.135 от АПК;

Определение №8318/20.06.2018г. на ВАС по адм. д. №6866/2018г.;

Определение №251/10.06.2019г. на ВКС по ч.т.д. №1253/2019г., първо т.д. и др./. Казаното не се променя от факта на подписани допълнителни споразумения през м. февруари 2019г., доколкото с тях, според обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца, само се продължава действието на възникналото през 2018г. /преди 01.01.2019г./ правоотношение.

В случая не се касае за произнасяне по законосъобразност на акт на орган на НЗОК за отказ за изплащане на суми, който да е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а спорното право се свежда до неизпълнение на договорно задължение по правоотношение, възникнало по реда на чл.59 от ЗЗО преди изменението на специалния закон – ЗЗО – неговия чл.45а, ал.4 /нов – ДВ бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г./.

В случая спорът се свежда до неизпълнение на договор, сключен между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ и по тази причина следва да се посочи разпоредбата на специалния закон – чл.80 от ЗЗО, съгласно която споровете по изпълнение на договорите между РЗОК и изпълнителите на медицинска или на дентална помощ се решават по съдебен ред, ако не се достигне до съгласие чрез арбитраж.

4

Правилно е оставено без уважение, като неоснователно, възражението за неподсъдност на делото на окръжен съд Пловдив. Договорите между изпълнителят на медицинска помощ – ищеца „МБАЛ „Централ Онко Хоспитал“““ ООД и възложителя НЗОК /включително и допълнителните споразумения/, са сключени чрез Районна здравноосигурителна каса – гр.

Пловдив. Това е и в съответствие със законовата разпоредба – чл.59 от ЗЗО, съгласно която договорите за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях. С оглед спецификата на процесния договор и законорегламентирания ред за сключването му, то по отношение на местната подсъдност приложима е разпоредбата на чл.108 ал.2 от ГПК, а именно - искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. Неуместни са доводите на жалбоподателя, свързани със статута на Надзорния Съвет, който, както е посочено в специалния закон, е само орган на управление на НЗОК чл.6, ал.3, т.1 от ЗЗО. Правният субект, който е страна по спора и пасивно легитимирана страна в процеса е НЗОК. Съгласно чл.6 ал.1 и ал.2 от ЗЗО Националната здравноосигурителна каса е юридическо лице и се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. С оглед законовата разпоредба – чл.59 от ЗЗО и тъй като правоотношението, от което произтича спорът, е възникнало чрез РЗОК – Пловдив, съгласно чл.108 ал.2 от ГПК, местно компетентен да разгледа спора не е СГС, а компетентният съд по правилата на местната подсъдност е имено окръжен съд Пловдив.

За пълнота следва да се посочи, че в мотивите на определение №939/23.06.2025г. се съдържат съображения досежно възражението за неподведомственост на спора, като диспозитивът съдържа произнасяне по възражение за неподсъдност. По повод възражението за неподсъдност следва да се допълни, че, както се посочи, то е въведено за пръв път с допълнителната искова молба, макар и не съвсем прецизно: „…правим изрично възражение за неподведомственост/неподсъдност на делото на окръжен съд гр. Пловдив“ /л.2220/. По повод дадени указания от първостепенния съд, с молба вх.

№42022/01.12.2025г. /л.2237/ е конкретизирано, че се касае за „две възражения 5 за неподсъдност и неподведомственост на спора“ /като аргументите за неподсъдност, възпроизведени и във въззивната частна жалба, се свеждат до доводи за статута на НС на НЗОК и неговото седалище/. Процесуалното действие е възражение за местна подсъдност с оглед визираната в чл.105 от ГПК обща подсъдност. Съгласно нормата на процесуалния закон – чл.119 ал.4 от ГПК, това възражение може да се прави най-късно в срока за отговор на исковата молба. А както се посочи това възражение е инкорпорирано едва в отговора на допълнителната искова молба, което е допълнителен аргумент за неговата неоснователност.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение, ведно с постановеното по реда на чл.250 от ГПК, функционално свързано определение №8/05.01.2026г., следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №939/23.06.2025г., постановено по т.д.

№791/2024г. по описа на окръжен съд Пловдив, допълнено по реда на чл.250 от ГПК с определение №8/05.01.2026г., с които е оставено без уважение възражението за неподведомственост и неподсъдност на спора пред ПОС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ