Определение № 45 от 23.01.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. Габрово, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20234200500488 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г. С. - К., против разпореждане от 01.12.2023 г. постановено по ч. гр. д. № 1858/2023 г. от Габровския районен съд, в частта, в която е отхвърлено частично заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Т. Т. И. за присъждане на 23, 31 лв. – договорно възнаграждение за периода от 05.04.2023 г. до 05.10.2023 г.; 80 лв. – неплатено възнаграждение за закупен и използван пакет Фаст дължимо до 10.04.2023 г.; 80 лв. – неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси, дължима до 10.04.2023 г.; 30 лв. непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането до 20.04.2023 г., 100 лв. Такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни; 32, 40 лв. – законна лихва за периода от 06.04.2023 г. до 05.10.2023 г.; 7, 41 лв. законна лихва за периода от 05.10.2023 г. до 28.11.2023 г. и съответно съразмерно отхвърлени разноски по делото.

Излага се, че неправилно съдът не е издал заповед за вземанията за договорно възнаграждение в размер на 23, 31 лв. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесния договор е недействителен, като по него следва да се дължи само чистата незаплатена главница, отхвърляйки всички останали заявени вземания. Излага се, че заповедният съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, за което цитира и съдебна практика. С промените в процесуалния закон от 2019 г. е дадено правомощие на съда само да извърши преценка дали искането се основава на неравноправни клаузи, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката на валидността на сделката поради нарушение на закона или на добрите нрави.

1

Излага се становище, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършена именно такава преценка. Излагат се подробни доводи относно действителността на договора и спазването на законовите разпоредби на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК. Подробно се излагат мотиви за законосъобразност на определеното ГПР, както и възнаградителната лихва. Съдът може да обяви дадена договорна клауза за недействителна или неравноправна, но няма правомощие да решава спора по същество, като прогласи даден договор за недействителен, на основания, за чиято преценка е необходимо исково производство, равенство между страните, съобразно разпределението на доказателствената тежест, за установяване и доказване на спорните факти. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение на всички вземания на жалбоподателя, претенидрани със заявлението по чл. 410 от ГПК.

Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. Т. И. , за сумата от 513, 31 лв. главница по договор за потребителски кредит

№

40016171259/20.03.2023г., от която 200 лв. главница по договора; 23, 31 лв. – договорно възнаграждение за периода от 05.04.2023 г. до 05.10.2023 г.; 80 лв.

– неплатено възнаграждение за закупен и използван пакет Фаст дължимо до 10.04.2023 г.; 80 лв. – неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси, дължима до 10.04.2023 г.; 30 лв. непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането до 20.04.2023 г., 100 лв. Такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни;

32, 40 лв. – законна лихва за периода от 06.04.2023 г. до 05.10.2023 г.; 7, 41 лв. законна лихва за периода от 05.10.2023 г. до 28.11.2023 г.

Първоинстанционният съд е приел, че освен за главницата, заявлението следва да се отхвърли в останалата му част, тъй като са налице основанията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави, основава се на неравноправни клаузи в договора сключен с потребител или е налице основания за това. По отношение на претендираните възнаграждения по допълнителни пакети е приел, че с уговорките по тях , кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона и същите са нищожни, като противоречащи на императивни изисквания на закона, като същите противоречат и на исканията на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, за което е изложил подробни доводи.

Възнагражденията за допълнителни услуги не са включени в посоченото 2

ГПР, което е равно на лихвата по договора, поради което кредитополучателя е въведен в заблуждение за действителния размер на ГПР и същият е по – висок от предвидения в чл. 19 от ЗПК, което води до нищожност на клаузите на осн. чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Приел е и че са нищожно и уговорките за заплащане на такси разходи за събиране на вземането, като противоречащи на чл. 33, ал. от ЗПК.

Настоящият състав на съда намира, че действително първоинстанционният съд, няма правомощие в заповедното производство да се произнесе по валидността на договора относно неговата форма, без да даде възможност на заявителя да вземе становище по този въпрос, като представи договора по начина, по който е подписан от страните. Такава преценка и не е извършена от първоинстанционния съд.

Настоящият състав намира, че доколкото процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва да се произнесе по същество на направеното искане.

В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същите се явяват нищожни поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Съгласно чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК кредиторът, при предоставяне потребителски кредит, не може да договаря условия, при които, освен обявената договорна лихва, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя.

Услугата „Фаст“, която се определя като приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не става ясно от приложения договор каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и иима ли друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.

По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за 3 допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за педоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При главница на кредита от 200 лв. такси „Фаст“ и „Флекси“ е в размер на 160 лв. Видно е, че така направената уговорка за заплащане на таксите за допълнителни пакети, изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на близо 50 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.

Следва да се посочи, че видно от представения договор, тези такси не са отразени в посоченото ГПР по договора, с което се заобикаля изискването на чл. 19 от ЗПК, което води до извода за сключване на договора в противоречие със закона.

Претендираната със заявлението такси за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на забраната, въведена с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като разширява отговорността на потребителя при допусната забава.

Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга.

Предвид гореизложеното не следва да се издава заповед за изпълнение на парично заявление по чл. 410 от ГПК на заявителя, настоящ жалбоподател, „Профи Кредит България“ ЕООД против длъжника Т. Т. И., поради обстоятелството, че искането на жалбоподателя се основава на неравноправни клаузи и такива противоречащи на закона.

Поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции, разпореждането на Габровския районен съд в частта, в която е отказано издаването на заповед за изпълнение, следва да бъде потвърдено, като правилно.

Воден от гореизложенто, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 01.12.2023 г. постановено по ч. гр. д.

№ 1858/2023 г. от Габровския районен съд, в частта, в която съдът е отхвърлил частично искането „Профи Кредит България“ ЕООД по предявено заявление по чл. 410 от ГПК против Т. Т. И. , ЕГН **********.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5