Решение № 1739 от 16.08.2019, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е

№1739

Град

Пловдив, 16.08.2019 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА

ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1276 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на С.Д.Д.,

ЕГН **********, с адрес ***, против отказ на гл. архитект на Община Родопи, обективиран в писмо изх.№ 9412-175#18/

27.03.2018 г. да регистрира въвеждането в експлоатация на завършени строежи в УПИ I-17- жил.застр., масив 18, местност „Живака“, землище на с.Беласица по заявление с вх.№ 9412-175#17 от 21.03.2018 г.

С жалбата и в съдебно заседание, чрез адв. К. се твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. Твърди, че със заявлението е представена цялата строителна документация за строежа.

Приложен е и окончателен доклад на лицето, упражняващо функциите на технически ръководител на обекта към момента на завършване на строежа. Приложено е и удостоверение за вписване в регистъра на водовземните съоръжения за подземни води на съоръжения за задоволяване на собствените потребности на гражданите № 307 от 10.04.2018 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. Счита, че са налице всички предпоставки за издаване на исканата регистрация и въвеждане на посочените в заявлението строежи в експлоатация. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – главен архитект на Община Родопи, чрез процесуалния си представител адв. Н., намира жалбата за неоснователна и иска същата да бъде оставена без уважение поради законосъобразност на оспорения отказ. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура-Пловдив, уведомена за производството по делото по реда на чл.16 ал.1 т.3 от АПК, не встъпва в процеса.

Административен съд Пловдив в настоящият си състав намира, че жалбата е подадена от лице, които е адресат на постановения изричен отказ, чиито права и законни интереси пряко се засягат от него. Съдът намира също така, че жалбата е подадена в срок, предвид обстоятелството, че по делото не е представено доказателство за връчването на отказа на жалбоподателя, а жалбата е подадена на 12.04.2018 г. чрез административния орган.

Допълнително от административния орган е представена жалба, адресирана до съда от 30.04.2018 г. /л.351 и сл./ против мълчалив отказ на гр. архитект на община Родопи да преразгледа отговора в писмото от 27.03.2018 г., с което отказва да регистрира въвеждането в експлоатация на завършен строеж в УПИI-17 – жил.застр., масив 18, местност Живака, землище на с. Белащица по заявление на жалбоподателя.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

За да издаде оспорения отказ, административният орган е приел, че предзставените документи за регистриране и въвеждане в експлоатация на обект: „ Жилищна сграда и допълващо застрояване – зимна градина в УПИ-I- 17 – жилищно застрояване, масив 18, местност „Живака“, землище с.Белащица, община Родопи, не съответстват на изискванията на чл.177, ал.1 от ЗУТ, както и са налице препятстващи факти, посочени в чл.178, ал.3 от ЗУТ и чл.19а, ал.4 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни срокове за изпълнени стротелни и монтажни работиу съоръжения и строителни обекти. Според административния орган:

1. Обектът не е изпълнен съгласно одобрените проекти от 18.06.2010 г. и 14.10.2011 г. от главния архитект на Община Родопи, обл. Пловдив, и скица-виза № 56 от 19.03.2010 г, издадена от Община Родопи; 2. По част ВиК – проектът е одобрен на база разрешително на „В и К“ ЕООД изх.№ 400 от 15.04.2010 г. и предварителен договор № 16 от 21.04.2010 г., които не са изпълнени; не е довършена процедурата за сондажен кладенец в Байсейнова дирекция „Източнобеломорски район“; не е представен проект за външен довеждащ водопровод съгласно забележката на „В и К“ ЕООД, отбелязани в т.5, т.6 и т.7 от РС № 220/ 28.06.2010 г.; 3. По част „Вертикална планировка“ е посочено, че не е изпълнен одобреният проект на 18.06.2010 г.; 4.

Липсва документ от АГКК Пловдив за изпълнение на изискванията по чл.54а, ал.2 от ЗКИР, с което е нарушен чл.19а, ал.4 във връзка с ал.3, т.8 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

Посочва се в отказа, че в УПИ-I- 17 – жилищно застрояване, масив 18, местност „Живака“, землище с.Белащица, община Родопи, е констатиранонезаконно строителство на ограда, за която е издадена заповед № 652 от 05.09.2019 г. на кмета на община Родопи, влязла в законна сила. Според гл.архитект оградата е изградена не по регулационната граница на имота, а ивън нея в терен общинска собственост, с което е нарушена скица – виза № 56 от 19.03.2010 г., издадена от община Родопи, обл. Пловдив. Посочено е още, че з незаконен строеж, представляващ басейн е издадена заповед № 599 от 26.08.2014 г. на кмета на общена Родопи за премахването му. Посочва се, че и двата незаконни обекта не са премахнати.

Поради това на основание чл.177, ал.1 от ЗУТ и чл.178, ал.3 от ЗУТ, както и на основание чл.19б, ал.1 и чл.19в, ал.1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, е постановен процесният отказ.

Във връзка с преценката за основателността на жалбата, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

С разрешение за строеж № 220/ 28.06.2010 г. , презаверено на 14.10.2011 г. и разрешение за строеж № 380/ 04.11.2011 г., издадени от главния архитект на Община Родопи е разрешено изграждането на обект „жилищна сграда – ЗП 284,58 кв.м.; РЗП – 488,76 кв.м. в УПИ -I- 17 – жилищно застрояване, масив 18, местност „Живака“, землище с.Белащица“, както и изграждането на обект „допълващо застрояване – зимна градина – ЗП – 66,55 кв.м. в същото УПИ.

Със заявление от 21.03.2018 г. от жалбоподателя е поискано регистриране и въвеждане в експлоатация на процесните два строежа, за които са издадени горните две разрешения за строеж, съответно издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Представени са и съответните документи към заявлението, изброени подробно в същото – л.10 /гръб/, л.11 и л.12 по делото

По делото са представени от жалбоподателя: удостоверение № 307/ 10.04.2018 г. за вписване в регистъра на водовземните съоръжения за подземни води на съоръжения за задоволяване на собствените потребности на гражданите, издадено от директора на Басейнова дирекция ИБР; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 2004 г., скица на поземен имот № 15-446797 от 03.07.2018 г., издадена от СГКК – Пловдив.

По делото се изслуша съдебно-техническа експертиза с в.л. Р.Н., която е оспорена от страните и която не се кредитира от съда, тъй като на една част от въпросите вещото лице не е било некомпетентно, но е направило заключение.

Изслушана е повторна съдебно-техническа комплексна експертиза с в.л. архитект и в.л.инженер. Вещите лица установяват, че при издаването на обжалвания отказ не е извършвана проверка на място от административния орган и не са съставяне констативпри протоколи. Констатира се, че за РС № 220/ 28.06.2010 г., презаверено на 14.10.2011 г. за обект : „Жилищна сграда“ е съставян през 2014 г. констативен акт № 73 от 20.03.2014 г. за строеж: „пречиствателно съоръжение“. За извършеното строителство в УПИ I – 17 (имот № 018142), мас.18, местн.

„Живака“, землище на с. Белащица са издавани: констативен протокол от 19.02.2014 г. за извършено строителство в имот № 018142 и УПИ I – 17, мас.18 местн. „Варниците“, землище на с.Белащица; констативен акт № 74/ 20.03.3014 г. за строеж: „сондаж“ и констативен акт № 728 203.2014 г. за строеж „Басейн“, в които местността също е отбелязана „Варниците“.

Според вещите лица комплектуваните документи по заявление за регистриране на строежите от 21.03.2018 г. не позволяват регистрирането им и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация поради: липса на проект за външен водопровод, разрешение за строежа му, строителна документация за изпълнението му и окончателен договор с екплоатационното дружество „В и К“ ЕООД, както и документ от АГКК, че е изпълнено изискването по чл.175, ал.5 от ЗУТ.

В заключението вещото лице строителен инженер е посочило, че поместените в кориците на дилото документи, както и удостоверението за вписване в регистъра на водовземните съоръжения за подземни води на съоръжения за задоволяване на собствените потребности на гражданите не дават основание да се приеме, че е завършена процедурата по осигуряването на сградата с вода, както и че няма данни за осигуряване на строежа с вода за противопожарни нужди. Вещото лице - архитект прови извод, че по делото няма данни за представен документ от АГКК за изпълнение на изискванията по чл. 175, ал. 5 от ЗУТ и чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за двата строежа, както и че представената скица от 03.07.2018 г. е одобрена със заповед № РД-18-127 / 22.12.2016 г., като към м. март 2018 г. е имало действаща кадастрална карта на с. Белащица, в която е отразена само жилищната сграда, записана с идентификатор *** със застроена площ 295 кв.м.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Пловдив, като извърши по реда на чл.

168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Писмото, предмет на настоящото производство, съдържа властническо волеизявление на главния архитект на Община Родопи да не издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежи от пета категория и по съществото си съставлява отказ за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, поради което и съдържа белезите на индивидуален административен акт – отказ за издаване на акт по чл. 21, ал. 3 от АПК, който подлежи на съдебен контрол – чл. 128, ал. 1, т.

1 от АПК.

Оспорваният отказ е издаден от главния архитект на Община Родопи във връзка с негови правомощия по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 19а, ал. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 година. Съгласно цитираните разпоредби именно на главния архитект, като издал разрешението за строеж, е възложена и процедурата по регистриране и въвеждане в експлоатация на строежите от пета категория, каквито са процесните. Въз основа на това се приема, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което не е налице отменително основание по чл.

146, т. 1 от АПК.

Оспорваният отказ е в изискваната от чл. 19б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/31.07.2003 година писмена форма. Но актът няма необходимото съдържание, изисквано от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК.

Съгласно чл. 19б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/31.07.2003 година органът, издал разрешението за строеж, в 7-дневен срок от постъпване на искането, след извършване на проверка на комплектованите документите по чл. 19а, ал. 3 и ал. 4 отказва издаване на удостоверение с мотивиран писмен отказ.

Разглежданият в настоящото производство отказ съдържа фактически основания за неговото постановяване, но само такива, които са посочени като основания в самия закон .посочените в т. 1 и т. 2 на оспореното писмо мотиви. Освен това същите касаят единствено заявения за регистрация строеж, представляващ жилищна сграда, макар да е посочено в отказ, че се касае за един обект – жилищна сграда и допълващо застрояване. Безспорно е по делото, че със заявлението се иска въвежане в експлоатация на два строежа – жилищна сграда и допълващо застрояване - зимна градина, за което, каза се по-горе са издадени две самостоятелни разрешения за строеж. От страна на административния орган няма каквито и да било конкретни мотиви за несъответстве с изискванията на закона на заявения строеж, представляващ допълващо застрояване – зимна градина. В този смисъл актът не съдържа нито фактически, нито правни правни основания за постановяването му в частта относно допълващото застрояване (чл. 59, ал. 2, т.