Решение № 26 от 24.01.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. гр. Д., 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Г. Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Г. Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500642 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от К. М. В. от гр.Д. срещу решение №598/24.07.2023 г. по гр.д.

№2843/2022 г. на Д.кия районен съд,с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу В. М. В. от гр.Д. иск на основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 224,17 лв,с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на въззивницата след извършено плащане от страна на К.

В. в полза на В. В. на сума в размер на 430 лв,представляваща задължение по гр.д.№466/2019 г. на ДРС и неизпълнение задължението на В. В. да заплати на К. В. разноски по гр.д.№466/2019 г. на ДРС в общ размер на 205,83 лв,респ. въззивницата е осъдена да заплати на В. В. разноски в размер на 600 лв адвокатско възнаграждение.Въззивницата намира първоинстанционното решение за неправилно и настоява за отмяната му,респ. за уважаване на предявения иск.Подробно в жалбата е изложена твърдяната от въззивницата фактическа обстановка по спора,като се преповтаря обстоятелствената част на исковата молба,и теоретично се представя институтът на неоснователно обогатяване.Навежда се липса на надлежно извършено прихващане на две 1 насрещни задължения между страните,като се сочи,че въззивницата била платила на ответника по делото сума от 430 лв,а последният нищо не й бил платил и се обогатил със сума от 224,17 лв.Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд,че щом преведената от въззивницата чрез пощенски записи сума все още се намирала в Български пощи,това означавало,че не била достигнала до ответника В. и не било налице неоснователно обогатяване.Според въззивницата било осъществено надлежно плащане от същата в полза на В. и било налице неоснователно обогатяване на същия с процесната сума,щом сумите по пощенските записи не са й върнати и стоят в пощенския клон,а ответникът В. въпреки многократното му уведомяване не отива да ги получи.Въззивницата претендира присъждане на сторените от нея разноски в двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият В.

М. В. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение,като претендира разноски за въззивната инстанция.Подробно е изложил позицията си по иска и за липсата на неоснователно обогатяване,застъпена и в първоинстанционното производство.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 07.08.2023 г.,а жалбата й е подадена по пощата на 15.08.2023 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 21.08.2023 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим осъдителен иск.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№2843/2022 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

2

№3659/29.06.2022 г. по описа на ДОС,по която първоначално е образувано гр.д.№436/2022 г. на ДОС-прекратено и изпратено по подсъдност на ДРС,респ. вх.№16801/30.09.2022 г. по описа на ДРС.След уточняване на исковите претенции по реда на чл.129 ал.2 от ГПК и прекратяване на производството по делото по част от тях с влязло в сила определение №554/06.03.2023 г. на ДРС предмет на делото е останал иск на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД,предявен от К. М. В. с ЕГН ********** от гр.Д. срещу В. М.

В. с ЕГН ********** от гр.Д.,за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 224,17 лв,с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата след извършено плащане от К. В. в полза на В. В. на сума в общ размер на 430 лв,представляваща задължение по гр.д.№466/2019 г. на ДРС,и неизпълнение на задължението на В. В. да заплати на К. В. дължими суми по гр.д.№466/2019 г. на ДРС в общ размер на 205,83 лв.

Не е спорно между страните,че същите са участвали като съделители в делбеното производство по гр.д.№466/2019 г. на ДРС.По цитираното дело е постановено влязло в сила решение №260386/29.12.2020 г. /на лист 9 от гр.д.

№436/2022 г. на ДОС/,с което В. М. В. е осъден да заплати на К. М. В. обезщетение за лишаване от ползването на гараж с идентификатор *** в размер на 9,17 лв месечно,начиная от 29.12.2020 г.,до приключване на производството по гр.д.№466/2019 г.,както и сумата от 196,66 лв съдебно-деловодни разноски,а К. М. В. е осъдена да заплати на В.

М. В. разноски в размер на 430 лв.Решението е влязло в сила на 21.01.2021 г.

/а не на 02.02.2021 г.-датата,отбелязана на представения по делото препис/ при данни препис от него да е връчен на К. В. на 05.01.2021 г.,а на В. В. на 06.01.2021 г. /тези констатации се съдържат в мотивите на решенията на ДРС и ДОС-на листи 63-69 от гр.д.№2843/2022 г. на ДРС,постановени по друго водено между страните гр.д.№850/2021 г. на ДРС,респ. в.гр.д.№126/2022 г. на ДОС/,който факт не е поставен като спорен между страните в настоящото производство.

С молба вх.№261174/21.01.2021 г. /на лист 21 от приложеното дело на ДОС/ В. М. В. е отправил до К. М. В. изявление за прихващане между вземанията им и по-конкретно между вземането на К. М. за обезщетение за ползване на гараж,изчислено за два месеца /от 29.12.2020 г. до 28.02.2021 г.,равняващо се на 18,34лева /по 9,17 лв месечно/,и вземането й в размер на 196,66 лв съдебни разноски,от една страна,и собственото му вземане от К. В.

3 в размер на 430 лв съдебни разноски,от друга страна.Не е спорно между страните,че горната молба е връчена на К. В. от длъжностно лице-призовкар на 25.01.2021 г. /факт,посочен в отговора на исковата молба от ответника В.,неоспорен от ищцата/.

Ищцата К. В. е предприела действия по доброволно изпълнение на собственото си задължение към В. В. в размер на 430 лв.По данни от справка,издадена от служител на гише в *** на ПС-Д. Т. Т. /на лист 18 от гр.д.№436/2022 г. на ДОС/,в пощенския клон са постъпили два пощенски записа с подател К. В. и получател В. В.,както следва:1/запис №***,постъпил на 12.01.2021 г.,за който получателят бил известен с две известия обр.210-на 12.01.2021 г. и на 22.01.2021 г. и два пъти по телефона в периода 12.01.2021 г.-01.02.2021 г.,като записът е върнат за изплащане на подателя като непотърсен в срок на 01.02.2021г.;2/запис №***,постъпил на 22.01.2021 г.,за който получателят бил известен с две известия обр.210-на 22.01.2021 г. и на 02.02.2021 г. и два пъти по телефона в периода 21.01.2021 г.-10.02.2021 г.,като записът е върнат за изплащане на подател на 10.02.2021 г.,тъй като не е потърсен от получателя.

С влязло в сила на 01.06.2022 г. решение по гр.д.№850/2021 г. на ДРС,имащо сила на пресъдено нещо между страните,е признато за установено,че В. М. В. не дължи на К. М. В. сума от 205,83 лв-предмет на изп.д.№*** по описа на ЧСИ Л. Т.,образувано въз основа на издадени на 28.01.2021 г. по гр.д.№466/2019 г. на ДРС два изпълнителни листа в полза на К. В.,поради ефекта на прихващането между насрещните изискуеми и ликвидни вземания на страните,произтичащи от влязлото в сила решение по гр.д.№466/2019 г. на ДРС,настъпил към датата на влизане в сила на последното решение на 21.01.2021 г.Както вече бе посочено,прихващането е извършено с изявлението на В. М. В.,обективирано в молба вх.

№261174/21.01.2021 г. по гр.д.№466/2019 г. на ДРС,достигнало до насрещната страна К. В. на 25.01.2021 г.Изявлението за прихващане е породило действието по чл.104 ал.2 от ЗЗД-двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня,в който прихващането е могло да се извърши,т.е. в случая от датата на влизане на решението по гр.д.№466/2019 г. на ДРС в сила-21.01.2021 г.Въпросът за валидността на извършеното прихващане е бил предмет на спора по гр.д.

4

№850/2021 г. на ДРС и е решен със сила на пресъдено нещо /установена е недължимост на сумата от 205,83 лв от В. В. в полза на К. В. именно поради настъпилите от прихващането правни последици/,поради което не може да бъде пререшаван.Вследствие прихващането задължението на В. В. към К. В. в размер на 205,83 лв е погасено изцяло,а задължението на К. В. към В. В. в общ размер на 430 лв е погасено до размер от 205,83 лв,а К. В. остава задължена към В. В. за горницата от 205,83 лв до 430 лв,т.е. със сума от 224,17 лв /430 лв-205,83 лв=224,17 лв/.

Основният въпрос по делото в контекста на изложеното е осъществено ли е надлежно плащане от К. В. в полза на В. В. на сумата от 430 лв чрез цитираните по-горе пощенски записи,като плащането й би надвишило с 205,83 лв дължимата от ищцата на ответника сума,респ. с тази сума ответникът би се обогатил като надвишаваща след прихващането задължението по гр.д.№466/2019 г. на ДРС на К. В. към него.Пощенският оператор е извършил действия по съобщаването на В. В. на двата пощенски парични превода,извършени от К. В.-чрез връчени му известия и по телефона,но същият не се е явил да получи паричните суми от 130 лв и 300 лв.Сумите понастоящем са на съхранение в съответния пощенски клон за връщане на подателя К. В..С пощенските парични преводи на сумите от 130 лв и 300 лв плащане в полза на В. В. не е надлежно извършено,тъй като сумите не са получени от последния.Действително е налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 ал.1 от ЗЗД,тъй като същият неоправдано не приема предложеното му изпълнение и не дава необходимото съдействие,без което длъжникът не може да изпълни.Забавата на кредитора обаче не презюмира реално изпълнение от страна на длъжника.Съгласно разпоредбите на чл.96 ал.1 и ал.2 от ЗЗД забавата на кредитора има за последица единствено освобождаване на длъжника от последиците на собствената му забавата при изпълнение /напр. се освобождава от заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху дължимата парична сума/ и поемане от кредитора на риска от неизпълнение или забавено изпълнение,респ. на необходимите разноски,сторени поради неговата забава.Забавата на кредитора не освобождава длъжника от отговорност,т.е. задължението му не отпада,нито се смята погасено с извършване на неуспешен по вина на кредитора опит за изпълнение /в случая опит за плащане на парично задължение/.При забава на кредитора В. В. ищцата К. В.

5 е разполагала с други законови способи да погаси дълга си чрез плащане-или да преведе дължимата сума по вече открита и известна на длъжницата банкова сметка на кредитора В. или,ако такава сметка не й е известна,да внесе парите по открита по нейно искане на името на В. банкова сметка в банка по местоизпълнението съгласно разпоредбата на чл.97 ал.1 изр.2 от ЗЗД,като уведоми кредитора за това.В този случай длъжникът се освобождава от паричното задължение,т.е. горните действия на длъжника по чл.97 ал.1 изр.2 от ЗЗД се приравняват на извършено плащане.Ищцата К. В. не се е възползвала от горните способи за плащане.При положение,че в конкретната хипотеза паричните преводи чрез заявените от ищцата К. В. пощенски услуги не са получени от В. В.,плащане в полза на В. не е настъпило.Пощенските станции не са овластени нито от закона,нито от кредитора да получават изпълнението.Тяхната дейност е само съобщително-преводна на преведените за друго лице суми.До получаването им от адресата сумите са на разположение на изпращача,което означава,че К. В. и към настоящия момент може да получи сумата от 430 лв от пощенския клон,в който се съхранява.