Решение № 10592 от 03.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10592 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110156921 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от *************** против И. С.

Н., с която на основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 ГПК са предявени обективно съединени осъдителни искове, както следва: за сумата от 1673,26 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до тоблоснабден имот, находящ се в ***************, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 259,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2021г. до 28.08.2023 г., сумата от 50,99 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,49 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2020 г. до 28.08.2023 г.

В исковата молба ищецът *************** твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника- настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***************. Тъй като заявлението 1 било отхвърлено поради липса на настоящ адрес на лицето на територията на страната, на ищеца били дадени указания, че може да предяви осъдителни искове за вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от *************** на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от *************** на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с ***************. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че собственик на имота е бил наследодателя на ответника, поради което първия е бил потребител на топлинна енергия. Отделно от предходното се поддържа, че вземанията на ищеца са периодични, поради което и на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Ето защо, към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, вземанията на ищеца са погасени по давност. Претендира се възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - *************** изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 288452 в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и 2 топла вода и талони за отчет.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен нотариален акт за собственост върху жилища, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 190, том III, нот.дело № 590/1984г. от 10.02.1984г. се установява, че за собственици на имота, находящ се в *************** са признати *************** Н.а и ***************

По делото е представен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 181, том XXVI, дело № 4352/1987 г., от който се установява, че един от горепосочените собственици – п.И.ова Н.а се е разпоредила със собствената си ½ ид.ч. от процесния недвижим имот в полза на дъщеря си Ц.С.а С..

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че Ц.С.а с.е починала на 06.04.2014 г. като е оставила един наследник по закон – нейн брат и настоящ ответник. От същото удостоверение се установява, че другия собственик на имота – *************** е дъщеря на ***************.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че *************** е починала на 08.12.2013 г., като единствен неин наследник по закон е настоящия ответник.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата 01.05.2020 г.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените общи фактури през исковия период.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лицепомагач във връзка с отчетена топлинна енергия, талон за отчет, както и сертификат за одобрение на уредите за ДР на ТЕ.

По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като обективно и компетентно дадени.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че през исковия период за имота е разпределяна ТЕ за отопление от щранг-лира и от сградна инсталация, а за БГВ по норма разход за един потребител. Съгласно заключението, през исковия период начислените от ищцовото дружество суми са 3 съгласно действащите към момента нормативни документи. Вещото лице е констатирало още, че технологичните разходи в АС са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. От представените свидетелства за метрологичен контрол вещото лице е установило, че общия топломер е преминавал метрологични проверки, относими към процесния период.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 1724,25 лева – главница, в т.ч. сумата от 50,99 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 270,75 лева – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 11,49 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и 4 доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.

В конкретния случай, от събраните по делото писмени доказателства – нотариални актове и удостоверения за наследници безспорно се установява, че ответникът И. С. Н. е единствен наследник по закон на починалите титуляри на правото на собственост. По силата на наследствено правоприемство ответникът се легитимира като единствен собственик на процесния недвижим имот. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия, съответно дали се обитава от наследника има значение единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.

Следва да се отбележи, че нормата на чл.48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.60 ЗН от открИ.ето на наследството по смисъла на чл.1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В тежест на ответника на основание чл.154 ГПК е да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства, каквито са отказът от наследство, или приемането на наследството по опис и пр. /в този смисъл е решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г., III г.о. на ВКС /. В конкретния случай това не е сторено.