Решение № 11959 от 29.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11959 гр. София, 29.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20221110120651 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу В. К. Х. искове с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 71,70 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ,,,,,. ,,,, ведно със законната лихва от датата на подаване за заявлението по чл. 410 ГПК – 09.09.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 20,20 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 22.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 52576/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на страницата на ищеца, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото, с който прави възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за 1 продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В разглеждания случай с оглед изявленията на ответника в отговора на исковата молба безспорно между страните е, че същият е бил клиент на топлинна енергия, респ. безспорно е наличието на облигационно правоотношение между страните за доставяне на топлинна енергия в процесния имот през исковия период. Не се спори и относно размера на претендираните за процесния период вземания, поради което и тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото.

Основният спорен по делото въпрос е дали е налице погасяване на вземанията на ищеца по давност с оглед своевременно наведеното в този смисъл възражение от ответника.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от 09.09.2021 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен и разглежданият иск. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 09.09.2021 г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от действалите за процесния период общи условия /одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение давността за претендираното вземане – за м. декември 2017 г., започва да тече от 15.02.2018 г., като тригодишният период изтича на 15.02.2021 г. Следва да бъде отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно давността за процесното задължение, което е за 2 периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. изтича на 25.04.2021 г. При това положение се налага извод, че същото е погасено по давност, тъй като заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 09.09.2021 г., от който момент се счита подадена и исковата молба, с което се прекъсва давността за вземанията. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, поради което предявеният иск за сумата от 71,70 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед неоснователността на главния иск и предвид разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, неоснователна се явява и акцесорната претенция за сумата в размер на 20,20 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 22.07.2021 г., поради което и предявеният от ищеца иск за посоченото вземане също следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, но поради липса на данни и искане за такива, разноски не следва да му бъдат присъждани.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ,,,,, със седалище и адрес на управление гр. София, ,,,,, срещу В. К. Х., с ЕГН ********** и с адрес гр. София, ,,,,,. 18, искове с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че В. К. Х., с ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ,,,,, сумата в размер на 71,70 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ,,,,,. ,,,, ведно със законната лихва от 09.09.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 20,20 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 22.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № № 52576/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Бруната“ ООД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3