Решение № 303 от 11.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Смолян, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500228 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

Смолянският окръжен съд е сезиран с допустимата въззивна жалба с вх. № 2266/30.03.2023 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) – МВР – гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46,депозирана чрез пълномощника главен юрисконсулт М.Х. срещу решение №129/14.03.2023година, постановено по гр.д.

№1231/2022година съгласно описа на Смолянския районен съд, с което е осъдена да заплати на Д. Р. Г., ЕГН**********, с адрес гр.З., ул.“С.С.“ №7,ул.“С.С.“ №7 ,1 979.13 лева допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от 11.10.2019г. до 30.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 01.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата, 258.28 лева- обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.01.2020г. до 01.12.2022г ., 218,40 лева –левовата равностойност на храна и ободряващи напитки за периода 01.08.2020г. до 31.07.2020г., ведно със законната лихва върху сумата за левовата равностойност за храна и ободряващи напитки, считано от 01.12.2022г. до изплащането й, 59.25 лева – лихвата за забава върху дължимата сума за равностойност на храна и ободряващи напитки за положен труд в часовия диапазон 22:00 - 6:00 часа за процесния период от 01.09.2019г. до 30.11.2022г., както и разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, а по сметка на районен съд- Смолян държавна такса върху уважените искове в размер на 179.17 лева, както и разноски за вещо лице по назначената съдебно1 счетоводна експертиза в размер на 150 лева.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ал.1 ГПК,тъй като съобщението, че решението е изготвено и може да бъде обжалвано страната е получила на 15.03.2023година, от активно легитимирана страна имаща право на въззивна жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№3060 от 09.05.2023година от Д. Р. Г.,депозиран чрез адв.М. О., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

С въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя за да постанови този краен правен резултат първоинстанционният съд е изложил мотиви, съдържащи вътрешно противоречие. От една страна – за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота в действащия, а от друга – за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР. Направено е и оплакване, че наред с горните мотиви съдът се е позовал на неотносимата към конкретния спор разпоредба на чл.67, ал.З от ЗДСл, според която минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.При тези мотиви, съдът е приел за доказан по основание главния иск за заплащане на нощен труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен.

Развива оплакване, че в разглеждания случай съдът е прибягнал до аналогия на закона съгласно чл.46, ал.2, изр. първо от Закона за нормативните актове, регламентиращ,че за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Според жалбоподателя направените от районния съд правни изводи са неправилни и формирани в резултат на неправилно прилагане на материалния закон. За трите групи служители в МВР(по чл.142, ал.1 от ЗМВР) една и съща правна материя: възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията, статута, правата, задълженията, работното време, почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата, социалното сдружаване и др. е регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР, Закона за държавния служител(ЗДСл) и Кодекса на труда(КТ), т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само, към правоотношенията с конкретните правни субекти. По аргумент от чл.142, ал.2 вр. ал.1, т.1 от ЗМВР страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Развива оплакване, че статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово 2 законодателство. Нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане, към нормите на Кодекса на труда- че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми, като напр. съгл. л.50а, ал.2 от ЗДСл относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ, т.е. Глава седма, раздел II КТ; чл.63 от ЗДСл постановява, че ползването на отпуски от държавните служители става при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162-167а КТ; чл.180, ал.1-4 от ЗМВР също препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.88, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по КТ и др. Според жалбоподателя ЗМВР е специален нормативен акт регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Непълнотата в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положен от него нощен труд като работещ на 12-часови смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. В тази връзка установява ,че е постановено Тълкувателно решение №1/2020г. от 15.03.2023г. на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС, постановено по тълкувателно дело №1/2020г., с което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи НЕ СА ПРИЛОЖИМИ разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ( в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Основавайки се на законовата делегация на чл.187, ал.9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба №8121з[1]776/2016г.; Наредба №8121з36/2020г.; Наредба №8121з-1174/2020г.; Наредба №8121 з[1]1353/2020г. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 3

24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза е, че нощния труд, който ищеца е полагал е 8 часа. Съгласно неправилно приложената от съда норма на чл.9, ал.2 от НСОРЗ „При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за по дневно отчитане на работното време за съответното работно място“. Същата е приложима за труда, положен от служители и работници, чиито статут е уреден в Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Регламентираната в КТ продължителност на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. В тази хипотеза, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилага разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. За служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд (арг.чл. 187, ал. 1 и ал.З от ЗМВР).Развива довод,че различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл. 143, ал.2 от КТ извънредния труд е изрично забранен и не може да надвишава 150ч. годишно в хипотезите на чл.144 от КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа натримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези нормидо 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно. Според жалбоподателя тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват.

Намира ,че първоинстанционният съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон. Приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо към извънреден труд. Неправилността на решението по главния иск счита ,че влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Намира че неоснователно и необосновано първоинстанционния 4 съд в обжалвания съдебен акт е приел за основателна и доказана претенцията на ищеца за заплащане на левовата равностойност на неосигурена безплатна предпазна храна и ободряващи напитки за периода 01.08.2019г. до 31.07.2020г., която е уважена в претендирания от ищеца размер от 218.40лева, установен от заключението на вещото лице, съставляваща левовата равностойност на безплатна храна и ободряващи напитки за периода от 01.08.2019г. до 31.07.2020г., ведно със законната лихва върху сумата за левовата равностойност за храна и ободряващи напитки, считано от 01.12.2022г. до изплащането й, както и сумата в размер на 59.25лева, представляваща лихва за забава върху дължимата сума за равностойност на храна и ободряващи напитки за положен труд в часовия диапазон 22.00 – 6.00 часа за процесния период от 01.09.2019г. до 30.11.2022г. Развива оплакване, че първоинстанционния съд при уважаване на иска в тази му част не е отчел изложените от ответника твърдения в отговора на исковата молба, относно недоказаност на исковата претенция по чл.181 ал.З от ЗМВР, тъй като съгласно разпоредбата на чл.183, ал.З, изр. Първо от ЗМВР(редакция ДВ бр.97 от 2017г.) за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда на служителите се осигурява безплатна храна. Счита ,че тази безплатна храна е и с целево предназначение и самия закон, към момента на редакцията му не предвижда заплащането й в натура. Налице е съществена разлика между безплатната храна по ал.1 па чл.181 от ЗМВР и предпазната храна по ал.З от същата разпоредба. Първата представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, докато предпазната храна по ал.З е с целево предназначение и ако не е предоставена, към момента ,същата губи своя смисъл. Поради това счита ,че не следва да бъде изплащана нейната равностойност и съответно ЗМВР не предвижда такава възможност. Законодателен подход в противен смисъл е въведен едва с чл.181 ал.З от ЗМВР (редакция д.в.бр.60/2020г. в сила от 01.08.2020г.)и в изпълнение на законовата разпоредба след тази дата ищецът е получавал левовата равностойност на полагащата се безплатна храна и ободряващи напитки. Счита ,че обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правно-релевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилността на решението по главния иск намира ,че влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД. Моли на основание чл.271 от ГПК окръжният съд да отмени изцяло решение №129/14.03.223г., постановено по гр.д.№1231/2022г. по описа на районен съд - Смолян по мотиви подробно изложени в настоящата въззивна жалба, като незаконосъобразно и необосновано и вместо него да постанови отхвърляне на исковите претенции, предявени от ищеца .