Определение № 389 от 26.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 389 гр. Благоевград, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500297 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 2545/11.2.2026 година, подадена от „Профи Кредит ***“, ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. “***“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез юрк. Е.С.К. против Разпореждане № 2439/17.12.2025 година, постановено по ч.гр.дело № 1917/2025 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

В жалбата се твърди, че с обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ ***“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК против длъжника Д. В. Г. и длъжника В. Д. В. за следните суми: - договорна лихва – 3861,77 лева, дължима за периода от 5.6.2015 година до 5.3.2018 година и – законна лихва – 3041,14 лева, дължима за периода от 5.3.2018 година до 4.12.2015 година, ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателното погасяване на задължението.

Жалбоподателят твърди, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Твърди се, че заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави.

Твърди се от жалбоподателя, че процесния договор за потребителски кредит не съдържа неравноправни клаузи. Твърди се, че заповедният съд не е направил задълбочен анализ на кумулативните критерии за неравноправна клауза, тъй като същите не се съдържат в клаузите на договора за потребителски кредит.

Жалбоподателят описва, че преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия договор за кредит. Твърди се, че ответникът е декларирал, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Сочи се, че е бил изготвен и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на 1 ответника, ведно с Договора за потребителски кредит. Твърди се, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания.

Жалбоподателят сочи, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Сочи се, че в чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който не може да бъде по - висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, а според ал.5, клаузи, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. Според § 13 от ПЗР на ЗИДЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, а само за тези, сключени след тази дата. С изменението на Закона за потребителския кредит, в сила от 23.07.2014 год., се въведе максимален размер на годишния процент на разходите, изразяващ общите разходи по кредита (включващи в себе си лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид) и който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република ***, което е 50%. Твърди се, че съдът не може да ограничава размерът на годишния процент на разходите до 35-40 процента, каквото правомощие за разширително тълкуване на императивни правни норми или за дописване на изключения към тях се сочи, че не е дадено на нито един държавен съд.

Твърди се от жалбоподателя, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република ***. Сочи се, че в договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника.

Твърди се в жалбата, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението и досежно лихвата за забава и се сочи, че същата не представлява неравноправна клауза. Сочи се, че не е налице анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на отпуснатата парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение. Поради това кредиторът на основание чл. 33 от ЗПК и общите условия е начислил и претендира обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху просроченото плащане за периода, посочен в заявлението.

С оглед на доводите в жалбата се иска от въззивния съд да отмени Разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 1917/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Гоце Делчев, Гражданска колегия, в частта, в която се отхвърля заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ ***” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д. В. Г. и В.

Д. В., като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваните вземания за договорна лихва в размер на 3 861.77 лева, дължимо от 05.06.2015 г. до 05.03.2018 г.; законна лихва в размер на 3 041.14 лева, дължима от 05.03.2018 г. до 04.12.2025 г., ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателното погасяване на задължението, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Прави се искане за пресъждане на сторените от дружеството-заявител за настоящото частно въззивно производство разноски в размер на заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

При горното съдът за да се произнесе съобрази следното:

Разглежданата частната жалба е допустима - подадена е по реда на чл. 413 от ГПК, от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения от закона 2 срок.

Същата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, при следните аргументи:

С Разпореждане № 2439/17.12.2025 година, постановено по ч.гр.дело № 1917/2025 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев, заповедният съд е отхвърлил заявлението на „ПРПОФИ КРЕДИТ ***“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „***” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 - заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. В. Г., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Якоруда, ул. „***“ № 23, общ. Якоруда, обл. Благоевград и В. Д. В., ЕГН **********, настоящ адрес: с. Стряма, ул.

„***“ № 22, общ. Раковски, обл. Пловдив, за следните суми: - сумата 3 861.77 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.06.2015г. - 05.03.2018г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 05.12.2025 г. - сумата 3 041.14 лв., представляваща законна лихва за периода 05.03.2018г. - 04.12.2025г.; - сумата от 447,35 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 230,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 100,00 лв. – за подготовка на документи и 117,35 лв. за заплатена държавна такса.

Заповедният съд е приел и се установява, че заявителят е основавал искането си за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от сключения между кредитора и Д. В. Г., ЕГН **********, като клиент и В. Д. В., ЕГН **********, като солидарен длъжник, от една страна и „Профи Кредит ***” ЕООД, от друга страна - Договор за револвиращ заем № 5005198910 от 21.10.2013 година.

Установява се, че договорната заемна сума е уговорена и предадена в размер на 2950,00 лева лева.

Твърденията в заявлението са, че падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 05.03.2018 г. и размерът на кредита е изискуем в пълен размер, както следва: неплатено договорно възнаграждение 3861,77 лева, дължимо за периода от 05.06.2015 г. до 05.03.2018 г.; лихви за забава – 0 лева за периода от 06.11.2014 г. (дата на изпадане в забава) до 05.03.2018 г.; законна лихва в размер на 3041.14 лева, дължима от 05.03.2018 г. датата на изтичане на погасителния план до 27.02.2024 г. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Твърди се в заявлението, че за периода 13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП.

Видно от съдържанието на договора, е че с него уговорено връщане на заемната сума на вноски – 48 броя погасителните вноски – всяка в размер на 397,50 лева, при ГПР 110,66 % и годишен лихвен процент 76,89 % при размер на заема 5000 лева, а при заем 2950 лева – ГПР е 106,55 %, а вноската 199,12 лева (отново 48бр.).

Установява се, че след оставяне на заявлението без движение с Разпореждане № 2364/9.12.2025 година, заявителят е депозирал уточнителна молба, с която е посочил размера на платеното по договора – така се установява, че се твърди от заемната сума длъжникът да е върнал по договора за заем общо сума в размер на 3221.28 лева. Кредиторът признава с уточнителната молба, че с тази сума са били платени 3182.48 лева, съгласно задължението по погасителен план (15 пълни вноски) и е налице частично плащане в размер на 195.68 лева има по 17-тата вноска.

Пак с уточнителната молба и от сравнение с погасителния план представен като приложение към договора със заявлението се установява, че са били начислявани и плащани и лихви за просрочие.

При данните в заявлението, твърденията на заявителя – кредитор в уточнителната молба и представените писмени доказателства – договорът за потребителски кредит – районният съд е отхвърлил заявлението с разсъждения и изводи, че договорът, на който 3 заявителят основава вземането си е потребителски и е нищожен, заради което не му се дължат уговорените в него лихви, а само чистата стойност на договора, която не е заявена за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Следва да се посочи, че неоснователни са оплакванията в жалбата, че заповедният съд не може да извършва в това /заповедно/ производство проверка относно неравноправността на клаузите в потребителския договор. Жалбоподателят сочи изменения на закона от 2014 година, без да държи сметка и съобразява императива на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Извън измененията на ГПК от 2019 година, по аргумент от чл.4, §3 от ДФЕС националния съдия е длъжен да остави неприложена национална правна норма, която противоречи на правото на ЕС и в този смисъл заради примата на правото на ЕС е длъжен и да съобразява тълкувателната практика на Съда на ЕС, който в поредица от решения – в това число и по сходни казуси със заявител – настоящия жалбоподател е дал отговор на въпроса дали заповедния съд прави проверка за наличие на неравноправни клаузи. В този смисъл именно и по дело C-170/21 - Решение на Съда (девети състав) от 30 юни 2022 г.

(преюдициално запитване от Софийски районен съд — ***) — Профи Кредит *** ЕООД/T.И.T. (Преюдициално запитване — Директива 93/13/ЕИО — Потребителски кредит — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Член 6, параграф 1 — Служебна проверка — Отказ да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в случай на претенция, основана на неравноправна клауза — Последици, свързани с неравноправния характер на договорна клауза — Право на възстановяване — Принципи на равностойност и ефективност — Служебно прихващане), OB C 318, 22.8.2022 г., стр. 12—13, с което е постановено, че: „Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — предвид обстоятелството че длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В тази хипотеза съдът може да отхвърли частично това заявление, при условие че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посоченият съд следва да провери. 2) Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че макар тази разпоредба да задължава националния съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, да изведе всички последици, които съгласно националното право произтичат от констатирането на неравноправния характер на клауза в договор за потребителски кредит, сключен между потребител и продавач или доставчик, за да се увери, че потребителят не е обвързан от тази клауза, посочената разпоредба по принцип не задължава този съд служебно да извърши прихващане между плащането, направено въз основа на посочената клауза, и останалата дължима сума по договора, при условие обаче че са спазени принципите на равностойност и ефективност. 3) Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора, този съд следва да остави без приложение практиката на висшестоящ съд, която е в обратен смисъл.“.