Определение № 2706 от 08.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2706 гр. Пловдив, 08.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502627 по описа за 2024 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 чрез пълномощника си Е. С. К. против Разпореждане от 09.09.2024г. постановено по ч. гр. д.№ 13365/ 2024г. по описа на ПРС –І бр. с., с което е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжника П. Д. В., ЕГН:

**********. По изложени съображения в жалбата се иска отмяна на обжалвания акт на заповедния съд и постановяване издаване на ЗИ по чл.410 ГПК и за посочените претендирани вземания от заявителя.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със Заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на ЗИ против длъжника П. Д. В., произтичащи от сключен ДПК № 400011431936 от 16.08.2022г., по който са претендирани за изпълнение парични задължения на потребителя, с претендирани суми: в размер на 4411,84 лв- главница , 1 763,27лв - договорно възнаграждение за периода 15.04.2023г – 09.05.2024г, сумата 690,25 лв – лихва за забава за периода 16.10.2022г09.05.2024г, неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1610,98 лв, неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2618,04 лв, 30 лв – такси за извънсъдебно събиране на вземането по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислено на 30.03.2023г., както и 500 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислено на 15.07.2023г., ведно със законната лихва в размер на 322.09 лв, считано 09.05.2024г. – датата на предсрочната изискуемост до 29.07.2024г.

1

Заявлението е уважено за част от размера на претендираната главница в размер на 3 390,84 лв, ведно със законната лихва от 30.07.2024г., лихвата за забава в размер на 690,25 лв, както и законната лихва в размер на 322.09 лв, считано 09.05.2024г. – датата на предсрочната изискуемост до 29.07.2024г.

С частната жалба разпореждането на заповедният съд се обжалва в частта само относно неприсъденото претендирано договорно възнаграждение в размер на 1 763,27 лв за 15.04.2023г – 09.05.2024г.

С обжалваната част на разпореждането от заповедния съд в проверката по чл.411, ал.2, т.3 ГПК е констатирано наличието на отрицателното условие, при което не се издава заповед за изпълнение, а именно – искането да се основава на обоснована вероятност за неравноправна клауза по представения ДПК . В правомощията на заповедният съд е извършването на служебна проверка по реда на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, в съответствие с множество съдебна практика на настоящия въззивен съд, постановена във връзка с изискванията на Директива 2005/ 29/ЕО, Директива 93/13/ЕО. Посочената съдебна практика на ОС- Габрово / Определения от 09.05.2019г по ч.гр.д.№ 145/2019г. и такова от 21.05.2019г по ч.гр.д.№ 171/ 2019г./ от частния жалбоподател е неактуална, доколкото са постановени преди изменението на разпоредбата на чл.411, ал.1, в ред. й ДВ, бр.100 от 20.12.2019г /. Неотносими са развитите доводи в частната жалба относно характера на акцесорните вземания / договорно възнаграждение и законна лихва/, с оглед приложение на правната последица на чл.23 ЗПК при установена обоснована вероятност за недействителност или недействителност на изследван договор за потребителски кредит.

В настоящия случай е мотивирано, че клаузите на договора, уговарящи такси и възнаграждение за посочените услуги Фаст и Флекси, такси за извънсъдебно събиране на вземането при предоставена заемна сума са неравноправни клаузи и при годишен лихвен процент 41 %. При отпуснат кредит от 5000 лева тези такси и „услуги” за потребителя предвиждат плащания от още над 5250 лева. Заобикалят правилата на ЗПК и ЗЗП. Поради това и потребителят следва да върне чистата стойност на получения кредит. Размерът на главницата е определен от съда като са приспаднати плащанията по неравноправните клаузи.

Налице е обоснована вероятност за недействителност на процесния ДПК съгласно чл.22 ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10, т.11 ЗПК, а именно без яснота относно това ГПР/ посочен в размера му от 49,19 %/ и общата сума на плащанията да съответстват на действителните, тъй като още към сключването на договора е предвидено уговорено възнаграждение за доп.услуги „Фаст“ в размер на 2000 лв и „Флекси“ в размер на 3250 лв, който сбор е повече от размера на кредита / 5000 лева/ и за които суми е предвидено да се плащат разсрочено заедно с погасителните вноски по погасителния план. С оглед на това се налага фактическия извода за това, че е постигнато единствено скрито оскъпяване на кредита, водещо до неоснователно обогатяване на кредитора, налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, което води до извод за нелоялна и заблуждаваща 2 търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО , поради което неравноправност на клауза по смисъла на чл.4, пар.1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Практиката на ПОС поддържа правния извод относно заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/ доставчика и потребителя – чл.143 ЗПК.

Приложена е законосъобразно правната последица по чл.23 ЗПК от заповедния съд за дължимост само на чистата на кредита при отчитане наличието на заплатени от потребителя суми, които са съотнесени към общия размер на претендираната неплатена главница, което обуславя незаплащане на акцесорните задължения, вкл. претендираното с настоящата частна жалба – договорно възнаграждение в размера му от 1 763,27 лева за периода 15.04.2023г-09.05.2024г.

По така изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваният акт като правилен и обоснован ще се потвърди в обжалваната му част.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.09.2024г. постановено по ч. гр. д.№ 13365/ 2024г. по описа на ПРС –І бр. в обжалваната му част.

В необжалваната му част разпореждането е влязло в законна сила.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3