Решение № 256 от 12.07.2024, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Гражданско дело 1318/2023
- Вид
- Решение № 256
- Подписан
- 12.07.2024
- В сила
- 12.07.2024
- Състав
- ДИАНА РОЗАЛИНОВА ХУБЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 256 гр. Севлиево, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Д. Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от Д. Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20234230101318 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК 000694959 като правоприемник на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД /от 14.07.2022 г. последното с наименование „Кей Би Си Банк България” ЕАД, което се влива на 10.04.2023 г. в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК 000694959/, е предявил срещу Т. Д. М., искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съедини искове по чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, с която искова молба се прави искане да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 96,66 лева - редовно падежирали главници на 20.08.2022 г. вкл. и 11 057,97 лева - предсрочно изискуема главница с датата на настъпване 25.08.2022 г.; сумата 53,96 лева редовна възнаградителна лихва за периода от 20.07.2022 г. до 24.08.2022 г. вкл.; сумата 0,56 лева - обезщетение за забава върху редовно падежирали главници, начислено за периода от 20.08.2022 г. до 24.08.2022 г. вкл.; сумата 110,58 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница, начислено за периода от 25.08.2022 г. до 29.09.2022 г. вкл.; сумата 176,34 лева – изискуема лихва, за периода 20.02.2020 г. до 18.05.2020 г. вкл; сумата 60 лева разноски по уведомление за предсрочна изискуемост чрез, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 1
30.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 568/03.10.2022 г. по ч. гр.д. № 1057/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
В исковата молба се твърди, че с Договор за потребителски кредит № 1703152081796835 от 24.03.2017 г. „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД /правоприемник на което е „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД/ предоставило на Т. Д. М. - кредитополучател и длъжник, банков кредит в размер на 20 630 лева, като кредитът бил изцяло усвоен. С Анекс № 1 от 19.05.2020 г., към договора за банков кредит били договорени облекчени условия за издължаване му.
Съгласно договора, кредитополучателят се задължил да го издължава в срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Договора за потребителски кредит от 24.03.2017 г. В чл. 9.2. от Договора било предвидено, че Банката има право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по Договора суми, начислената лихва (евентуална Наказателна надбавка) и комисионните за предсрочно изискуеми поради настъпил случай на неизпълнение - неплащане на основание чл. 8.1. от Договора. Съгласно чл. 9.2 във връзка с чл. 8 от Анекс №1 от 19.05.2020 г. страните се съгласили да изменят Договора за кредит в частта „Случаи на неизпълнение”, като считано от датата на подписване на Анекса, по смисъла на Договора за кредит и последващите анекси към него, за Случай на неизпълнение ще се счита всеки един от посочените случаи, един от които е именно - неплащане на основание чл. 8.1 - кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска за повече от 31 дни.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 9.3. от Договора за кредит и Анекс № 1, Банката имала право да предприеме всички предвидени в закона способи за събиране на вземанията, без да е длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото и/или задължените лица, срещу които насочва изпълнението.
Твърди се, че към датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК по кредита имало неплатени общо 4 /четири/ броя погасителни вноски с падеж: 20.05.2022 г., 20.06.2022 г., 20.07.2022 г., 20.08.2022 г., съгласно Извлечение от счетоводните книги от 30.09.2022 г. Общият размер на задължението било в размер на 11 556.07 лева. Поради неизпълнението на 2 поетите задължения „РАЙФАЙЗЕН (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД /преобразувано чрез вливане в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД/ обявила кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомила писмено кредитополучателя Т. Д.
М. с Уведомление за предсрочна изискуемост на цялото задължение с изх.№ H3X-001-40S59 от 29.07.2022 г., връчено по реда на чл. 46 от ГПК на член от домакинството - Станислава Пенкова Мачева (снаха), чрез ЧСИ Звезделина Василева, peг. №734, като изрично се посочва, че същото се считало за връчено на 25.08.2022 г.
С оглед на горното обстоятелство, било подадено заявление до Районен съд - Севлиево и съответно били издадени заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
В заключение се прави искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните суми, обективирани в издадената заповед за изпълнение.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал.1 от ГПК, са: ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в първото открито съдебно заседание по делото е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл.
238 от ГПК.
3
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 от ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 от ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № 1703152081796835 от 24.03.2017 г., погасителен план, анекс към договора и погасителен план към анекса, писмо за обявяване на предсрочна изискуемост, може да се направи извод, че искът е вероятно основателен.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Доказателства за извършване на такива са представени за държавна такса в размер на 231,12 лева и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и държавна такса в размер на 231,12 лева и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК, че Т. Д.
М., с ЕГН **********, с адрес: *********** дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК 000694959 и със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 89Б /като правоприемник на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, с ЕИК 831558413/, следните суми:
96,66 лева - редовно падежирали главници на 20.08.2022 г. вкл. и 11 057,97 лева - предсрочно изискуема главница с датата на настъпване 25.08.2022 г.; сумата 53,96 лева - редовна възнаградителна лихва за периода от 20.07.2022 г. до 24.08.2022 г. вкл.; сумата 0,56 лева - обезщетение за забава върху редовно падежирали главници, начислено за периода от 20.08.2022 г. до 24.08.2022 г.
4 вкл.; сумата 110,58 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница, начислено за периода от 25.08.2022 г. до 29.09.2022 г. вкл.; сумата 176,34 лева – изискуема лихва, за периода 20.02.2020 г. до 18.05.2020 г. вкл; сумата 60 лева разноски по уведомление за предсрочна изискуемост чрез, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 568/03.10.2022 г. по ч. гр.д. № 1057/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
ОСЪЖДА Т. Д. М., с ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК 000694959 /като правоприемник на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, с ЕИК 831558413/, сумата от общо 612,24 лева, представляващи съдебноделоводни разноски, от които: сумата от 331,12 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция и сумата от 281,12 лева, представляваща разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 1057/2022 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Габрово в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 5