Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11101 от 08.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42044/2025
Вид
Решение № 11101
Подписан
08.06.2026
Състав
ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 11101 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110142044 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 вр.с чл. 415, ал. 1 и чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 260470/30.07.2025 г. на „АПС ББ ЕООД, ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление: ГР. СОФИЯ, БУЛ.Б 81 В, АП.3, представлявано от ПВ и ХМ, чрез юрк. П Ц срещу А. В. П, ЕГН **********, гр. СОФИЯ, Ж.К. ЗОНА Б-5, БЛ. 8, ВХ.

А, ЕТ. 1, АП. 3, със съдебен адрес: гр. СОФИЯ, бул. ХБ № 48, чрез адвокат Л. Г., особен представител, с която е предявен положителен установителен иск по чл.422 от ГПК вр.чл.79, ал. 1 връзка чл. 240 и чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите 1189,88 евро, равностойност на 2327.20 лева (общ размер), от които 511,29 евро, равностойност на 1000 лева – главница по Договор за паричен заем; сумата от 34,51 евро, равностойност на 67.49 лева договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем; сумата от 273,08 евро, равностойност на 534.09 лева, представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „СК“ ООД, сумата от 210,40 евро, равностойност на 411.51 лв., дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, сумата от 160,60 евро, равностойност на 314.11 лева, законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, присъдени със заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 18879/2025 г. на СРС, 120 състав.

В исковата молба се твърди, че на 07.01.2020 година ответницата е сключила Договор за потребителски кредит № 386333 със „СК“ ООД, по силата на който е получила сумата от 1000 лева, срещу което се съгласила да върне 3 броя вноски по 493.00 лева в срок до 07.04.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.8 %.

Сочи, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че кредитополучателят ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „СК“ ООД да уведомява кредотополучателя чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за 1 получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Твърди, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора.

Ищецът твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г., „СК“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника на цесионера „АПС ББ ЕООД, като вземането срещу ответника по настоящото производство е индивидуализирано в приложената към настоящата искова молба извадка от Приложение № 1 към договора за цесия, приложена със заличени лични, съгласно ЗЗЛД. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията, поети от ответника, ищецът е потърсил съдействие по реда на чл. 410 от ГПК от съда, като заявлението му било уважено и била издадена заповед.

Поради връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 2 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя за предявяване на установителен иск за установяване на вземането по заповедта, което обуславяло правния интерес от образуване на настоящото производство. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявения иск, като неоснователен. Сочи, че липсват доказателства, че твърдените суми са получени от заемателя, както и че уведомителното писмо за цесията е връчено на заемателя и той знае за нея. Прави възражение за нищожност на договора за кредит. Сочи, че клаузите за фиксиран годишен лихвен процент – т. 3.7 и ГПР в т.3.5. са нищожни, тъй като се касае за много висок процент за ГПР и за фиксиран годишен лихвен процент. Счита, че няма данни по делото за налично електронно изявление на ответника относно кредита, както и че е посочен електронен адрес от същия, на който да получи електронните изявления на кредитора по реда на чл. 10 от ЗЕДЕУУ. Прави възражение за погасяване на вземането с тригодишна давност. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № № 18879/2025 г. на СРС, I ГО, 120-ти състав, в полза на ищеца е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, като заявлението е депозирано на 31.03.2025 г. С оглед на това, че заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск по реда на чл. 415 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че вземането произтича от Договор за паричен заем „К“ № 386333 от 07.01.2020 г., сключен между длъжника и "СК" ООД, по който се предоставя заем в размер на 1000 лв. с размер на месечна погасителна вноска от 355.83 лв., годишен процент на разходите по договора в размер на 47.8 %, фиксиран годишен процент от 40.05 %, дата на първо плащане 07.02.2020 г. и обща сума за плащане в размер на 1067.49 лв.

Съгласно чл. 6.1. от Договора за паричен заем заемателят се е задължил в срок от три дни от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение при условия, определени в Общите условия – поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Съгласно чл.

6.2. при неизпълнение на т.6.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 411.51 лева, която се начислява автоматично от Заемодателя и с подписването на процесния 2 договор за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. При активиране на клаузата на чл. 6.2. от Договора сумата за връщане с начислена неустойка възлиза на 1479.00 лв.

Представени са Общи условия на „СК“ ООД за заеми „К“ в сила от 08.03.2019 г. в чл.

2, ал. 2 от Общите условия изрично е уговорено, че договорът се сключва по реда и условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) под формата на електронен документ, съгласно ЗЕДЕУУ или въз основа на писмен договор за потребителски заем на хартиен носител при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит. В чл. 33 е уговорено какво обезпечение изисква кредитодателя и по какъв ред се предоставя. Съгласно алинея 1 от посочения текст на ОУ към процесния договор е уговорено, че когато това е предвидено за съответния продукт за обезпечаване изпълнението на договора за заем при сключване на индивидуалния договор страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения: т.1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната (МРЗ); в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е поне 4 пъти МРЗ за страната; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период, считано от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на 2 пъти общата сума за заплащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихви. Съгласно алинея втора на същия текст, заемодателят си запазва правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключването на договор за азем, докато не бъде предоставено искано обезпечение или да откаже сключване на договор за заем при непредставяне на исканото обезпечение.

В чл. 37, ал. 3 от ОУ е уговорена неустойка при непредоставено, но поискано обезпечение, което да е годно, според заемодателя, като неустойката се индивидуализира в договора за заем.

Представени са и Тарифа за таксите и разходите, събирани от „СК“ ООД от неговите клиенти във връзка с предоставяните от дружеството заеми „К“ чрез интернет; Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 21.07.2022 г. между „АПС ББ ООД и „СК“ ООД; Пълномощно от „СК“ ООД в полза на „АПС ББ ЕООД с правата да уведомява длъжниците, описани в Приложение № 1 от 21.07.2021 г. към Договора за продажба на вземания от 21.07.2021 г. Посочените документи са приложени по заповедното производство, приложено към настоящото дело.

Към исковата молба са приложени Уведомление за цесия до ответницата, Разписка за извършено плащане от 07.01.2020 г. с получател ответницата за сумата от 1000 лв.; Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 21.07.2022 г. между „АПС ББ ООД и „СК“ ООД; Пълномощно от „СК“ ООД в полза на „АПС ББ ЕООД с правата да уведомява длъжниците, описани в Приложение № 1 от 21.07.2021 г. към Договора за продажба на вземания от 21.07.2021 г.; Договор за паричен заем „К“ № 386333 от 07.01.2020 г., сключен между длъжника и "СК" ООД; Лог файл по договор за паричен заем № 386333; Общи условия на „СК“ ООД за заеми „К“ в сила от 08.03.2019 г.; Тарифа за таксите и разходите, събирани от „СК“ ООД от неговите клиенти във връзка с предоставяните от дружеството заеми „К“ чрез интернет.

3

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В тежест на ищеца е в настоящото производство да докаже чрез пълно и главно доказване на валидно сключен Договор за потребителски кредит № 386333 между ответника и праводателя на ищеца; реално предаване на заемната сума от праводателя на ищеца на ответника и нейния размер; спиране или прекъсване на давностния срок; валидно сключен договор за прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит от праводателя на ищеца на последния, за което ответника е валидно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както и всички останали положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си.

Ответникът оспорва исковите претенции, в това число, че договорът за кредит е валиден, оспорва го като нищожен, както и че сумата по кредита е реално получена от заемополучателя. От събраните по делото доказателства липсват каквито и да било данни, че процесните вземания, претендирани от ответника, са били включени в предмета на договора за прехвърляне на вземания, сключен между „СК“ ООД, като прехвърлител от една страна, и ищцовото дружество, като приобретател, от друга, и че са валидно прехвърлени на ищеца, тъй като липсва списък с прехвърлените вземания – описания в Договора за цесия „Приложение 1“. Видно от представените документи с исковата молба и по заповедното производство, че Пълномощното, дадено от „СК“ ООД в полза на „АПС ББ ЕООД е с права да уведомява длъжниците, описани в Приложение № 1 от 21.07.2021 г. към Договора за продажба на вземания от 21.07.2021 г., а Договорът за прехвърляне на вземания от „СК“ ООД на ищеца е от 21.07.2022 г. Представени са извлечения от документи, приложени на листи 35-37 от делото, които са нечетливи, неясни и съдът не ги кредитира и обсъжда, тъй като не са подписани, няма данни за автора и съдържанието им, нито за времето на тяхното съставяне. От представения Лог файл по договор за паричен заем № 386333 (л.32-34 от делото) също не може да се направи обоснован извод, че се касае за процесния договор, тъй като съдът не притежава специални знания да установи от посоченото извлечение от кого е създаден, подписан ли е електронно, от кого.