Определение № 614 от 11.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 614 гр. Перник, 11.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. П.

Членове:

КРИСТИАН Б. П.

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. П. Въззивно гражданско дело № 20261700500466 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 285/30.12.2025 г. по гр.д. № 275/2025 г. Районен съд гр. Радомир е отхвърлил предявения от Д. С. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу С. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Г.И.Л., с ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 14.01.2023 г., с който П.К.Л., с ЕГН: ********** се е задължил да сключи окончателен договор с ищцата Д. С. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** за прехвърляне на 4/6 ид. ч. от неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. Стефаново, общ.

Радомир, обл. Перник, целият с площ от 3000 кв. м, ведно с 4/6 ид. ч. от построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м, състояща се от три стаи, коридор и мазе, при граници на имота: улица, наследници на С.И., К.Г.Ч. и блок на ТКЗС.

С решението съдът се е произнесъл и относно разноските в производството.

В срок е постъпила въззивна жалба от Д. С. Г., чрез адв. И. Т., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение, като се твърди, че същото е неправилно, необосновано, немотивирано и постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се твърдения, че районният съд не е обсъдил в съвкупност всички налични по делото доказателства. За неправилно се сочи приетото от съда, че е налице липса на волеизявление относно съществените условия на договора сключен между страните, както и, че ищцата не била установила тези съществени елементи, като се излагат подробни доводи в тази насока. Анализират се свидетелските показания на свидетелите С.Т. и Е.З.. На следващо място с въззивната жалба се правят оплаквания относно доклада на съда по чл. 146 от ГПК като се твърди, че същият е непълен и не отговаря на изискванията по 1 закон. Допълва, че съдът е изготвил проект на доклад и същият е обявен за окончателен. Отбелязва, че проектът на доклад по делото съдържа указания, какво следва да установи ищцата, но не съдържа правна квалификация на насрещните възражения на ответниците, а именно за нищожност на процесния договор. Отбелязва, че не е направена правна квалификация на възраженията и разпределение на доказателствената тежест във връзка със същите. В продължение твърди, че съдът не е указал на страните за кои от твърдените факти страните не следва да сочат доказателства. С въззивната жалба се прави оплакване, че неправилно районният съд не е приложил разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД като не е изследвал действителната воля на страните по процесния договор. Навеждат се твърдения, че първата инстанция, в нарушение на съдопроизводствените правила приема, че „свидетелските показания са недопустими на осн. чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК“. Като следващо нарушение на съдопроизводствените правила от страна на районния съд се сочи обстоятелството, че в решението си съдът изцяло възприема изводите по допуснатата СПЕ в частта относно връзката на лист едно и лист две от процесния предварителен договор.

Излагат са подробни съображения въз основа на които се твърди, че Районен съд Радомир не е изложил мотиви относно направени от ищцовата страна възражения. В конкретика сочи, че заключението на вещото лице Колев е компроментирано, доколкото същото вещо лице е изготвило заключение по същите въпроси, за същия документ в друго производство, като уточнява, че и това заключение е било оспорено.

Изразява се съмнение относно безпристрастността на назначения експерт, като излага подробни доводи в подкрепа на направеното твърдение. Жалбоподателят твърди, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на първоинстанционния съд. Сочи, че от една страна съдът изрично приема, че авторството на волеизявлението на обещателя по предварителния договор може да бъде установено ако се докаже, че текстът на първата и втора страница представлява неразделна част от договора и че същият е подписан в неговата цялост, но същевременно отказва да допусне и да обсъди доказателства насочени именно към установяване на тази връзка между подписа и съдържанието на документа. Намира, че е налице нарушение на принципите за състезателност и равенство на страните, тъй като пъроинстанционният съд не е допуснал доказателства, които са били своевременно поискани и процесуално допустими, като същите са били насочени към доказване на факт, изрично посочен като релевантен от съда. На следващо място се твърди, че е налице противоречие с установената практика на ВКС по отношение на подпис под част от документ, като допълва, че според практиката на ВКС подписът под част от писмен документ не води автоматично до липса на договорно съгласие или недействителност, когато от доказателствата по делото може да се установи, че страната е възприела документа като едно цяло и е постигнато съгласие по съществените елементи. Въз основа на подробно изложени съображения се твърди, че посочените в жалбата нарушения, в тяхната съвкупност, са довели до реално ограничаване правото на защита на ищцата.

Моли се съда за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. С въззивната жалба се правят доказателствени искания, а именно:

1. Въззивния съд да извърши ново докладване на делото, като отстрани допуснатите от първоинстаннионния съд съществени процесуални нарушения, като след извършване на нов доклад по делото да се даде възможност на въззивника да предприеме съответните процесуални действия във връзка с доклада на съда.

2

2. Въззивния съд да допусне събиране на доказателства, недопуснати от Районен съд - Радомир поради процесуални нарушения, описани в настоящата въззивна жалба, като допусне до разпит един свидетел, при режим на довеждане пред въззивната инстанция, който да установи следните обстоятелства: съдържанието и елементите на предварителния договор, сключен между страните; че предварителният договор от 14.01.2023 г. е бил подписан от обещателя П.К.Л. като единен документ; че при подписването обещателят е бил запознат със съдържанието на всички страници на договора и ги е възприел като неразделна част от него: че не е налице воля на обещателя да ограничи подписа си само до отделна част от документа.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна – С. С.

С., чрез адв. И. Д., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди, че постановеното от първата инстанция решение е правилно, законосъобразно, валидно и допустимо. Счита, че доводите, изложени във въззивната жалба са по същество на спора и същите до голяма степен преповтарят изложеното в исковата молба, като същевременно не сочат конкретна неправилност на съдебното решение. Намира, че решаващият съд е постановил акта си след като е взел становище по всички факти, обстоятелства, твърдения и всички доказателствени искания на ищцата. Допълва, че съдът е извършил правилна и логична преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че предварителният договор е неавтентичен, а искът неоснователен. Правят се твърдения, че в защита на своята теза въззивният жалбоподател цитира във въззивната жалба несъществуваща съдебна практика. За преклудирано и недопустимо се сочи искането за изслушване на свидетел, като счита, че не са налице условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Допълва, че видно от лъжесвидетелските показания, не е имало други лица когато въззивницата била дала процесните 5000 лева на дядо си. Допълва, че от 2019 г. и към датата на подписване на предварителния договор, банковата карта на обещателя, по която се изплащала и неговата пенсия е била у въззивницата и уточнява, че едва след неговата смърт тя е изтеглила наличните по неговата сметка средства без да уведоми останалите наследници за това. По отношение на направените с въззивната жалба оплаквания досежно заключението на вещото лице Емил Колев, сочи същите за несъстоятелни и уточнява, че именно въззивницата е посочила това вещо лице в състава на тройната експертиза и именно тя е поставила въпросите по нея. За несъстоятелни се сочат и доводите, изложени във въззивната жалба, относно доклада на съда, като сочи, че в хода на делото са проведени 12 ОСЗ, като в нито едно ищцата или нейните процесуални представители не са изразили възражение по доклада и не са поискали допълване на протоколите. Счита, че макар искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да се разглежда по граждански ред, то това не дава право на въззивницата да се служи с неистински документ. Допълва, че тези действия от страна на въззивницата и нейните процесуални представители следва да се преследват от прокуратурата и да бъдат санкционирани от съда. Въз основа на изложените съображения се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на първата инстанция да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от Г.И.Л., чрез адв. М.И., с който същата се оспорва изцяло, а атакуваното решение се сочи за правилно, изчерпателно и съобразено с материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения въз основа на които се твърди, че направените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни. Твърди, че в конкретния случай ищцата няма как да 3 докаже наличието на валиден предварителен договор, тъй като първият лист от същия, който съдържа съществените елементи на сделката, не е подписан от продавача. На следващо място сочи, че цитирана във въззивната жалба съдебна практика не кореспондира с реално постановени актове, като намира, че това освен че е неетично, нарушава и принципите на добросъвестност при упражняване на процесуалните права на въззивния жалбоподател. За неоснователно се сочи и възражението по отношение на вещото лице и допълва, че експертите изготвят заключенията си като излагат своите наблюдения, резултатите от тези наблюдения, опита си и формалната логика. В тази връзка сочи, че твърденията на въззивницата и нейният процесуален представител са не просто малко вероятни, а невъзможни. Намира решението на Районен съд Радомир за правилно, както и, че същото е постановено въз основа на събраните по делото доказателства и извършен правилен анализ от страна на съда. По изложените съображения се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. По отношение на направените с въззивната жалба доказателствени искания, изразява становище, че категорично се противопоставя на същите. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима /подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването/ и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба е направено оплакване, че Районен съд – Радомир не е изпълнил задълженията си при спазване разпоредбата на чл. 146 ГПК и като се запозна с материалите по делото, настоящият състав на съда намери, че направеното искане е неоснователно. С определение № 416 от 03.07.2023 г. Районен съд – Радомир е изготвил проект на доклад по делото, определил е правната квалификация на иска и е указал на ищцата „че следва да установи следните обстоятелства: валидно сключен предварителен договор по смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че предметът на договора е прехвърляне на право на собственост върху съществуващ и понастоящем, конкретно определен обект, настъпилия падеж, че ищцата е изправна страна по договора, т. е. изпълнила е поетите по него задължения по предварителния договор, както и че към датата на приключване на съдебното дирене са налице условията за валидното прехвърляне на имота, в това число, че ответниците са собственици на същия“. В съдебно заседание, обективирано в протокол от 11.06.2025 г. страните са изразили становище по проекта на доклад по делото като адв. Б., в качеството й на процесуален представител на ищцата, е заявила същият да бъде обявен за окончателен по делото. Съдът, след като е изслушал становищата на страните е обявил за окончателен проекта на доклад, обективиран в определение от 03.07.2023 г., с допълненията и измененията направени с протокол от 11.06.2025 г. На следващо място следва да се отбележи, че не може въззиният жалбоподател да оспорва решението на съда по аргумент, че е нарушено правото на 4 ответната страна. Правото да се иска отмяна е предоставено само на страната, която е засегната от това нарушение. За въззивника не съществува правен интерес да оспорва решението на това основание /в този смисъл решение № 241 от 30.04.2025 г. на ВКС/.