Решение № 260738 от 28.02.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10020/2019
- Вид
- Решение № 260738
- Подписан
- 28.02.2022
- В сила
- 28.02.2022
- Състав
- РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА, НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.167, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е
Ш Е Н
И Е гр. София,
28.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова мл. съдия Натали Генадиева при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 10020 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 8.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 37749/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 167 състав, С.О.е осъдена да заплати на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на Б.Н. Д.-Л./ЕГН **********/ сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, в следствие претърпяно на 31.03.2018 г.
ПТП в гр. София, ведно със законната лихва от 31.03.2018 г. до окончателното й изплащане, и сумата 71.70 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в необходимост от ангажиране на средства за прегледи и лечение, ведно със законната лихва от 31.03.2018 г. до окончателното й изплащане, като искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен за горницата над сумата 1 000 лв. до пълния предявен размер от 1 500 лв. Със същото решение С.О.е осъдена да заплати на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД на Т.С.Б. /ЕГН **********/ сумата 849.96 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие на ПТП от 31.03.2018 г., изразяващи се в увреждания по МПС с ДК № ******, ведно със законната лихва от 31.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът С.О.е осъден да заплати на ищеца Т.С.Б. сумата 650 лв.- разноски по делото, и на ищцата Б. Д.-Л.сумата 633 лв.- разноски по делото.
С решение от 14.05.2019 г., постановено по реда на чл.247 ГПК и чл.248 ГПК, е оставено без уважение като неоснователно искане на ответника С.О.за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 8.03.2019 г., обективирано в молба с вх.№ 5052676/ 26.03.2019 г. /за произнасяне на съда по иск за сумата 849.96 лева вместо за сумата 737 лв./, оставено е без разглеждане искане на С.О.за изменение на решението в частта за разноските, обективирано в посочената молба от 26.03.2019 г. /поради непредставянето на списък по чл.80 ГПК/, и е оставено без уважение като неоснователно искане на ищцата Б. Д.-Л.за изменение на решението в частта за разноските, обективирано в молба вх.№ 5049275/ 21.03.2019 г. /свързани с неправилно изчисляване на дължимите държавни такси и на дължимите разноски в процеса, в частност- хонорарите, които следвало да бъдат изчислени по чл.2, ал.5 от Наредба № 1/ 2004 г./.
Постъпила е въззивна жалба от С.О./ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в осъдителната му част, с искане да бъде постановено обезсилването, евентуално отмяната му, и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от Б.Н. Д.-Л./ищца по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част, с искане да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираното от нея обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихви и разноски по делото.
Въззиваемата страна Т.С.Б. /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.
Подадена е и частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК, обективирано в решението от 14.05.2019 г., от ищцата Б.Н. Д.-Л., която моли да бъде постановена отмяната му в частта, в която е оставено без уважение искането й за изменение на решението в частта за разноските и да й бъдат присъдени претендираните разноски от 207 лв.- разлика между присъдените й с решението разноски от 633 лв. и претендираните разноски от 840 лв.
Насрещните страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни и частна жалби.
Предявени са искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Насрещната въззивна жалба е подадена в срока по чл.263, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение от 8.03.2019 г. е валидно и допустимо.
Не се установява наличието на порок, довел до постановяването на недопустимо решение, съответно- до задължение на въззивния съд да обезсили същото на това основание. Наведеният във въззивната жалба на ответника довод- за произнасянето на районния съд свръхпетитум, е неоснователен и не може да обоснове извод за недопустимост на
Реш. по гр.д.№ 10020/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV-
Е с-в решението. Със същото първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от Т.Б. иск по чл.49 ЗЗД, чийто размер е бил увеличен на 849.96 лв. с допуснато на основание чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з. на 28.02.2019 г. изменение на иска чрез увеличението му до посочения размер, поради което и не е налице произнасяне свръхпетитум.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС на 8.03.2019 г. решение за правилно в осъдителната му част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от Б. Д.-Л.и Т.Б. искове по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД като основателни и доказани- чл.272 ГПК. В отхвърлителната му част решението е неправилно и следва да бъде отменено.
За уважаване на предявения иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и респ. за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника С.О.ищците следва да докажат по безспорен начин наличие на визираните в чл.49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.
Спорът между страните е концентриран върху това дали процесното ПТП е настъпило вследствие попадането на управлявания от ищцата мотопед /скутер/ в необезопасена дупка на път от общинската пътна мрежа. Направеното в този смисъл от страна на ответника С.О.възражение е неоснователно.
Според представения протокол за ПТП, съставен по заявление на увреденото лице след посещение на място, ПТП на 31.03.2018 г. е настъпило вследствие попадането на управлявания от ищцата Б. Д.-Л.скутер /мотопед/ „Сънсто Церес 50“ с рег. № ******, собственост на ищеца Т.Б., в необезопасена и необозначена дупка на бул.“Ситняково“ при движение на МПС от ул. “Оборище“ към ул.“Черковна“ в гр. София. Отразените в обстоятелствената част на протокола за ПТП /включая схемата на ПТП/ констатации за наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно следва да бъдат взети предвид при формиране изводите на съда по съществото на спора, тъй като се основават на непосредствени възприятия на актосъставителя относно състоянието на пътя и са потвърдени от събраните по делото гласни доказателства. Материалната доказателствена сила на протокола-съобразно чл.179, ал.1 ГПК, обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, каквито в случая са отразени в обстоятелствената му част. Протоколът е съставен от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му, след посещение на място в деня на инцидента- 31.03.2018 г., т.е. актосъставителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на твърденията на водача. Макар длъжностното лице да не е присъствало при самото настъпване на ПТП, което в случая е практически невъзможно, то е възприело лично фактическата обстановка- такава, каквато е била непосредствено след настъпване на ПТП, поради което и относно посочените по- горе релевантни факти, описани в протокола, последният представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК.
При посочения в този протокол и в свидетелските показания на св. М.М./очевидец на произшествието, пътувал в лек автомобил непосредствено до и зад процесния мотопед/ механизъм на ПТП, неопроверган от ответника с допустими по ГПК доказателствени средства, и въз основа на приетото по делото като неоспорено от страните експертно заключение на авто- техническата експертиза доказана се явява, по преценка на съда, и причинната връзка между процесното ПТП и настъпилите за ищците вреди.
След като протоколът за ПТП е бил надлежно изготвен, в доказателствената тежест на ответника е било установяването на различна фактическа обстановка, като напр. липсата на дупка на пътното платно в участъка, в който е настъпило процесното произшествие, или изпълнение на задължението му за сигнализиране и поставяне на предупредителни пътни знаци за обозначаването на това препятствие. Наред с това даденото от вещото лице по авто-техническата експертиза заключение, установяващо причинна връзка между описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, не е оспорено от ответника.
Налице са следователно предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, поради неизпълнение на задължението му за ремонт и поддържане на общинския път, където е станало процесното ПТП. Тъй като в случая е установено настъпването на вреди за водача на процесния мотопед /скутер/- ищцата Л., и за собственика му- ищецът Б., от нарушената цялост на пътното платно, каквато представляват дупките на пътя, установено е и бездействие от страна на компетентните служби на ответната община /СО/ за ремонт и поддържане на общинския път, както и за сигнализиране на препятствия на пътя /чл.167, ал.1 ЗДвП/, от което са причинени процесните вреди. Налице е следователно противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на ответника- възложител на работата при условията на чл.49 ЗЗД.
Относно претърпените от ищците имуществени вреди:
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство автотехническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, действителната стойност на вредите по процесния мотопед с ДК № ******е в размер на 849.96 лева. Правилно е присъдено при това положение на неговия собственик Тома Б. обезщетение за обезвреда в посочения размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането /чл.84, ал.3 ЗЗД/ до окончателното изплащане на сумата.
Основателна е и претенцията на ищцата Б. Л. за присъждането на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи, свързани с наложилото се след ПТП и получените болки от физическо и психическо естество лечение. Според доказателствата същата е заплатила общо сумата 71.70 лв. /23 лв.- за медикаменти, и 48.70 лв.- за съдебно-медицинско удостоверение и такса/ за преодоляването на тези неблагоприятни последици от ПТП, като причинната връзка между така
Реш. по гр.д.№ 10020/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV-
Е с-в направените разходи и произшествието е потвърдена и от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, прието като неоспорено от страните. Правилно това обезщетение за обезвреда е присъдено на ищцата, ведно със законната лихва от датата на увреждането /чл.84, ал.3 ЗЗД/ до окончателното изплащане на сумата.
Относно претърпените от ищцата Л. неимуществени вреди:
Разпечатката съдържа 40 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f5085d4-835c-4f7c-9170-2d0ad63088fa