Решение № 6687 от 02.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6687 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20221100505124 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 20019966 от 09.03.2022 г., постановено по гражданско дело № 46232 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 86 състав, отказал да издаде заповед за защита, на основание чл. 4 от ЗЗДН, срещу Е. В.

К., по молбата на М. Б. Б., като осъдил М. Б. Б. да заплати по сметка на СРС държавна такса по делото в размер на 50 лева, а на Е. В. К. деловодни разноски в размер на 800 лева и оставил без уважение искането на М. Б. Б. за присъждане на деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение останал М. Б. Б., молител в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, която обжалва същото с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Развива подробни съображения в подкрепа на сочените оплаквания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като уважи молбата му за съдебната й защита с налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН, подробно посочени в жалбата. Претендира сторените деловодни разноски.

1

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции, като сочи, че е представил списък на разноските с жалбата си, както и пред първоинстанционния съд.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Е. В. К., ответница в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство, която същата като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, като излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище. Моли съда да постанови решение, с което да остави въззивната жалба на молителя без уважение като неоснователна, като потвърди обжалвания съдебен акт.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, оспорва въззивната жалба като неоснователна и пледира за нейното отхвърляне като такава.

Претендира присъждане на сторените деловодни разноски по представен списък.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имащо правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от М. Б. Б. срещу Е. В. К., негова съпруга, като твърдял, че тя е осъществила два акта на домашно насилие спрямо него – на 03.09.2020г. и на 10.09.2020 г., когато го заплашвала и обиждала чрез електронни съобщения.

Ответницата оспорвала молбата и обстоятелствата, изложени в нея, като твърдяла, че не е осъществявала актове на домашно насилие спрямо молителя.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установена следната фактическа обстановка :

Между страните не е спорно, че въззивникът М. Б. Б. и въззиваемата Е. В. К. са съпрузи и родители на малолетното дете М.М. Б., роден на **** г. Не е спорно също, че отношенията между страните са силно влошени, като помежду им е било висящо гражданско дело № 55763/2019 г. по описа на СРС, 84 състав с предмет прекратяване на брака помежду им, като всяка от страните е търсила защита по реда на ЗЗДН срещу другия съпруг. Също така няма спор, че към датата на сезиране на съда въззивникът ползвал мобилен телефон с номер ***, на който бил регистриран и ползвал мобилно приложение за обмен на електронни съобщения WhatsApp, а въззиваемата 2 ползвала мобилен телефон с номер ****, до който телефон достъп имал и сина на страните. По отношение на въззиваемата към процесните дати не е установено тя да е имала регистрация и да е ползвала посоченото или друго приложение за обмен на електронни съобщения.

По делото е представена декларация от въззивника по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която същият е възпроизвел кореспонденция посредством посоченото приложение, получена на ползвания от него телефон на 03.09.2020 г. за времето от 12.07 часа до 13.40 часа и на 10.09.2020 г. за времето от 19.27 часа до 19.31 часа, като текстът на получените съобщения има обиден и заплашителен характер. Получените съобщения представил на хартиен и оптичен носител (диск).

Видно от представен по делото протокол от проведено на 30.09.2020 г. съдебно заседание по гражданско дело № 28557/2020 г. по описа на СРС, 139 състав, на същите дати, въззивникът получил на телефона си посредством приложението за обмен на съобщения Viber идентични по съдържание и време на изпращате съобщения, за които твърдял, че са му изпратени от въззиваемата, като посоченото гражданско дело било инициирано от него с оглед съдебната му защита срещу въззиваемата по ЗЗДН. С протокола са представени съобщенията, предмет на това производство, разпечатани на хартия, като същите са напълно идентични с представената от въззивника с молбата му разпечатка на „кореспонденция“, предмет на настоящото първоинстанционно гражданско дело.

Останалите представени от страните пред първоинстанционния съд многобройни документи, въззивният съд не обсъжда като неотносими към предмета на доказване по делото, като от тях единствено може да се направи извод за крайно влошените отношения между страните.

Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани, както в производството пред първоинстанционния съд, така и в настоящата въззивна инстанция.

При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на сочените актове на домашно насилие, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК.

Несъмнено е, че въззивникът, като молител в производство по ЗЗДН е следвало с допустимите по ГПК и ЗЗДН доказателствени средства да установи, при условията на пълно и главно доказване, твърденията на които основава искането си за съдебна 3 защита. Следователно, той е трябвало, съобразно изискванията на чл. 154 от ГПК да установи по несъмнен начин, че именно Е. К. е автор на посочените съобщения, тяхното съдържание, както и че същите са му изпратени по твърдения от него начин (посредством приложение за обмен на съобщения WhatsApp) на процесните дати и в посоченото време, от въззиваемата от посочения за нея телефон до ползвания от него телефон. Следва да се отбележи, че неизпълнението на задълженията на страните, свързано с носената от тях доказателствена тежест е скрепено със санкцията, съдът да приеме твърденията им за недоказани. Недоказаните твърдения не са факти и не пораждат никакви правни последици, включително не могат да бъдат ценени от съда при формиране на вътрешното му убеждение по делото и при произнасянето му по съществото на спора. В процесната хипотеза, и в производствата пред двете съдебни инстанции, въззивникът не е установил твърденията си за това, че въззиваемата е автор на процесните съобщения, като на посочените дати и в посоченото време му ги е изпратила посредством твърдяното приложение за обмен на електронни съобщения, като по делото изобщо липсват доказателства същата да е регистрирана като ползувател на същото приложение. Всъщност, по делото не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения на въззивника, както и за това, че посочените съобщения са автентични и се отнасят до твърдените актове на домашно насилие. Следва да се отбележи, че разпечатката, озаглавена от него в молбата му до съда „кореспонденция по WhatsApp на хартиен носител“ не съдържа посочване на годината, в която се е случила посочената размяна на съобщения, а отделно от това същата няма характера на годно доказателствено средство, тъй като не представлява нито писмено доказателствено средство по смисъла на ЗЗДН и ГПК, нито гласно такова. От друга страна същата кореспонденция, представена на „оптичен носител“ изобщо не е приобщена към доказателствената съвкупност, нейната автентичност не е установена и липсват доказателства посредством какво устройство е изпратена и на какво устройство е получена и за времето, когато е станало това. В този смисъл твърденията на въззивника, възпроизведени и в представената от него в качеството му на пострадало лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, относно времето, мястото, начина на извършване на домашното насилие и самоличността на извършителя на същото са останали голословни, недоказани и изолирани от доказателствената съвкупност. Също така, въззивният съд отчита, че и двете страни в първоинстанционното производство са твърдели наличието на други доказателства във връзка с твърдените актове на домашно насилие и поради това са правили доказателствени искания, като на всеки от тях е бил допуснат, при режим на довеждане, свидетел за установяване на твърденията им. Впоследствие, поради бездействието на страните, тези доказателствени средства не са събрани. Ето защо, представената от въззивника декларация също не може да послужи като самостоятелно основание за издаването на заповед за защитата му, съобразно предвидената с 4 разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН възможност. С оглед изложеното, следва да се приеме, че въззивникът не е проявил нужната процесуална активност, като следва да понесе последиците от процесуалното си бездействие.

Следва също така да се отбележи, че съдът е съдействал на страните за изясняване на делото от фактическа страна, като е допуснал и приобщил към доказателствената съвкупност, всички представени от тях документи и посочени доказателствени средства, като приключил съдебното следствие, след като страните изчерпали доказателствените си искания. В този смисъл доводите за неправилност на съдебния акт, поради неправилна преценка на доказателствената съвкупност се явяват неоснователни.

Прочее, други конкретни оплаквания за нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт не са формулирани от въззивника в жалбата му, като при цялостната си проверка на допустимостта и валидността на обжалвания съдебен акт, съдът не констатира такива негови пороци, водещи от отмяната му.

По изложените правни аргументи и поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първата инстанция, въззивния съд счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, не страда от визираните пороци и следва да бъде оставено в сила.

По разноските :

Съдът е сезиран с претенция за присъждане на сторените в настоящето производство разноски и и от двете страни, като при този изход на делото основателна се явява единствено претенцията на въззиваемата. Съобразно представения списък на разноските претенцията на въззиваемата е ограничена единствено до разноските за процесуалното й представителство, които претендира в размер на 600 лева. Видно от договор за правна помощ и съдействие, сключен между въззиваемата и адвокат П. Г. от САК, за процесуалното й представителство по делото е договорено и платено в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, като тази сума следва да се възложи в тежест на въззивника.

При този изход на спора и при условията на чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и във връзка с чл. 11, ал. 3 и чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН въззивникът следва да се осъди за дължимата по делото държавна такса в размер на 25 лева (твърдят се два акта на домашно насилие, по всеки от които се дължи държавна такса в размер на 12,50 лева).