Решение № 2259 от 18.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2259 гр. София, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100509531 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК . Образувано е по въззивна жалбa на К. Г. В. чрез адвокат В. В. срещу Решение 20039587 от 11.02.2021г., постановено по гр. д. № 63541/2018г. по описа на Софийски районен съд, 59 с-в, в частта му с която са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу “Т.с. и в.“ЕАД (правоприемник на Държавно предприятие „Т.с. и в.“) искове по чл. 344, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225 от КТ и чл. 128 от КТ за отмяна на уволнението от длъжността Директор на

„Дирекция Б. и у. на к.“, в. на длъжността и заплащане на обезщетение за оставане без работа и за заплащане на трудово възнаграждение.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради несъобразяване на СРС със трайната съдебна практика по прилагането на чл. 328, ал. 2 от КТ и т. 3 от § 1 от ДР на КТ. Счита за неправилни изводите на СРС, че следва да се съобразява предходен бизнес план. Не бил налице такъв бизнес план към момента на уволнението. Счита, че неправилно СРС кредитира частен документ-декларация на управителя, за който документ се посочва, че е оспорен като антидатиран, което се извеждало и от самото му съдържание, а СТЕ по делото установила, че е възможно и регистриране в електронната система на ответника на документи със задна дата. Оспорва се и извод на СРС, че тя попада в категорията „ръководен служител“ по смисъла на КТ. Иска се отмяна решението в обжалваните му части и уважаване на 1 предявените искове.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса и срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата и приложението на императивни материалноправни норми..

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи относно правилността на първоинстанционния съдебен акт, съдът намира следното:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В конкретния случай не е спорно между страните обстоятелството, а същото се установява и от събраните по делото доказателства – трудов договор № 3267/14.10.2013 г., че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което въззивникът – ищец е заела при ответника длъжността – заместник директор на Дирекция „Б. и у. на к.“ в „Т.с. и в.“ЕАД ( правоприемник на ДП „Т.с. и в.“). Видно от самия договор е, че категорията персонал, към която спада заеманата от ищцата длъжност е „ръководители“.

С допълнително споразумение от 04.11.2014г е назначена на длъжност „Директор“ на същата дирекция. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № РД – 09 – 39/01.08.2018 г. на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, считано от 02.08.2018г., поради сключване на договор за управление на предприятието за тригодишен мандат от 16.05.2018 г., съгласно Заповед № ПД – 112/16.05.2018г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Видно от приложените по делото длъжностни характеристики от 01.05.2010г. и от 01.04.2016г. за заеманата от ищцата позиция основните длъжностни задължения са: да организира провеждането на контролната дейност и да осигурява практическо изпълнение на правомощията на Главния директор по спазване на нормативната уредба за безопасно движение на влакове и маневрена дейност при провеждане на СМР от дружеството; по 2 осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд; по контрол на пожарната безопасност; по методическото ръководство на техническия надзор на съоръженията с повишена опасност; по организиране на методическото ръководство на строителните лаборатории и бетонов възел; по контрол върху качеството и конкурентно-способността и въвеждане и ползване на системи по стандарти ISO и др. Същата планира, организира, контролира и отчита изпълнението на възложените не дирекцията задачи. Подпомага главния директор при управление на цялостната дейност на предприятието. Предлага за назначава и преназначаване, освобождаване, награждаване и наказване служителите от дирекцията; спира изпълнението на проекти, технологии, заповеди, разпореждания и действия, противоречащи на нормативните документи по БДВ; ЗБУТ; ТН, опазване на околната среда, управление на отпадъците и сигурността на информацията и др. На нея са били подчинени заместник директорите на дирекцията, ръководители на отдели по безопасност и управление на качеството вкл. в районните поделения; инспекторите по здраве и безопасност на работа; главен ревизор по безопасно движение на влаковете и ревизорите по безопасно движение; главни експерти по производствена ефективност.

Представена е по делото Заповед № ПД – 112/16.05.2018г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, видно от която управлението на ДП „Т.с. и в.“ е възложено на Б.Н.Д., считано от 16.05.2018г., като досегашният директор е бил освободен.

Видно от приложената и приета по делото Заповед № ПД – 113/16.05.2018г. на ресорния министър, Б.Н.Д. е назначен като член на Управителния съвет на предприятието „Т.с. и в.“.

Установява се от приетия по делото Договор рег.№ ВД – 12/16.05.2018г. за възлагане управлението на държавното предприятие „Т.с. и в.“, както и от Договор рег.№ ВД – 13/16.05.2018г., че държавата е възложила на Б.Н.Д. управлението на ответното предприятие за срок от 3 години, а последният е приел да участва в управлението му като член на Управителния съвет, с което е поел задължение да осъществява ефективно управление на предприятието, да осигури опазване на имуществото му, да представи на Министъра бизнес – програма за утвърждаване и да осигури изпълнението й, както и да извършва ежегоден отчет на работата си.

Приложен е по делото бизнес – план на предприятието „Т.с. и в.“ за 2018г., посочващ целите на дружеството – стратегически, пазарни, технологични и финансови, както и анализ на дейността му, приет от Управителния съвет на ДП „Т.с. и в.“ с протокол № 254/18.12.2017г.

Установява се от представеното по делото писмо изх.№ 266/24.01.18г., че бизнес – планът на предприятието „Т.с. и в.“ за 2018г. е изпратен за одобрение на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и че същият е одобрен със Заповед № ПД – 123/28.05.2018г. приложена по делото.

3

Приложена е по делото декларация вх.№ 1436/21.05.2018г. на Б.Н.Д., видно от която последният като директор и член на Управителния съвет на предприятието „Т.с. и в.“, е приел съществуващия бизнес – план от 2018г., гласуван от УС на 18.12.2017г. и одобрен от заместник министъра на транспорта със Заповед № ПД – 123/28.05.2018г.

По делото е изготвена съдебна компютърно – техническа експертиза, видно от заключението на която е, че: 1). В дружеството „Т.с. и в.“ е налице и се използва техническа компютъризирана електронна система, т.нар. деловодна програма. Дружеството използва уеб версия на АИС за документооборот, а достъпът се осъществява чрез браузер през НТТР протокол. Системата е разработена специално за нуждите на ДП „Т.с. и в.“ и разполага със сървър, който се намира локално в предприятието. В тази деловодна система се въвеждат всички документи – входящи и изходящи, 2).

При въвеждане на документ в системата същият се описва, като оригиналът му се сканира и запазва на сървъра, 3). Номер на документ може да се въвежда и ръчно, като номерът е към текуща дата. Датата на сканиране и прикачване на документ не може да се променя ръчно. При ръчно въвеждане на номер на документ и прикачване на друга датата на документа и двете дати остават да се пазят от системата. В деловодната система на дружеството съществува запис с вх.№ 1436/21.05.2018г..Номера е създаден автоматично на 21.05.2018г. Декларацията е сканирана и прикачена към системата на същата дата. Съществува сканирано копие на документа, което е запазено в системата, 4). В съдебно заседание експертът инж.Боджакова е посочила, прикачвания документ не може да се прикачи със задна дата. Възможно е ръчно да се вземем номер на документ, но не е възможно документ създаден към последващата дата да се прикачи към номер от предходна дата.

Фактическият състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ, посочен като основание за прекратяване трудовия договор на ищцата, включва кумулативно следните елементи: да е налице сключен договор за управление, с който се цели постигане на определен стопански резултат, като без значение е формата на собственост на капитала – държавна, общинска или частна; лицето, чието трудово правоотношение се прекратява да заема ръководна длъжност в предприятието – да му е възложено ръководство на трудовия процес; правото да е упражнено от работодателя не по – късно от 9 месеца след сключването на договора за управление и по конкретно – не по – късно от 9 месеца от реалното започване на осъществяване на функциите по договора от управителя. Съдебната практика приема и че е необходимо с договора за управление да са поставени конкретни бизнес задачи за изпълнение от управителя, с оглед постигане на приета и одобрена от собственика бизнес програма, както и че правото на уволнение по чл. 328, ал.

2 КТ може да бъде упражнено от управителя еднократно – подборът по отношение на завареното ръководство е предоставен на новия управител еднократно. Доказателствената тежест за установяване наличието на тези предпоставки се носи от ответника – работодател.

4

По наведените във въззивната жалба възражения досежно законосъобразността на оспореното уволнение, относно които е ограничен съдебния контрол по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът намира следното:

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото е установено наличието на сключен Договор за възлагане на управлението на ответното дружество срещу възнаграждение, сключен на 16.05.2018г., с който дейността по управление на ДП „Т.с. и в.“ е възложена на Б.Н.Д.. В практиката на ВКС се приема, че в основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ се включва изискването да е сключен договор за възлагане управлението на предприятие, като съдържанието на договора за управление се определя свободно от страните, които са ограничени само от императивните разпоредби на закона. Това е граждански договор, с който собственикът на едно предприятие (или негов представител), възлага на друго лице управлението на предприятието, с оглед да бъде постигната определена стопанска цел. Тълкуването на правната норма на чл. 328, ал. 2 КТ сочи, че трябва да е налице договор за управление, което изисква надлежна форма, поемане на права и задължения и други договорености, уредени в самия договор за управление. Право да приложи специфичното по цел уволнително основание на чл. 328, ал. 2 КТ има управителят (директорът), с когото е сключен договор за възлагане на управлението и е достатъчно да се установи, че има сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на управител, задължаващ се срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат, респективно следва да е налице или договор с нов управител или нов договор - за нов период и задачи, сключен със същия управител (в този смисъл решение № 351/31.10.2013 г. по гр. д. № 2188/2013 г. на ВКС, ІV Г. О. Г. К.). В случая въззивният съд приема, че при доказателствена тежест за ответника по делото са ангажирани доказателства за валидно сключен договор за управление на 16.05.2018 г., с който дейността по управление на ДП „Т.с. и в.“ е възложена на лицето Б.Н.Д..