Решение № 525 от 27.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Бургас, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20242120201956 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „Билмар 1963“ ЕООД с ЕИК: 205476941, чрез управителя – Н. С., с посочен съдебен адрес: **********************против Наказателно постановление № 1305F721214/02.11.2023 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредбата).

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се посочва, че са допуснати процесуални нарушения, както и че се касае за маловажен случай. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

За административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Чолакова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.

2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 29.03.2024 г. (л. 26), а жалбата е депозирана на 10.04.2024 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

На 15.08.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № F721214 за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец АПРИЛ 2023 г. Мястото на подаване на декларация Образец 1 за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас в гр.Бургас, ул.

„Александровска” № 26, ет.1.

Декларация Образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ, следва да се 1 подаде, както следва -до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Декларацията е била подадена на 16.06.2023 г.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., на основание чл. 355, ал. 1 от КСО наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., а АУАН съставен от компетентен орган.

Въпреки това съдът счита, че в случая НП е незаконосъобразно. Това е така, доколкото задължението на осигурителя да подава декларация Образец № 1 е регламентирано в чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата, която е относима за осигурителите - декларация Образец № 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ, следва да се подаде: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Нито в АУАН, нито в НП, е посочено лицето (или лицата), за което се твърди, че не е подадена Декларация Образец 1. Името на лицето безспорно е елемент от фактическия състав на нарушението.

Непосочването на името на лицето, за което не е подадена декларацията възпрепятства възможността на наказвания субект да се защити, доколкото той е поставен в невъзможност да представя доказателства дали тази декларация е била подадена в срок, или не. Изобщо не може да бъде преценено дали е следвало да бъде подавана декларация. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда различни срокове за подаване на декларацията, като след като в АУАН и НП не е посочено име (или имена), не може да се установи кой от сроковете е приложим за това лице.

Чрез посочването на конкретните лица, за които се твърди, че осигурителят е следвало да подаде декларацията, ще стане ясно защо се приема, че задължението е следвало да бъде изпълнено именно до 25.05.2023 г. Трябвало е да се посочи до коя дата е било начислено или изплатено съответното възнаграждение, като в тежест на жалбоподателя остава да преценя за коя от двете хипотези на Наредбата се говори в АУАН и НП.

В горепосочения смисъл са и Решение № 2480 от 09.04.2024 г., постановено по КНАХД № 24 по описа за 2024г. на Административен съд- гр. Бургас и Решение № 341 от 27.06.2014 г., постановено по КНАХД № 518 по описа за 2014г. на Административен съд- гр. Плевен.

В горният смисъл е и най-актуалната практика на касационната инстанция –

Решение № 4520/14.06.2024 г. по к.н.а.х.д. № 781/2024 г. на АдмС-Бургас, където изрично се приема, че : „ .. В наказателното постановление не посочено за кои, подлежащи на осигуряване лица задълженото лице (работодателят) не е декларирало необходимите данни. Нарушението е от категорията на съществените, защото накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере въз основа на какви конкретни факти е ангажирана административно наказателната му отговорност. Наред с това, настоящият състав намира, че наказващият орган е издал наказателното постановление, без да сочи въз основа на какви факти приема, че датата на нарушението е 26.06.2023г. В нормата на чл.4, ал.1, т.1, буква „а“ от Наредба №Н-13/17.12.2019г. на МФ е предвидено, че декларация образец №1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП за всеки календарен месец при наличие на две отделни хипотези: 1) до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; 2) при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. От текста на НП се установява, че наказващият орган не е изследвал въпросът кога е начислено и изплатено възнаграждението на осигурените лица. Тоест липсва посочване в коя хипотеза се приема, че е осъществено нарушението, като липсват и факти въз основа на които да се прецени коя от тях е налице в случая. Изложените в наказателното постановление факти не са достатъчни, за да бъде упражнено ефективно правото на защита и да бъде извършена преценка за съставомерност на деянието по чл. 355, ал. 1 от КСО…“ 2

С оглед горното съдът счита, че НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за присъждането им, но не е ангажирал никакви доказателства за реално сторени разноски, поради което и искането за присъждането им следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1305-F721214/02.11.2023 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на „Билмар 1963“ ЕООД с ЕИК:

205476941 е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Билмар 1963“ ЕООД с ЕИК: 205476941 за присъждане на разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3