Решение № 237 от 09.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Пловдив, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20215001000608 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ******** – чрез процесуалния представител на дружеството адв. М.Г. със съдебен адрес:

****, * против решение № 260038/10.03.2021г., постановено по т.д. № 200/2020г. по описа на Окръжен съд – П., в частта, с която дружеството – жалбоподател ЗД „Б.И.“ АД – гр. С. е осъдено да заплати на КР. Д. П., ЕГН **********, с адрес: **** сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие настъпил ексцес влошаване на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в посттравматична псевдоартроза на долен ляв крайник,претърпяна поредна оперативна интервенция с костна пластика през м.август 2019г. и фрактура на същия крайник към настоящия момент ,скъсяване на крайника, затруднение и болки при ходене, както и емоционално и психическо разстройство, пряко свързани с получените от ищеца травматични увреждания при ПТП, настъпило на 28.10.2015 г., около 20:00 часа, на път ***-****, км. **+*** м. (в посока от с. К. към с.В.), ведно със законната лихва върху главното парично задължение от 20 000 лева, считано от 18.03.2020 г. до окончателното 1 изплащане, както и деловодни разноски в размер на 2126 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че претендираните от ищеца неимуществени вреди не са в пряка причинна връзка с ПТП от 28.10.2015г., което обстоятелство, според него, се доказва както от заключението на съдебно – медицинската експертиза, така и от влязлото в сила решение №25/03.01.2019г. по в.гр.д. №2394/2018г. на САС.

Изразява становище, че причината за уврежданията е неправилно извършено лечение на ищеца в МБАЛ „П.“, а те не са резултат от травмата при ПТП.

Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд относно причините за некредитиране на заключението на съдебно – медицинската експертиза в една от частите му. При условията на евентуалност – в случай че се приеме наличие на ексцес, счита, че сумата 5000 лева е достатъчна за репариране на вредите от ексцеса и моли решението, присъждащо обезщетение за него, да бъде отменено в частта над 5000 лева до присъдения размер от 20 000 лева.

Въззиваемата страна КР. Д. П., ЕГН **********, с адрес: **** – чрез своя пълномощник адв. С.С., със съдебен адрес: гр. С., **** – Адвокатско дружество „Г. и партньори“ с писмен отговор от 03.08.2021г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД. Касае се за пряк иск, предявен от увредения против застрахователя.

Ищецът КР. Д. П., ЕГН **********, с адрес: **** твърди, че на 28.10.2015 г., около 20:00 часа, на път ***-****, км. **+*** м. (в посока от с.

К. към с. В.) е пострадал при пътно транспортно произшествие между МПС марка „П.“, модел „***“, с peг. № * **** **, управлявано от С.И.Г. и МПС марка „Р.”, модел „Л.”, peг. № ** ***** **, управлявано от Д.А.Г.. В резултат на ПТ се твърди, че е получил следните травматични увреждания: болка, оток и деформация в ляво бедро, костни крепитации, нарушена ос и функция на крайника. Поставена му е диагноза „счупване на долния край на бедрената кост, закрито“, поради което е претърпял оперативна интервенция, 2 изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур (кръвна операция за наместване на счупената бедрена кост на левия крак и фиксиране на счупените кости с метална остеосинтеза).

Твърди, че с решение по гр.д.№3843/2017г. по описа на СГС,1-3 състав, потвърдено с решение по в. гр. д. № 2394/2018 г. по описа на САС, 4 състав по предявен от него иск с правно основание чл.226 ал.1 от ЗК /отм./ ЗД „Б.И.“ АД – гр. С. е осъдено да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, описани по-горе, в размер на 30 000 лева.

Твърди, че след постановяване посоченото влязло в сила решение е претърпял допълнителни вреди, които също са в резултат на ПТП от 28.10.2015г., но които не са обхванати от претенцията и съответно – от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Посочва, че през периода 19.08.2019г. – 25.08.2019г. е бил на лечение в УМБАЛ „Е.“ ООД, при което е установено наличие на псевдартроза и гонартроза на костите на ляв долен крайник, както и признаци на болезнени и невъзможни движения в областта на левия крак. Претърпял е нова оперативна интервенция - костна трансплантация (взет е фрагмент от илиачна кост и е присаден на бедрена кост) под спинална анестезия. Изписан е с препоръки за провеждане на курс по физиотерапия и лечебна физкултура. Твърди, че все още не е възстановен, няма нормална походка, накуцва и ползва помощни средства–патерици.

Твърди, че търпи болки, не е работоспособен, а оперативната интервенция, продължаващите болки и неяснотата дали ще бъде възстановена функцията на долния му крайник, се отразява негативно и на психиката му – преживява отчаяние, напрегнат и нервен е, обзет е от песимистични мисли и страда от безсъние.

Твърди, че към датата на ПТП отговорността на виновния водач на МПС е била покрита от застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД „Б.И.” АД – гр. С.. Претендира заплащане на обезщетение за тези допълнително претърпени неимуществени вреди пряко от застрахователя.

Моли съда да осъди ответника ЗД „Б.И.” АД – гр. С. да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените му допълнително неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, пряко свързани с получените телесни повреди от ПТП, станало на 28.10.2015 г., причинено от С.И.Г., рискът от което е бил покрит по договор за застраховка 3

„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ЗД „Б.И.“ АД, изразяващи се в наличие на псевдоартроза и гонартроза на костите на ляв долен крайник, както и признаци на болезнени и невъзможни движения в областта на левия крак, претърпяна нова оперативна интервенция - костна трансплантация под спинална анестезия, ведно със законната лихва за забава, считано от 10.03.2020 г. до окончателно изплащане на дължимата сума, както и разноските по делото.

Ответникът ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ******** оспорва предявения иск. Твърди, че претендираните вреди не са в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 28.10.2015г. твърди, че не е налице ексцес и влошаване на здравословното състояние на пострадалия, а продължителността на възстановителния му период се дължи на неправилно лечение – както е прието в мотивите на САС в решението за определяне на обезщетението за вреди вследствие на ПТП. Счита също претенцията за завишена по размер и присъждане на претендираната сума от 30 000 лева не би съответствала на критериите за справедливост.

Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, за което се е произнесъл и първоинстанционния съд с определение по делото, че на 28.10.2015 г., около 20:00 часа, на път ***-****, км. **+*** м. (в посока от с.

К. към с. В.) е настъпило ПТП между МПС марка „П.“, модел „***“, с per. № * **** **, управлявано от С.И.Г. и МПС марка „Р.”, модел „Л.”, peг. № ** ***** **, управлявано от Д.А.Г.; че ПТП е причинено виновно и противоправно от С.И.Г.; че при това ПТП е пострадал К.П., както и че към датата на ПТП отговорността на водача на МПС марка „П.“, модел „***“, peг.

№ * **** ** е била предмет на застраховка по валидна полица ГО № BG/02/*************/01.09.2015 г., сключена с ответното дружество. Прието за безспорно в отношенията между страните, че ищецът К.П. е предявил иск против ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на уврежданията, получени при ПТП. С решение по гр. д. № 3843/2017 г. по описа на СГС, 1-3 състав, потвърдено с решение на САС по в. гр. д. № 2394/2018 г. по описа на САС, 4 състав на К.П. са присъдени 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди като част от общо претендираната сума от 60 000 лева като искът е отхвърлен за разликата до претендираните като частичен иск в производството 50 000 лева.

4

Видно от представената епикриза от 25.08.2019г., издадена от УМБАЛ „Е.“ – гр. П. на К.П. е поставена диагноза „незараснала фрактура /псевдоартроза/ на дистална част на диафизата на бедрената кост. Констатира се стар постоперативен цикатрикс по латерална повърхност на лява бедрена област, ограничена флексия и екстензия в областта на лявата колянна става.

Констатират се данни за състояние след метална остеосинтеза по повод фрактура на диафизата на лява бедрена кост и данни за псевдоартроза на лява бедрена кост. Извършено е оперативно лечение като под спинална анестезия е извършена костна пластика и е поставен костен шпан.

От заключението на вещото лице д-р Д.П. по допуснатата съдебномедицинска експертиза се установява, че на 19.08.2019г. П. е опериран в отделението по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Е.“ по повод несрастване на фрактура като е извършена пластична операция на костта с поставяне на костен присадък от тазовата кост и подмяна на метална остеосинтеза. Според вещото лице причините за появата на лъжлива става /несрастване/ на бедрената кост пет години след процесния инцидент са комплексни и няма точни и обективни факти, от които да се направи извод допринесъл ли е и ищецът с действията си за това. Вещото лице посочва, че по време на лечебно – възстановителния процес пострадалият е изпитвал болки в процеса на оформянето на лъжливата става /незарастване на фрактурата/, при което водещият симптом е болка в областта на фрактурата.

Към настоящия момент той не е напълно възстановен, болките продължават, макар и слаби до умерени, но постоянни, денонощни. На пострадалия му предстоян още оперативни интервенции за отстраняване на имплантите.

Нуждае се и от рехабилитация и от ортопедична обувка за компенсиране на дължината на крайника. Функционалното състояние на крайника не е добро.

Той има нарушена, накуцваща, мъчителна и болезнена походка, ползва помощта на една патерица. Има скъсяване на крайника с 2 см., хипотрофия на бедрената мускулатура с 5 см., не може да кляка нормално с двата крака.

При изслушване на вещото лице в съдебно заседание на 08.09.2020г. при приемане на заключението му, експертът обяснява, че псевдоартрозата е несрастване на счупването в определени срокове, при което се получава нетипично движение по средата на бедрото, като причините са многопосочни.

Псевдоартрозата е в причинна връзка със счупването, получено вследствие на 5

ПТП. По отношение на гонартрозата вещото лице посочва, че това е дегенеративно заболяване, което се дължи на износването на хрущялните повърхности на ставата. Тя не е в причинна връзка с ПТП.

По отношение установяване състоянието на ищеца и претърпените от него болки и страдания са събрани свидетелски показания. От показанията на А.Д.Г. се установява, че ищецът е претърпял операция през август 2019г., но не се е подобрил, трудно подвижен е, не може да работи. Занимавал се е със земеделие и е карал трактор, а впоследствие това се е оказало невъзможно.

Чувства се зле психически, тъй като не работи и не е полезен за семейството си и изпитва болки, ходи с патерици, трудно се движи и бавно изкачва стълби. Единият му крак е по-къс от другия.

С оглед на посочените доказателства, настоящата инстанция намира, че е налице ексцес – настъпило е влошаване на здравословното състояние на ищеца, което е в причинна връзка с ПТП от 28.10.2015г. Р ешението на САС, постановено по в. гр. д. № 2394/2018г. по описа на САС, 4 състав, на което се позовава ответното дружество и в което е прието, че множеството оперативни интервенции се дължат на лошо проведено лечение в МБАЛ – П., не е в противоречие с настоящия извод, тъй като в случая се касае за констатирано впоследствие – след постановяване на цитираното решение – състояние на псевдоартроза, а то – според експертизата – е категорично в причинно следствена връзка с претърпяното ПТП. Изводите, направени в предходното решение, са за две оперативни интервенции, извършени повече от година порано. Твърдения за принос на пострадалия за настъпване на ексцеса изобщо не са наведени в отговора на исковата молба, поради което и не следва да се обсъждат или да се събират доказателства за такъв. Ищецът е претърпял и търпи допълнителни болки и страдания, които неимуществени вреди са в причинна връзка с травматичните увреждания, получени при ПТП и не са обхванати от СПН на предходното решение /спор по по гр. д. № 3843/2017 г. по описа на СГС/.