Определение № 14288 от 25.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14288 гр. София, 25.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20251100108024 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г. Т. А., с ЕГН:**********.

Ищецът е заявил, че подава исковата молба в качеството си на „Император Г. Първи, Държавния Глава на Обединена Европа и на Република България, Световен лидер на всички славяни“ против държавата Република Франция, като в исковата молба са изложени твърдения за извършено тежко престъпление спрямо него като „Император Г. Първи, Държавния Глава на Обединена Европа и на Република България, Световен лидер на всички славяни“ - заплаха с убийство от френскоговорящ чернокож, за което „за държавна измяна и за омраза към славяните“ се иска заплащане на парично обезщетение в размер на 5 000 000 евро.

Произнасянето по допустимостта на иска е служебно задължение на съда, което произтича от разпоредбите на чл. 130 ГПК и чл. 140, ал. 1 ГПК.

Съгласно константната съдебна практика когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба /така напр.

Определение № 51 от 8.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 881/2021 г., I г. о., ГК/. В този случай е неприложим чл. 129 ГПК, доколкото това би противоречало на диспозитивното начало и на принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес. Исковата молба по недопустим иск не може да стане редовна /Определение № 558 от 19.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4468/2013 г., I г. о., Определение № 917 от 9.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5712/2014 г., IV г. о./ Само когато фактите са неясно изложени в исковата молба, а тя сочи на недопустим иск, съдът е длъжен първо да уточни твърдените факти чрез процедурата по чл.

129 ГПК преди да формира извод за недопустимост на предявения иск /Решение № 162 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2011 г., II г. о./.

Безспорно Конституцията на Република България, признава правото на иск (на съдебна защита) в полза на всеки правен субект (гражданин, юридическо лице и държава), чието гражданско право е нарушено. Само надлежният ищец (този, който е правосубектен и има правен интерес от отнасянето на спора пред съда) има гарантираното от закона право на съдебна защита, когато субективното му гражданско право е нарушено. Предявеният иск следва обективно да обслужва правния интерес от дирената защита. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на всеки един иск и липсата му води до недопустимост на образуваното производство.

Съдът намира, че с твърденията, изложени в исковата молба, ищецът не очертава параметрите на гражданскоправен спор с ответника, респективно интерес от искова защита.

1

Не се твърди нарушаване на лично или имуществено право, което да подлежи на защита по гражданскоправен ред. В процесния случай съдът намира, че липсва годен предмет на съдебна защита, тъй като с образуваното съдебно производство ищецът не защитава легитимен интерес.

Съдът намира, че липсва правен интерес, т.е. право на иск по заявеното искане за съдебна защита, тъй като с предявяването му ищецът не може да постигне претендираните с петитума правни последици. От посочените в исковата молба фактически обстоятелства не може да се извлече годно за защита субективно право по съдебен ред. Не на последно място очевидно несъстоятелно е и качеството, в което се твърди, че ищеца е образувал съдебното производство.

Претенциите са недопустими и поради злоупотреба с права.

Към настоящия момент след извършен служебна справка в ЕИСС се установява, че ищеца има заведени 5 9 бр. дела само пред Софийския градски съд. По образуваните от ищеца множество граждански дела не се защитават реални граждански права и законни интереси, като производствата по част от тях са прекратени като недопустими, други са висящи, като по никое от образуваните граждански деля няма постановен акт по съществото на делото. Изложеното в исковите молба прави невъзможно да се разбере каква е волята на ищеца и има ли интерес същият от предявената претенция. По този начин исковите производства се увеличават многократно. Този маниер на поведение не може да се приеме, че отговаря на необходимостта за добросъвестно упражняване на права.

Злоупотребата с право е нормативно уредена в чл. 57, ал. 2 от Конституцията, чл. 8, ал. 2 ЗЗД, чл. 289 ТЗ и чл. 3 ГПК. При анализ на цитираните разпоредби може да се направи извод, че злоупотребата с права се определя като противоправна, като недобросъвестно упражняване на право - за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/, когато е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта, за която то се използва. Понятието "злоупотреба" по смисъла на чл. 35, § 3 (а) от Европейската конвенция за правата на човека се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно - като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено.

При установена злоупотреба с право, последицата е, че съдът следва да откаже да даде защита на превратно упражняваното субективно право. На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, обаче, съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Аналогично на така даденото разрешение е и постановената от ЕСПЧ практика, която възприема злоупотребата с право/жалба като вредоносно упражняване на право за цели, различни от тези, за които е предназначено /така, дело 56551/11 Mihailo PETROVIĆ срещу Сърбия и 10 други жалбоподатели/.

Съгласно приетото в решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/2009 г. на ВКС превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл 2 съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Предвид изложените съображения, производството по делото следва да се прекрати.

С исковата молба е направено искане за предоставяне на правна помощ на ищеца, тъй като същият не разполага със средства за заплащане на адвокат, а желае да има такъв.

Съгласно чл. 24 ЗПП правна помощ не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

Преценката, че в случая е неоправдано предоставянето на правна помощ с оглед възможната полза за ищеца и за очевидна неоснователност на претенцията следва да се прави към момента на допускането и.

Предвид гореизложените съображения за недопустимост на исковата претенция, то и съдът намира, че следва да остави без уважение молбата на ищеца за допускане на правна помощ.

Воден от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8024/2025г. на СГС, I-20 с-в, като ВРЪЩА исковата молба на ищеца Г. Т. А., с ЕГН:**********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Г. Т. А., с ЕГН:**********, за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по гр.д. № 8024/2025г. на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Определението да бъде връчено по постоянен/настоящ адрес на ищеца след извършване на служебна НБД справка или чрез изготвяне и поставяне на обявление в канцеларията на съда по чл. 129, ал. 3 ГПК, доколкото ищецът не е посочил адрес за призоваване в исковата молба.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3