Решение № 2985 от 02.07.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2985

Пазарджик, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ХРИСТОВ КАЦАРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА административно дело № 20247150701160 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.284 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба на Н. Н. А., с [ЕГН], изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора Пазарджик срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, с която е предявен иск за заплащане на сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 28.11.2023г. до 06.12.2023г. неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдание, унижение, чувство за малоценност, безсъние, нервност и чувство за отхвърленост от правосъдната система, във връзка с изпълнението на Заповед №Л-1289/28.11.2023г. на Началника на Затвора - Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за 7 дни“, потвърдена със Заповед №Л-5335/18.12.2023г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София. Изложени са съображения, че заповедта не е подлежала на съдебен контрол, в нарушение на правото на Европейския съюз, лишаващо го от правосъдие и справедлив съдебен процес. Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Така предявеният иск се поддържа от ищеца и назначения му особен представител в проведените по делото съдебни заседания. Молят съда да уважи иска изцяло. Подробни съображения по същество са изложени в писмена защита.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказана, и моли да бъде отхвърлена. Съображения по същество излага в писмения отговор на исковата молба и в представените писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик взема становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените и приети по делото, и неоспорени писмени доказателства се установява, че ищецът Н. Н. А. изтърпява наказание „доживотен затвор“ за престъпление по чл.116 от НК по влязла в сила Присъда №78 от 12.04.2010г. по НОХД №112/2009г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с начало на наказанието - 24.01.2007г., като в Затвора Пазарджик е постъпил на 14.04.2014г.

Със Заповед №Л-1289/28.11.2023г. на Началника на Затвора Пазарджик, на основание чл.101, т.2, във връзка с чл.102 от ЗИНЗС, във връзка с чл.105 ал.1 от ЗИНЗС на ищеца Н. Н. А. е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за 7 дни“ за нарушение на разпоредбите на чл.96, т.2 и т.3, във връзка с чл.100 ал.1, ал.2, т.1, 2 и 5 от ЗИНЗС затова, че на 22.11.2023г. е нарушил установения ред, като умишлено е повредил имущество на затвора - отвъртял е ключа на лампата за банята.

Заповедта е обжалвана от осъдения на доживотен затвор Н. Н. А. пред Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София в предвидения в закона 7-дневен срок.

Със Заповед №Л-5335/18.12.2023г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, на основание чл.110 ал.5, т.2 от ЗИНЗС е отхвърлена жалбата с вх.№Ж-1070/11.12.2023г. от лишения от свобода Н. Н. А. срещу Заповед №Л-1289/28.11.2023г. на Началника на Затвора-Пазарджик, с която на основание чл.101, т.2, във връзка с чл.102 от ЗИНЗС, във връзка с чл.105 ал.1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от седем дни“ за извършено нарушение на чл.96, т.2 и т.3, във връзка с чл.100 ал.1, ал.2, т.1, 2 и 5 от ЗИНЗС и е потвърдена Заповед №Л-1289/28.11.2023г. на Началника на Затвора - Пазарджик.

Няма данни по делото, а и твърдения от страна на ищеца, да е подал жалба до съда срещу Заповед №Л-5335/18.12.2023г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София и да я е оспорил по съдебен ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е предявен от процесуално легитимирано лице – лишен от свобода, който твърди, че по време на пребиваването си, за времето от 28.11.2023г. до 06.12.2023г., в Затвора - Пазарджик е претърпял неимуществени вреди - болки, страдание, унижение, чувство за малоценност, безсъние, нервност и чувство за отхвърленост от правосъдната система, вследствие изпълнението на Заповед №Л-1289/28.11.2023г. на Началника на Затвора – Пазарджик и наложеното му с нея дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за 7 дни“.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл.205 от АПК, във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.

Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество - неоснователен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Съгласно ал.5 на разпоредбата в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Фактическият състав на обезвредата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС включва три елемента: 1. нарушение на чл.3 от ЗИНЗС; 2. настъпили вреди за ищеца; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл.284 ал.5, във връзка с ал.2 от ЗИНЗС.

В нормата на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната, това основно право е регламентирано в разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е обективна. Държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са виновно причинени.

Задължение на органите и длъжностните лица е, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве, и зачитане на правата и достойнството на лишените от свобода (чл.2, т.3 от ЗИНЗС). Според ЕСПЧ, държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.

Предвид горното и във връзка с изложените от ищеца твърдения за причинени му болки, страдания и неудобства от изпълнението на заповедта и наложеното му дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за 7 дни“, съдът счита следното:

В разглеждания случай не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС по предвидения специален ред, поради което искът срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София се явява изцяло неоснователен.

Незаконосъобразността на акта, действието или бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретния случай това не е налице - от доказателствата по делото, се налага изводът, че не са налице незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица при Затвора Пазарджик. На обезщетение подлежат действително настъпили вреди, които са и в пряка причинна връзка с отменен незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията.

В случая заповедта за дисциплинарно наказание е издадена по съответния регламентиран законов ред и от съответното длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗИНЗС. Дисциплинарно наказаният не е бил съгласен със заповедта и я е обжалвал по указания законен ред, съгласно чл.110 от ЗИНЗС, а именно пред Главния директор на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", като има съответно произнасяне. В заповедта изрично е посочено, че е издадена след изслушване на лицето, съгласно чл.105 ал.1 от ЗИНЗС, като заповедта е мотивирана и ясна, видно от съдържанието й. В случая настоящият съдебен състав не е компетентен, по реда на косвен съдебен контрол, да се произнася по нейната законосъобразност.

Разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС сочи, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като съгласно ал.2 от тази разпоредба, за нарушения на ал.1 се смята поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. По делото не се събраха доказателства, ищецът Н. Н. А. да е поставен в неблагоприятни условия при налагането и при изпълнението на наложеното му дисциплинарно наказание, или пък спрямо него да са проявени действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото му достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Освен това почистването на помещенията за общо ползване и поддържане на чистотата и хигиената в съответния район на затвора предполага умерена физическа дейност. Не се доказа по делото тази дейност да включва тежка физическа работа или такава, която да е непосилна за ищеца, и която е могла да увреди здравето му.

Не се доказва по делото по отношение на ищеца да е проявено грубо и унизително държане, или да са извършени някакви незаконосъобразни действия от страна на длъжностни лица при Затвора Пазарджик във връзка с изпълнението на наложеното му дисциплинарно наказание.

От изложеното по-горе, както и от събраните доказателства, не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно действие от страна на длъжностни лица при Затвора Пазарджик, довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват да са произтекли вреди от незаконосъобразни действия или бездействия.